Аз, пиратът

Уважаеми Господин списващ, изначално основавате изложението си на един неправилен извод - и в трите посочени от вас случая АВТОРЪТ или е получил възнаграждението за своето авторство предварително или верочтно очаква да го получи на база реализирани продажби. Така че спекулацията за "добрите автори" и "лошите" носители на права е най-малкото тенденциозна.

Искам да видя тоя закон срещу пиратството, който ще ме накара да си купя песен на Мария Илиева или на Графа....

Относно темата ще ви копирам отговор който получих на едно мое запитване, от един популярен български сайт за качване на материали, който преди време беше под прицела на органите на реда : "В случая става въпрос само шепа милиционери и съучастници, които приложиха вече описаната в предното ми писмо криминална саботажна схема. Няма започнато дело срещу никой. Като гледам май не са имали и намерение да има. Просто разграбване и тормоз и демонстрации за пред медиите. Тези милиционерски действия би трябвало да се разследват като криминално деяние, но все пак сме в България. Тук прокуратурата помага на полицията да върши престъпления, а случаят се разследва от отделът към МВР, който не е правно компетентен да се занимава с това. Съдилищата са почти безполезни в досъдебна фаза (а то почти винаги нещата само до там стигат) и най-много да се стигне до контра дела в Страсбург. Само дето тези дела се мотаят с години, което дава усещане за безнаказаност у милиционерите. Ето защо и ви препоръчвам да внимавате. Закон от милиция не пази. Относно "разпространение" и "възпроизвеждане": Това са две различни правни дефиниции. Докато за първото няма изключения за без нужда от уреждане на права, то за второто има. Ето ги и правните дефиниции директно от ЗАПСП (иначе всеки може да си говори каквото си иска и да твърди, че нещо били или не било закононарушение): - "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител; - "разпространение на произведение" е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението; Понятие като "качване в интернет" няма. Самия процес представлява ти да направиш копие и да го разположиш на харддиска (или каквато постоянна памет ползва) на даден компютър (сървър). Ти не продаваш, преотстъпваш или даваш под наем своя екземпляр. Той си остава в теб. Другото е само копие. Когато някой отваря (чете/тегли) този материал, той го копира на своя компютър във временната памет (RAM) или на постоянната памет (харддиск или друг носител). Това влиза в дефиницията за "възпроизвеждане". Възпроизвеждането е разрешено и без уредени права (чл.24 и чл.25 от ЗАПСП), но само в конкретни случаи и когато няма доказан проблем на основание чл.23 от ЗАПСП. Случая с ****** е точно такъв. Такъв вероятно ще е и вашия случай. Главният проблем го описах в предното писмо. Криене на личните данни трудно ще те опази ако разберат (най-често чрез незаконно подслушване) кой стои зад сайта. В такива случаи просто те разграбват на основание събиране на доказателства на основание предположение. Както вече казах, в България не е нужно да си нарушил някой закон за да бъдеш наказан." На мен лично дискусията с господина ми беше безкрайно полезна и приятна

Господинът списващ е написал, че правилата на бизнеса се променят, моделът на чакащият творец, отива в миналото. Това е проблемът на посредниците. Само, че посредникът тук няма да се даде без бой да бъде отрязан.

На принципно ниво, доказано е, при това неведнъж, че пиратстването помага на творците и всъщност изобщо не пречи на посредниците. По никакъв начин, не и що се отнася до музика и филми. За сметка на това е доказано, също неведнъж, че защитата на авторското право изобщо не е в полза нито на авторите, нито на творците.

нема кво да се лъжем, ако не беха пиратските касетки, които си беха единствената медия за повечето докъм 95-6 поне, пиратската кабелна после, пиратските дискове, едва ли некой щеше да е чувал дори за металика тука, да не говорим за по-малките групи. че да им се изсипем 100 хил. човека на концерта, нали? че и цели 3 пъти, конкретно за тая група. пиратсването има и друг много голям +, който не се споменава от никого, може би напълно тенденциозно - изборът. ако ги нямаше торентите, пиратските дискове по славейов преди години и т.н., щяхме да си гледаме само сапунките, холивудските романтични бози с дрю баримор, хю грант и пр. тъпанари. дори в момента, изборът, който имате по тв и кино е 10 "блокбастъра", кой от кой по-малоумни и разни стари идиотщини по тв1000, хбо, за безплатните телевизии да не говорим. има толкова уникални и редки филми по тия тракери, че направо не е истина. дзифт, "пълен шит", новия хари potthead или ония духачи от "сагата" за "вампирите" - под път и над път. ама я намерете нещо европейско, нещо "бутиково", ако щете, или нещо твърде старо, че да се предлага където и да е. видеотеки с 1000 заглавия са си направи видИотеки. за музиката, книгите пък съвсем, които нито се превеждат, нито дори се предлагат, няма и да почвам.

