ЕБВР: Източна Европа може и да не настигне Запада

Политическите и икономически реформи в Източна Европа след падането на комунистическите режими са спрели. За някои страни от региона дори е възможно никога да не достигнат сегашното ниво на западноевропейските си съседи. Това пише в годишният доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Основната причина за спирането на реформите е финансовата криза от 2008 г. Според банката страните вземат правилни икономически мерки, но не могат да ги изпълнят на практика заради тромавите институции и интересите на трети лица.

"Когато погледнете какво се случи в тези страни в последните 10 години, установявате, че нямаше много промени от гледна точка на реформи", каза главният икономист на банката Ерик Берглоф. Той допълни, че връзката между икономиката и политиката е по-видима от всякога.

Според експертите най-лесният начин да се подобри ситуацията в източноевропейските държави е чрез отваряне на международната търговия, достъпна среда за чуждестранните инвеститори и най-вече поемане на отговорност от политиците.

ЕБВР смята, че дори капиталовите потоци към Централна и Източна Европа да се възстановят, стагнацията в политическите и институционалните реформи ще пречи на инвестициите и се е превърнала в най-толямата заплаха за растежа.

В следващите 10 години производителността ще се подобрява със скромните 2-4 процента, след което вероятно ще започне да намалява.

При такова темпо, допълват от ЕБВР, "конвергенцията с жизнените стандарти в Западна Европа ще спре за някои държави и ще се забави до пълзене напред за много други". В този сценарий само Централна Европа (тук се включват и Хърватия и Словения) и балтийските републики ще достигнат след 20 години 60% от средния доход на глава от населението в 15-те по-развити страни в ЕС. Останалите анализирани държави на изток ще останат далеч под този праг.

Новините

Най-четените