Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бягането напълно променя живота

Жаждата, която си чувствал на третата миля, е изчезнала. Болките от четвъртата са заглъхнали. Усещаш само вибрацията и нищо, освен тялото ти, не съществува. След тези мигове бирата има вкус на най-сладък нектар. Пиеш и се чудиш: Може ли нещо на Земята да бъде толкова хубаво? Снимка: Getty Images
Жаждата, която си чувствал на третата миля, е изчезнала. Болките от четвъртата са заглъхнали. Усещаш само вибрацията и нищо, освен тялото ти, не съществува. След тези мигове бирата има вкус на най-сладък нектар. Пиеш и се чудиш: Може ли нещо на Земята да бъде толкова хубаво?

Започнах да тичам няколко седмици след 12-тия си рожден ден. С най-добрия ми приятел импулсивно решихме да се присъединим към „крос-кънтри" клуба към училището, за да избягаме от часовете във физкултурния салон.

Дори не знаех какво е това „крос-кънтри" - преди първият тренировъчен ден подозирах, че ще включва ски-екипировка. Тъй като бяхме двамата най-млади и бавни бегачи в отбора, с приятеля ми започнахме да тренираме след училище, като тичахме с камъни в раниците.

Не знам как тези болезнени и опасни следобеди в средата на октомври някак станаха началото на моята най-дълга и отдадена връзка с каквато и да е активност.

14 години по-късно, все още получавам съобщения от стария екип, с който тренирах: „Да бягаме?". Това е всичко, което ми трябва да прочета и вече се протягам към обувките си.

Първият въпрос, който хората ми задават, след като разберат, че тичам, е дали тренирам за маратон. Не. Нито за полумаратон, въпреки че понякоа с бившите ми съотборници тичаме по 21 километра. Не тичам, за да бъда във форма, но се чудя какво ще стане, ако реша да спра.

За мнозина тичането е начин да останат слаби, да се борят със сърдечни болести или да бъдат активни в странен опит да преодолеят раздяла или дори да хванат влака, преди вратите му да се затворят. Не тичам, за да бъда сам и да потъна в слушалките си или за да се изключа и да медитирам върху проблемите си. Не съм интроверт, който използва упражненията, за да скъса с човешкия контакт.

За мен бягането е само по себе си дестинация. Превърнало се е в моя начин за уравновесяване и в някакъв момент от 2002 година насам, започнах да се чувствам вкъщи, когато тялото ми беше най-изморено. Смятам живота си в мили. Тичам, защото след всички тези години научих да намирам мярката спокойствие в акта на тичането. Някъде в миналото десетилетие, започнах да намирам удоволствие в това необичайно тежко занимание.

В последните няколко години бяхането на дълги разстояния стана от запазена марка на мазохистите и вманиачените по диетите, в национално забавление на 20- и 30-годишните.

Runner's World отчита, че броят на хората, които пробягват полумаратони се е увеличил почти 10 пъти от 1990 година насам - от 300 000 до над 2 милиона души. Броят на финиширалите на маратон се е увеличил с близо 50 процента за последните 10 години. Бягането на дълги разстояния се е превърнало в обичайно хоби с куп приложения и онлайн ресурси, посветени на това как да влезете в маратонска форма само за няколко месеца.

Докато новите бегачи са наясно с удоволствието от това да напуснат дома си в първия пролетен ден с нищо освен обувки, шорти и ключове, те не могат да си предстаят как бягането ще промени живота им. Ако тичате от дълго време - не просто дълги километри, нещо в спортуването те променя. Вероятно дори по начина, по който учените твърдят че израстването в двуезична среда променя начина, по който функционира мозъзкът.

