Малко след полунощ на 26 април 1986 г. четвърти реактор на чернобилската атомна централа избухва, след като се проваля опит със защитните системи на реактора. Похлупакът му е отнесен, а във въздуха изригват радиоактивни отломки.
В атмосферата е изхвърлена радиация с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.
Пряко засегнати са райони от Беларус, Украйна и Западна Русия. Четвърт век след аварията деца оттам продължават да боледуват заради радиацията и да се лекуват в различни страни по света.
Украйна събира днес 740 милиона евро, за да направи нов бетонен саркофаг за Чернобилската АЕЦ, Европейската комисия отпусна 110 милиона евро. 550 млн. евро от необходимата сума вече е събрана.
Новият обект "Укритие" над четвърти блок на Чернобилската АЕЦ ще бъде построен през 2015 г., съобщи украинският президент Виктор Янукович, който днес посети централата,
Москва мълчи за катастрофата на 26 април 1986 г. в продължение на 36 часа, докато облакът от радиоактивни частици преминава през Украйна и Беларус и достига други европейски държави, сред които и България.
Никой не предупреди и българите за опасността. Хората се радват на топлото време, първомайските почивни дни, пролетния дъжд, разхождат децата си навън. Съобщението за атомния дъжд идва след 5 дни.
През 1986 г. проф. Любомир Шиндаров е първи зам.-здравен министър и главен санитарен инспектор на България.
Когато след петдневно закъснение в България най-после се съобщава за аварията в Чернобил, Шиндаров заедно с тогавашния председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии Григор Стоичков убеждават, че няма никаква опасност за населението от радиоактивно замърсяване.
Заради скриването на истината и омаловажаването на последиците от аварията през 1994 г. Любомир Шиндаров получава двегодишна условна присъда, а Стоичков - ефективна.
Евакуация след мълчанието
След аварията жителите на близкия до Чернобил град Припят са евакуирани не веднага, а след като Москва дава най-сетне разпореждане - денонощие и половина след аварията.
Евакуирани са над 115 000 души в 30-километров радиус, но десетки хиляди са оставени да живеят в замърсени райони, тъй като зоната на замърсяване е в радиус поне 10 пъти по-голям от 30 км.
"Ние бяхме евакуирани на 4 май", разказва 73-годишният Макар Красовски, който по онова време е живял в беларуското селище Погонное, на 27 км от атомната централа.
"Децата бяха евакуирани по-рано - на 1 май. Никой нищо не знаеше, никой нищо не ни каза. Наредиха ни да си вземем дрехи само за три дни, защото всичко е било заразено. Обещаха ни, че ще затворят реактора и след три дни ще се върнем", спомня си Красовски.
Погонное все още е забранено за живеене. Посещенията в него са разреши само един път годишно - за Задушница. Припят е град-призрак.
Малко след аварията в четвърти реактор няколко селища и цяла борова гора са изравнени със земята и погребани.
Радиоактивен цезий-137 е валял в България с дъжда на 1 май 1986 г., 5 дни след аварията в АЕЦ "Чернобил", показва доклад, изготвен в СССР след ядрената катастрофа и цитиран от в. "Росийская газета". Много от тревожните факти за нивата на радиация след аварията са били укривани години наред.
Според доклада замърсяването е било чрез ветровете, които са духали на запад и чрез дъждовете. В първите дни след инцидента най-висока концентрация на радиоактивни частици е имало в Украйна, Беларус и Русия, но също и в Швеция, Полша, България, Германия, Великобритания и Южна Германия, пише в доклада. Според данните от него само за денонощие радиацията е достигнала дори до бреговете на Дания.
Като цяло замърсяване е имало в 17 страни в Европа или на обща площ от 207 500 кв. км. Вредните вещества са били основно цезий-137 и йод-131. Първият се разпада за 30 години и се смята за един от най-опасните елементи при ядрена авария.
Според украинските учени Валерий и Татяна Глазко последствията за човечеството от катастрофата ще станат ясни около 2025-2026 г. Тогава ще е израснало поколението на тези, които са били хлапета по време на инцидента.
След аварията почвата у нас получава повече от един милиард бекерела радиация. Как тя се отразява на гъбите или дивеча например, не е ясно.
Такива изследвания правят редовно германците в Бавария.
