Канонизират за светци жертвите от Новоселското въстание и Баташкото клане

В катедралния храм "Св. Александър Невски" патриарх Максим и митрополитите на Българската православна църква канонизира за светци убитите българи през 1876 г. в храма в Батак и в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци. Това е първата от 47 години насам канонизация на нови светци.

Церемонията започна снощи с панихида, последвана от нощно бдение. Самата канонизация започна в 9.30 ч. в катедралния храм "Свети Александър Невски".

В най-ново време канонизация е имало през 1962 г. на Паисий Хилендарски и две години по-късно - на Софроний Врачански. Последният българин, обявен за светец от католическата църква, е монсеньор Евгени Босилков, признат за блажен от папа Йона Павел Втори през 1998 година.

Канонизацията е правов акт на църковната власт, чрез която след смъртта си, заслужил член на църквата се въвежда в сонма на светиите. Определя се ден за неговата прослава и честване, написвано със житие, съставя се и специална църковна служба, а образът му се изписва на икона.

Пп време на литургията се обявява вписването на имената на новите светци в българския църковен календар. На службата патриархът свали бяло платно, с което ще са обвити иконите на новите светци. Иконата на мъчениците от Новоселския манастир в Априлци е изографисана от художника Владимир Аврамов, а тази на мъчениците от Батак е дело на Мирослав Асенов.

Светият Синод взе официално решение за канонизацията на 16 март тази година. Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици - това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, запазени са имената и на някои от избитите в Батак - Иван, Илия и други. Сред известните имена на новоселските мъченици са тези на двамата свещеници - Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, както на седем монахини и на една мирянка.