Едва сега започвам да разбирам ефектите от тичането върху живота ми в дългосрочен план. Бягането на дълги разстояния означава, че някоя става или мускул от тялото винаги ще боли, дори да не бягате, а бегачите са открили как да интерпретират всички болки, разделяйки ги в два вида: хронични и мимолетни. Всичко, по-малко от хронично, може да бъде преодоляно, преборено, масажирано, извадено от тялото или просто - игнорирано. Това е, защото, за да стане добър бегач, човек трябва непрекъснато да напряга себе си да надскача границите си.

Можем ли да се изненадаме, че този инстинкт се пренася и в други части от живота ни?

Миналата есен чаках три дни, преди да отида на лекар, след като скала се срути пред краката ми, когато се катерих в планината. Оказа се, че имам две счупени ребра. Миналата година приятелка бегачка чака толкова дълго, преди да отиде на заболекар заради болка в зъба, че загуби нерв.

Според Доктор Джордан Мецл, специалист по спортна медицина, бегачите се приучават да игнорират болката.

Освен че са способни да издържат на физическа активност в продължение на 9 мили, те се адаптират особено добре за работа в дълги периоди от време.

"Психологически, това е същото, като променената реакция на болка", казва д-р Мецл.

В продължение на години отказвах да се науча да шофирам. В крайна сметка получих книжка на 25 и бях изненадан да разбера, че се чувствам комфортно при шофиране дълги часове, преди да започна да се изморявам.

Има обаче и негативни ефекти

Краткотрайните задачи ми се струваха досадни и неприятни. На дълги разстояния човек се чувства скован през първата миля, но само за да осъзнае изведнъж, някъде в средата на втората, че стъпките му са станали по-широки и еластични.

Бягането ви кара да следите крачките си през втората миля. Нищо преди този момент не се брои. Кратките разстояния са упражнения в раздразнение. Умът ми винаги се стреми към дълги разстояния.

Онези от нас, които тичат от преди пубертета, нямат връзка с основите си във всяко физическо отношение. Не знаем какво е нормално. Това е като система, чието равновесие е било атакувано.

Бягането от дълго време е повредило опредлени части от тялото ми. Аз съм невероятно склонен към наранявания - имам скъсан ахилес от 2014 година, две счупени ребра тази есен, хронични проблеми с илиотибиалната връзка, болки в коляното, схващане на врата.

Бегачите подсъзнателно се учат да омаловажават сериозността на симптомите с надеждата, че несподелените с лекар болки ще принудят вселената да приеме това като заклинание и да накара доктора да им позволи да се върнат към бягането по-рано, само защото са си пожелали. Това няма да се случи и дори е възможно при бягане да се нараните повече.

Дори д-р Мецл, чиито изследвания предполагат, че при бегачите има по-ниски нива на депресия, опасност от сърдечни заболявания и рак, признава рисковете, свързани с бягането.

След всички тези години не ми е ясно дали тялото ми фино е настроило микрочипа си или гайката, с която е злоупотребявано от години. Какъвто и да е случаят, тялото му копнее за тези моменти, в които се чувства най-изтощено след дълго бягане. Моето възприятие за болка се е променило с времето, както и възприятието ми за удоволствие. От този източник на болка тялото ми си набавя абсолютно удоволствие.

За няколко мига, докато опитвате да се съвземете в отпусната позиция, докато се борите с желанието си да повърнете, докато си поемате дъх, живеете напълно необременено. Замайването след тичане за новите бегачи е моментът на най-голям дискомфорт, но за опитните е усещане за пълен мир. То е преследвано с мили. Времето учи да се чувстваш вкъщи именно в този момент - усещане за принадлежност и дори - за природен ред, сякаш мъглата се разпръсква.

Тази яснота те променя. Няма нужда да премахваш праха от дланите си. През зимата ти е топло, а през лятото - хладно. Жаждата, която си чувствал на третата миля, е изчезнала. Болките от четвъртата са заглъхнали. Усещаш само вибрацията и нищо, освен тялото ти, не съществува. След тези мигове бирата има вкус на най-сладък нектар. Пиеш и се чудиш: Може ли нещо на Земята да бъде толкова хубаво?

 

Най-четените