Само месец, след като вдъхновеният от нея документален филм Saving face спечели Оскар, тя се самоуби. 33-годишната Фахра Юнус скочи от шестия етаж на жилищна сграда в Рим. Така след повече от 7 години, откакто напусна родния си Пакистан, Юнус се завърна отново, за да бъде погребана там. След като беше белязана...
Пакистанката живя десет години, обезобразена със сярна киселина, с която я поля бившият й съпруг Билал, но явно не можа да понесе повече. Тя е една от многото жертви на нападенията с киселини в Пакистан. За нейната история активистката Техмина Дурани, която е и бивша съпруга на бащата на мъжа й Билал, написа книгата My Feudal Lord: A Devastating Indictment of Women's Role in Muslim Society.
Само за миналата година в Пакистан бяха документирани над 8500 нападения с киселини, принудителни бракове и други форми на насилие над жените - по данни на организацията за защита на правата на жените "Аурат".
За 12 години Фахра е претърпяла 38 пластични операции и въпреки това до последно й е било трудно да се погледне в огледалото, разказват близките й. На места киселината е била разяла кожата й до костите.
Италия й предложи убежище, а италианските власти поеха разходите по пребиваването й и осигуриха безплатно училище за сина й. Въпреки грижите Фахра не е успяла да преживее психологическия шок и сложи край на живота си.
Историята
Случаят на Юнус прерасна в кампания за борба срещу нападенията с киселина над пакистански жени. Нападателят на Фахра беше нейният съпруг, влиятелен политик, избегнал осъдителната присъда благодарение на кариерата и връзките си.
Фахра е работела като танцьорка в квартала на червените фенери в пакистанския град Карачи, когато се запознала с бъдещия си мъж - Билал Хар, син на Гулам Мустафа Хар, бивш губернатор на най-голямата пакистанска провинция Пенджаб.
Двамата се оженили. По онова време Фахра имала син от предишна връзка, а Билал бил на около 30 години. За него това бил трети брак. След като живяла три години със съпруга си, Фахра решила да го напусне заради домашно насилие и се прибрала при майка си.
През май 2000 г. съпругът й, по онова време депутат в пакистанския парламент, отишъл в къщата на майка й и я залял с киселина пред очите на петгодишния й син.
При процеса Билал бил оневинен. Той твърди, че нападателят е друг мъж с име като неговото.
Благодарение на Техмина Дурани, която беше адвокат на Фахра по време на процеса, международната общност обърна внимание на случая и Фахра отиде на лечение в Италия. По повод смъртта на Юнус, Дурани заяви, че обществото в Пакистан би трябвало да е потресено, че чужда страна в продължение на 13 години е поела грижите за пакистански гражданин, който не е получил нищо от собствената си родина - нито правосъдие, нито сигурност.
Кампанията в защита на Фахра доведе до промяна в пакистанските закони. Миналата година пакистанското правителство прие няколко закона, които криминализират нападенията с киселина и предвиждат минимум 14 години затвор.
Остава да има и осъдени.
единственото, което не приемам, е че е оставила детето си само - в живота. Независимо дали и как е осигурено. Можела е да му бъде опора, да даде съвет, топлина. А и религията й като че забранява самоубийствата. Лека й пръст, но заради детето й е трябвало да се бори. Психологически или какъвто и да е шок има начин да бъде смекчен или преодолян. Смъртта - не. Обръщам се и към всички организации, които крякат и врякат за права на малцинства и всякакви такива глупости - къде сте, къде сте били и какво сте правили по такива случаи? Или е много лесно да се натискат българите да бъдат толерантни към циганите, а циганите като купуват момичета за булки (традиционно!!! и демонстративно!!!), няма натиск да се премахне този обичай. Да ви пикам и на помиярите правозащитни!
Натиск може да има само при интеграция в чужда държава, в Пакистан кое да интегрират, мюсюлманите към индусите? Това си е техен избор, тяхна религия и култура, само те могат да се борят за промени, и както става ясно от статията, има хора, които го правят.
@ 4Yoanna - Според обръщението Ви - Великият Съдник! Лека й пръст на жената! Само тя си знае какво й е коствало всичко...
за изказалите се неподготвени. Израз " не приемам" или "приемам" изразява лично мнение и отношение. За съдници или всякакви други варианти като че ли трябва да е: обвинявам, осъждам, не разрешавам или подобно. Като сте в магазина и цената на дадена стока не ви изнася, какво казвате? Не мога да си го позволя, не мога да приема цената, не ми е по джоба? това са вариации на едно и също нещо - вашето мнение и отношение към случката, събитието, стоката, предмета. сега, уважаеми дами, дали успяхте да разберете какво не съм приел и какво означава това? Ама хайде научете малко граматика, стилистика, пообогатете си речника
още повече пък с извадените ми думи от целия контекст може направо да ми спретнете едно процесче. Брейййй
7axsbf | 29 Добре, че ти се занимава да обясняваш... Аз вече нямам нерви... и колкото и положително да съм настроена, негативизмът на някои хора определено ми оказва влияние... Какво ли ми правят приятелчетата по табла в интернет?
