Оценката на инцидента в японската АЕЦ "Фукушима-1" е вдигната до максималната седма степен. Досега кризата в ядрената централа бе оценена на пета степен по седемстепенната скала.
В международната скала на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за описване на инциденти и аварии всяка степен е около 10 пъти по-тежка от предходната, пояснява Ройтерс.
Така катастрофата се нареди до експлозията на реактора в АЕЦ "Чернобил" през 1986 г. - най-лошата в историята на ядрената енергетика и единствена досега с оценка седма степен.
Седма степен означава, че аварията е свързана с изтичане на голямо количество радиоактивни вещества със силно въздействие върху здравето на хората и върху околната среда. Ликвидирането на последствията изисква прилагането на продължителни и сложни защитни мерки.
Обемът на изхвърлената радиация от японската АЕЦ може да превиши изхвърлената от Чернобилската. Това заяви представител на компанията оператор TEPCO, цитиран от световните агенции. "Изтичането на радиация не е спряло напълно. Нашата тревога е, че тя може да превиши Чернобилската", посочи той.
Това все пак е предварителна оценка - окончателната ще даде МААЕ - и някои специалисти смятат, че е прекалено сериозна, защото според тях аварията в Чернобил е била несравнимо по-мащабна и извън всякакъв контрол.
"Въобще не е за това ниво. Чернобил беше нещо ужасно - гръмна и нямаше контрол над ситуацията, те просто бяха с вързани ръце. Японската операция продължава и единственият проблем е пожарът в басейна с отработено гориво", коментира Мъри Дженекс, преподавател в университета в Сан Диего.
От агенцията за ядрена и индустриална безопасност (NISA) на Япония обясниха, че пикът в изпускането на радиация е бил на 15 и 16 март. "Продължава излъчването на радиация, но количествата са значително по-малки", каза зам.-директорът на NISA Хидехико Нишияма.
Агенцията твърди, че досега са изхвърлени радиоактивни субстанции, равняващи се на около една десета от това, което изхвърли АЕЦ "Чернобил".
Предварителните изчисления на NISA показват, че натрупаното количество радиация е надхвърлило годишната доза от 1 милисиверт годишно в райони на повече от 60 км на север и на 40 км на юг от авариралите реактори.
Повишаването на нивото на оценката на аварията до максималната степен рискува да предизвика дипломатическо напрежение със съседите на Япония, защото се изпраща сигнал към страни като Китай и Южна Корея, че изхвърляното от Фукушима може да навреди на държави на континента.
Японското правителство е готово да поеме отговорността за обезщетяване на гражданите, пострадали от аварията в АЕЦ "Фукушима-1", заяви премиерът Наото Кан.
"Компанията Токио електрик пауър - ТЕПКО (Tokyo Electric Power Co), която е оператор на централата, ще направи всичко възможно, за да обезщети пострадалите, но правителството трябва да поеме пълната отговорност за компенсиране на щетите", каза премиерът.
Трусове и в икономиката...
Министърът на икономиката в Япония Каору Йосано заяви, че земетресението от 11 март може да окаже по-голямо влияние върху икономиката, отколкото предварително се смяташе, предаде Bloomberg.
"Щетите върху икономиката може да бъдат по-големи, отколкото първоначално очаквахме. В допълнение към нарушението на електрозахранването, ние срещаме и заплаха от ситуацията в ядрената централа", каза той днес след като ситуацията във Фукушима бе сравнена с тази в Чернобил.
Може да се наложи премиерът Наото Кан да поиска допълнителна разпродажба на държавни облигации или вдигане на данъците през идните месеци, противопоставяйки се по този начин на централната банка на страната да финансира разходите по дефицита. По време на срещата миналия месец, от Bank of Japan са се въздържали от дискусии за каквито и да е специални допълнителни монетарни стимули.
Икономисти коментират, че потребителите не биха пожелали да харчат, докато не е налице финансиране на североизточната част на страната. Според тях ако се повишат данъците, то несъмнено потребителското доверие ще спадне, а от централната банка на Япония най-вероятно няма да искат увеличаване на месечната покупка на облигации, защото смятат, че това би било равно на монетизиране на дълга.
