Над 43 на сто от българите все си постят

43.2% от българите не могат да си позволят да ядат месо - било то пиле, риба и др., дори и през ден, близо две трети нямат пари, за да отидат на едноседмична почивка или да се справят с неотложна нужда - спешен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.

Мизерията у нас е концентрирана сред самотните възрастни, родителите, които отглеждат децата си сами, и многодетните домакинства. Липсата на работа е основният фактор за изпадане в бедност.

Това показва изследване на Националния статистически институт (НСИ), част от европейско проучване на доходите и условията на живот. Данните са събирани през 2010 г., но се отнасят за 2009 г.

България попада сред страните с най-висок относителен дял на бедност в ЕС заедно с Латвия (21.3%), Румъния (21.1%), Гърция (20.1%), Литва (20.2%) и Испания (20.7%). Относителният дял на бедното население в България се задържа на нива средно около 21%.

Според данните линията на бедност в България преди 2 години е била 295 лв. на месец (с 59 лв. повече спрямо стойността й, приета от правителството за 2012 г.). С по-малко пари от линията на бедност през 2009 г. са преживявали 1.564 млн. българи, или 20.7% от населението на страната.

Това не значи, че жителите на тези страни са бедни колкото българите. Изследването показва съотношението между относителния дял на богатите и бедните в съответните държави, а не реалната стойност на доходите им, обясниха от НСИ, цитирани от "Труд".

Само 3.1% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.2% - цветен телевизор, 11.7% - автоматична пералня.

Друг решаващ фактор според изследването е образованието, което до голяма степен определя достъпа до по-добре платена работа. От данните се вижда, че едва 2.2% от висшистите са под прага на бедност. Сред хората, учили най-много до осми клас, този дял надхвърля 61%.

През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението "работещи бедни". Работещите бедни се определят от факта, че работят и че са членове на бедни домакинства.

Индивидът е отправната точка за класификацията на "заети" и "незаети", а домакинството е основата за класификацията "бедни" и "небедни". В този смисъл съществува категория лица, които живеят в бедни домакинства, но чийто индивидуален доход е над прага на бедността.

По същия начин има друга категория лица, чийто индивидуален доход е под този праг, но те не живеят в бедни домакинства.

Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.