за мен парите не са толкова важни, и без това нямам време всеки ден да гледам по 1-2 филма, гледам 3 филма месечно, което си е грешка, но за сега така седят нещата. кво ще спестя от цената за тия три филма? за мен много по-важен е изборът, щото той е СВОБОДА, не случайно тая думичка се върти непрекъснато. не искам някви полуграмотни лумпени, скрили се зад името "творчески организации" да ми определят избора. изборът сега е почти максимума от всичко, което се произвежда в цивилизования свят. какво ми предлагат като алтернатива - да им гледам лайната, да не мога да си купя някоя стара книга, щото е "изчерпана", а читанка ако посетиш ще ти дойдат по-големите лумпени от БОП-а и ще требе да се колиме на вратата... като измислят как да си гледам наистина квото си искам, когато си поискам - тогава наистина ще забогатеят, ама с тия разбирания дето ни ги пробутват от 19 век, да ходят да се закопат некъде...

и докато в сащ (поне донякъде) го има тоя избор и то легално - по магазини, видеотеки, легални сайтове, то тука няма НИЩО. понеже сме били малък пазар, некакъв лумпен обясняваше. ами като сме малък пазар - ходи си еби майката бе, тъпанар! или ходи да продаваш на по-голям пазар, и без това не искам нито да ти гледам мазната физиономия, нито да ти купувам дебилната чалга. майка им деба проста!

Доколкото разбрах, MegaUpload са стартирали в края на миналата година бета тестване на MegaBox канал за цифрово разпространение. В този канал таксата е 10% за издателя MegaUpload, като 90% от приходите остават за АВТОРА : http://www.digitalmusicnews.com/permalink/2011/111221airvinyl Значи ако сте фолк певец или друг музикален изпълнител, за предпочитане утвърден, просто си спестявате накави дребни суми за студио. След това си записвате музиката и сами си я качвате за цифрово разпространение в MegaBox. Вие сте носител на правата и съответно прибирате 90% от всички приходи. При средна цена от 10 Евро за албум и 1 Евро за песен, продажбите няма да са големи, но ако намалите малко до 3-5 Евро и 20-50 цента ще станете мултимилионери за отрицателно време. Така че при цифровото разпространение се елиминира посредника, в случая звукозаписната компания. Не виждам пречка таксата на подобни цифрови канали да бъде намалена до 5%. При 95% дял в общите приходи за твореца , той ще в състояние да предложи съвсем приемлива за клиента цена. По този начин творчествоте ще стане достъпно и основната причина за пиратството - ВИСОКАТА ЦЕНА отпада.

Няма да карам мерцедеса на сестра ми,щото не съм плащал за него,е хубу ще й дам 20 лева,жена ми няма да чете книгата,която си купих онзи ден,щото ще накърни авторските права на автора,ако пък случайно и сестра ми я поиска е тогава вече сме за затвор явно.....а аз си мислех,че авторско право означава,че никой не може да представи песента,която си изпял да речем за своя или книгата,която си написал и издал,мислех си че авторските права защитават автора и неговия продукт,баси къв тъп съм бил,явно авторските права ограничават хората или по-точно ограничават използването на готовия продукт,творба или квото ще да е там.Няма да четеш,като не си си купил,няма да слушаш щом не си дал кинти,към всички радио приемници ще се инсталират броячи и ще плащаш на парче,което си слушал,ако нямаш касова бележка и фактура за книжката,която даваш на дъщеря си да чете си престъпник и си за затвора.....т'ва е небивалица и пълна простотия