леле-мале (или както напоследък стана модерно - уеуе - мауе - да не вземеш да се обидиш - само дружески шарж ) направих си труда, защото имах малко време в обедната почивка и допуснах дори, че може да не съм се изразил ясно. нищо че според мен напълно ясно го бях написал. това момиче, жена или каквото е, явно няма понятие, че животът освен някакво стечение на обстоятелствата е и отговорност - към себе си, към заобикалящите, основно към децата. Затова и не приемам самоубийството й като решение. Така излиза, че всяка една жена, която по някое стечение на обстоятелствата става нежелана или се чувства грозна и отблъсната, трябва да се засили и хайдеее - бум надолу, или да се напомпа с приспивателни. Например - рак на гърдата - отива си красота, привлекателност, интимни чувства с партньора (който може и да повръща от вида на това, знам ли? а и протезите не решават проблема). И понеже не се чувства психически добре, взема и се гръмва/скача от високо/скача под влака или варианти. Бих приел самоубийството единствено когато няма друг изход, когато няма смисъл, както и когато проблемът с отговорностите е регулиран или не съществува. Преди години ме покърти самоубийството на едно дете на около 12 години - адски много искало да учи, да има компютър, но било в бедно семейство. ходело е дрипаво и дори без обувки на училище. един ден легнало на жп линията. оставило писмо - мамо, татко, така и така се мъчите, по-добре да има повече дрешки за малкото ми братче. направо съм съсипан от това. Било е помъдряло повече, отколкото някои за цял живот.
Кой си ти, Велики Съднико, че да приемаш или не?! Уважаема Йоана - горепосоченият ваш цитат изразява лично отношение, мнение или направо си ме съдите Защото сте се изгубили в дебрите да обяснявате позицията си, както и да се оправдавате в стил "понеже, обаче, като че ли". Уебкафе е публичен сайт за запознаване на всеки с каквото си поиска. Така че прочитането на статията за нещастната пакистанка може да се приеме и като лично предложено ми на мен, след като съм дори регистриран участник. Или да ви изнеса лекция по въпроса за предлагане, търсене и персонална оферта? За лични нападки - по-голяма от цитата в началото, какво да кажа? Явно така приемате нещата. Какво и как ви е обидило си е лично ваш проблем. Форумът е място за изразяване на мнения, обмен на идеи и възгледи. Изразих моите, а вие нападнахте мнението ми. По-добре да бяхте коментирали това, което сте прочели, а не моето мнение. Защото не го считам за основополагащо, а само за мое, и мога да го защитавам. За това какво и как приемам като акт на лично решение написах в предишния ми коментар. надявам се да направите разлика между двете случки. Но поставяйки се на мястото на тази пакистанка (доколкото като баща бих могъл да го направя), не бих направил нищо, което да навреди на децата ми, само защото не съм можел да се понасям психически поради нанесена физическа травма или нараняване. А нейното самоубийство дали не е навредило на детето й? Как мислите? Вие виждали ли сте самоубил се човек, независимо от причините? Щото аз доста, поради ред стечения на обстоятелствата. А мъртвец (не от естествена смърт) виждали ли сте? Обесен, застрелян, прегазен? Знаете ли или можете ли да си дадете представа какво поражение на психиката прави това в едно дете? Дори на възрастни хора? Така достатъчно ли материал събрахте за процесчето?
Аsfxb, разбирам онова, което пишеш, но ако ти беше жена, щеше да знаеш, че при такова положение да продължиш да живееш, би изисквало изключителна морална сила. Встрани от това са и малко хората с толкова здрава нервна система, че дори и да са морално устойчиви, да издържат.
Някои хора не могат да не произвеждат спор около себе си или спамът е станал ежедневие в Уебкафето...
Фата моргана Сърбите имат една поговорка (вероятно и ние имаме наша сходна) - Ниje тешко оно, што се мора - не е трудно онова, което трябва да се направи. Жена, мъж, няма значение от пола - не обвинявам нещастната жена за решението й. както вече за 19-ти път написах едва ли не, не го приемам. защото животът е отговорност, не само към себе си. сега и Йоана ще ми скочи, че съм съдник пак Така че зависи от човека - ако приоритетът е да се чувстваш комфортно, вероятно нещата отиват към фатално решение, ако ще се чувстваш отговорно, определено оставаш в живота заради децата ти. Ако няма изход - да, вече го писах по-рано. Но го приемам при неизлечима болест например. Дали ще е евтаназия или самоубийство - няма разлика.
към носителя на часовник с два циферблата: в спора се ражда истината, а истината те прави свободен
И в България има много жени заляти с киселина. Защо не се говори за това ? Да има някой осъден за такова деяние ? Май БГ не е по различна от Пакистан. Нашата съдебна система е абсолютно неработеща и само гълта пари.
На никой за нищо не трябва да му пука и на никой реално не му пука, освен на хората, които са пряко замесени. Те са движещата сила в случая и се справят, за което заслужават респект, още повече защото са израстнали в такава среда.
Йоана Една българка - лека й пръст, не й помня името, осъди държавата заради липса на адекватно лечение за онкоболни. Сега разни пъпеши и политици се пъчат с разни награди на нейно име. Тя също е можела да избере самоубийството като решение, нали? Само че се е борила, не само заради себе си, а и заради всички останали в такова положение, нали? Защото е проявила отговорност. това е Въпрос на избор. Приемам този на българката, не този на пакистанката.