Цезий 137 много над допустимото продължава да се намира най-вече в гъбите, горските плодове и дивеча в заразените региони, съобщава германското министерство на околната среда. Тъй като той се разгражда бавно, се очаква нивото му да остане силно завишено в следващите десетилетия.
Затова и прогнозите за евентуални ракови заболявания заради "Чернобил" не могат да бъдат окончателни. Болестта може да се развие 20 до 30 г. след заразяването с радиация. Това е официалното становище на учените, което се базира на изследванията им върху населението от Хирошима и Нагасаки.
Водещото изследване е японско - Life Span Study. Според японците рак може да се прояви и 40 г. след повишено облъчване.
По тази сметка излиза, че пикът на раково болните в следствие на "Чернобил" е започнал преди 5 г., а след още 5 или 10 би могло да се направи първата окончателна обработка на данните и да се съобщи горе-долу реалният брой заболели.
Скрита опасност от радиация продължава да дебне и в храните ни.
Британският "Гардиън" коментира, че за разлика от прогнозите за раково болните, по-малко оспорвани са социалните, екологичните и икономическите последици. Над 5 милиона души са живеели на 200 000 кв. км в Украйна, Беларус и Русия, определени като "замърсени" и над 330 000 души са били евакуирани в трите страни.
В Русия още работят "чернобилски" реактори
11 ядрени реактора от вида, използван при построяването на АЕЦ "Чернобил" и който вече се смята за остарял, трябва да бъдат извадени от употреба на територията на Русия. Това заяви днес Владимир Кузнецов, член на експертния съвет в "Росатом".
Руската държавна компания "Росатом" е собственик на "Атомстройекспорт" - строителя на АЕЦ "Белене". Същата компания твърди, че предлага на България реактори от най-ново поколение три плюс, но според други са две плюс...
"Главният урок, който трябва да извлечем от катастрофата в Чернобил, е това, че трябва постепенно да спрем реакторите от типа РБМК", заяви Кузнецов.
„Но вместо да спрем тези стари реактори или да експлоатираме 60-70% от техния живот, в Русия прилагаме свръхексплоатация, като ги използваме на 104%, защото вече почти не се произвеждат нови реактори", обясни Кузнецов.
11 ядрени реактора РБМК работят все още в Русия, като повечето от тях са произведени през 70-те години на 20 век, а експлоатационният им период е 30 години.
Дебатът в Германия днес
Германските природозащитници и противници на атомната енергия са активни не само в страната, но и навън. Може да се каже, че и с тяхна помощ концернът RWE беше отказан от участието си в проекта за АЕЦ "Белене".
Навън Германия оставя впечатлението, че иска, колкото се може по-скоро, да се откаже от атомната енергия. Дали обаче наистина е така?
И на каква цена е възможно това? Кой в Германия би бил готов да плаща за нужните инвестиции в алтернативни източници на енергия? Голямата част от противниците на атомната енергия, със сигурност - не.
Тяхната готовност за плащане се изчерпва още в момента, когато им се поискат допълнителни 0.6 цента на киловатчас енергия, за да получават екологично чист ток.
Три четвърти от германците, според груби преценки, искат атомните централи да бъдат изключени. Едва около 6% от населението обаче ползват електроенергия от възобновяеми източници.
Екоинститутът в Дармщат, Службата за защита на природата в Десау, дори анти-атомно настроеният експертен научен съвет на германското правителство напоследък внезапно стигнаха до едно и също прозрение: вятърът и слънцето може и да са далечното бъдеще на електроснабдяването.
Те обаче не са подходящи или са малко подходящи, когато става дума за това, бързо да се намери заместител на атомната енергия.
Нещо повече. В Германия в момента никнат като гъби след дъжд нови електроцентрали, работещи с въглища. А тъкмо те са известни като едни от най-големите замърсители на атмосферата.
Въглищата ли ще опазят околната среда?
Неприятно е да се признае, но за съжаление, без тях не може. Включително и поради това, че те стават крайно необходими, след решението за незабавно спиране на най-старите реактори в Германия.
Ако спокойно се изчакаше тези реактори да изчерпат своя проектен експлоатационен срок, нито една от роящите се напоследък нови електроцентрали на въглища, на практика нямаше да е необходима.
Експерти очакват до 2020 г. в Германия да се произвеждат близо 14 гигавата допълнителна електроенергия от въглища. А това отговаря съвсем точно на мощността на онези 14 атомни централи, които би трябвало да бъдат изключени до същата година.
Такава е печалната истина.