http://www.gnu.org/philosophy/right-to-read.html The Right to Read by Richard Stallman This article appeared in the February 1997 issue of Communications of the ACM (Volume 40, Number 2). From The Road To Tycho, a collection of articles about the antecedents of the Lunarian Revolution, published in Luna City in 2096. For Dan Halbert, the road to Tycho began in college—when Lissa Lenz asked to borrow his computer. Hers had broken down, and unless she could borrow another, she would fail her midterm project. There was no one she dared ask, except Dan. This put Dan in a dilemma. He had to help her—but if he lent her his computer, she might read his books. Aside from the fact that you could go to prison for many years for letting someone else read your books, the very idea shocked him at first. Like everyone, he had been taught since elementary school that sharing books was nasty and wrong—something that only pirates would do. And there wasn't much chance that the SPA—the Software Protection Authority—would fail to catch him. In his software class, Dan had learned that each book had a copyright monitor that reported when and where it was read, and by whom, to Central Licensing. (They used this information to catch reading pirates, but also to sell personal interest profiles to retailers.) The next time his computer was networked, Central Licensing would find out. He, as computer owner, would receive the harshest punishment—for not taking pains to prevent the crime. Of course, Lissa did not necessarily intend to read his books. She might want the computer only to write her midterm. But Dan knew she came from a middle-class family and could hardly afford the tuition, let alone her reading fees. Reading his books might be the only way she could graduate. He understood this situation; he himself had had to borrow to pay for all the research papers he read. (Ten percent of those fees went to the researchers who wrote the papers; since Dan aimed for an academic career, he could hope that his own research papers, if frequently referenced, would bring in enough to repay this loan.) Later on, Dan would learn there was a time when anyone could go to the library and read journal articles, and even books, without having to pay. There were independent scholars who read thousands of pages without government library grants. But in the 1990s, both commercial and nonprofit journal publishers had begun charging fees for access. By 2047, libraries offering free public access to scholarly literature were a dim memory. There were ways, of course, to get around the SPA and Central Licensing. They were themselves illegal. Dan had had a classmate in software, Frank Martucci, who had obtained an illicit debugging tool, and used it to skip over the copyright monitor code when reading books. But he had told too many friends about it, and one of them turned him in to the SPA for a reward (students deep in debt were easily tempted into betrayal). In 2047, Frank was in prison, not for pirate reading, but for possessing a debugger. Dan would later learn that there was a time when anyone could have debugging tools. There were even free debugging tools available on CD or downloadable over the net. But ordinary users started using them to bypass copyright monitors, and eventually a judge ruled that this had become their principal use in actual practice. This meant they were illegal; the debuggers' developers were sent to prison. Programmers still needed debugging tools, of course, but debugger vendors in 2047 distributed numbered copies only, and only to officially licensed and bonded programmers. The debugger Dan used in software class was kept behind a special firewall so that it could be used only for class exercises. It was also possible to bypass the copyright monitors by installing a modified system kernel. Dan would eventually find out about the free kernels, even entire free operating systems, that had existed around the turn of the century. But not only were they illegal, like debuggers—you could not install one if you had one, without knowing your computer's root password. And neither the FBI nor Microsoft Support would tell you that. Dan concluded that he couldn't simply lend Lissa his computer. But he couldn't refuse to help her, because he loved her. Every chance to speak with her filled him with delight. And that she chose him to ask for help, that could mean she loved him too. Dan resolved the dilemma by doing something even more unthinkable—he lent her the computer, and told her his password. This way, if Lissa read his books, Central Licensing would think he was reading them. It was still a crime, but the SPA would not automatically find out about it. They would only find out if Lissa reported him. Of course, if the school ever found out that he had given Lissa his own password, it would be curtains for both of them as students, regardless of what she had used it for. School policy was that any interference with their means of monitoring students' computer use was grounds for disciplinary action. It didn't matter whether you did anything harmful—the offense was making it hard for the administrators to check on you. They assumed this meant you were doing something else forbidden, and they did not need to know what it was. Students were not usually expelled for this—not directly. Instead they were banned from the school computer systems, and would inevitably fail all their classes. Later, Dan would learn that this kind of university policy started only in the 1980s, when university students in large numbers began using computers. Previously, universities maintained a different approach to student discipline; they punished activities that were harmful, not those that merely raised suspicion. Lissa did not report Dan to the SPA. His decision to help her led to their marriage, and also led them to question what they had been taught about piracy as children. T