Каки, батета и татовци на българската политика

Шуробаджанащина. Груба, ръбеста и богата лексема, която прекрасно полепва по провинциалния профил на българската политика и попива в себе си целия селски колорит на партийния живот.

В България съществува официален публичен живот, който не само, че не може да елиминира ДНК-то на Тато, но възпроизвежда Батето, Баце, кумеца и двете каки, които се събрали да си говорят, защото какво друго да правят две каки.

Джордж Карлин беше казал, че качеството на идеите съответства на качеството на езика, с който те се изразяват.

Затова не трябва да има културен шок, когато премиер, известен като Бат‘Бойко, обяснява сложен съдебен скандал с изтекли компрометиращи записи на две дами, заемали високи позиции в системата като „Две каки се събрали и си говорят".

Логична интерпретация на силно компресираната и комплексирана политическа реалност на европейска България.

Страната, в която мащабна корупционна афера за милиони, свързана със строителство на магистрала, остава в популярната култура като „Батко и Братко".

Държавата на кланово-родовото управление, оазисът на братовчедите, лелите, племенниците, приятелите на племенниците и познатите на приятелите на племенниците.

В предмодерни общества и политически структури роднинските връзки са по-важни от всичко друго.

Лелята на Костов, внучката на Тато и каката на Бате Бойко са фигури-институции с аристократичен статут в публичното пространство.

В скъпата ни република истинската благородническа титла е Кумец. Ако си кумец на достатъчно властна фигура, да речем министър, изведнъж може да се окажеш изключително успешен и креативен предприемач с невероятен талант - също като Тодор Бояджиев, кумец на Цветан Цветанов, който беше заработил 25 милиона лева от обществени поръчки за две години от управлението на ГЕРБ.

Именно Кумецът беше продал за без пари два от шестте апартамента на Цветанов. Останалите четири бяха от спестяванията на Тъста и Тъщата.

Цветанов беше кумувал и на сватбата на Станимир Флоров, който се преквалифицира в началник на ГДБОП. Бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров пък е съпруг на дъщерята на бившия зам.-министър на вътрешните работи Камен Пенков.

Близостта до властта е гаранция за достъп до разнообразни икономически лостове, а самото участие в управлението е равносилно на това не просто да хванеш Всевишния за шлифера, но да го съблечеш от гърба му, да го нахлузиш чевръсто и да го попиташ дали ти отива.

Кумовата срама свързва навеки двама непримирими врагове - Волен Сидеров и Валери Симеонов.

Съпредседателят на "Патриотичния фронт" беше свидетел на венчавката на Сидеров с Капка Георгиева, която малко по-късно беше произведена в чин общински съветник в СОС, а синът й стана европейски депутат.

Днешната другарка в живота и майка на Волен-младши - Деница Гаджева - е бившата сърдечна приятелка на доведения му син Димитър Стоянов.

По примера на Сидерови - Николай Бареков вкара майката на новородения си син Мария Календерска в ръководството на „България без цензура", след което я издигна за кандидат за кмет на София.

Неговият разжалван депутат Светлин Танчев е брат на зетя на Маргарита Попова и първи братовчед на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов.

Примитивната природа на българската политика прозира през динамиката на отношенията в партийната класа.

Копнежът за демокрация и утопична меритокрация е елиминиран от диктата на „наш‘те ‘ора" и „брат‘чедите".

Синовете на Георги Първанов имат общ бизнес с бившата му секретарка Мариана Добрева - сестра на депутата Кирил Добрев и дъщеря на покойния Николай Добрев.

Балдъзата на бившия аграрен министър Мирослав Найденов - Даниела Дариткова - сега е председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание.

Синът на конституционния съдия Румен Ненков - Александър - също стана народен представител. Майка му Юлия Ненкова пък е дългогодишен зам.-кмет на София и председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.

Преди да стане шеф на Държавен фонд "Земеделие", прословутата Калина Илиева си беше дъщерята на шефа на Столичната пожарна - бивш колега по пагон на Бойко Борисов.

Властта е селски двор, в който големците са се събрали в беседката да поркат вино с лимонада, а провинилите се са изпратени да донесат още пипер за сиренето.

От доброто представяне пред баш чорбаджията по време на гуляя зависи с колко мръвка ще се прибереш вкъщи. Разбира се, роднинските връзки винаги са предимство.

Кланово-родовата мозайка на българската политика произвежда тонове риторически спам и брак.

Когато си в среда на байчовци и баценца не съществува необходимост за качествена артикулация. Фамилното общуване е по дефиниция неформално.

Уви, скъсяването на дистанцията идва със скопяване на смисъла. Опростеното изразяване лесно се изражда в битова простащина. Провикване до шурея от съседния двор.

Връщаме се на качеството на езика и на идеите. Когато две висши съдийки станат някакви „каки", нищо вече не звучи сериозно. Злоупотребите на кумеца също не може да са толкова страшни.

„Батко и братко" е като заглавие на треторазряден комедиен скеч.

Батето е готин, как може да не е готин с такъв прякор.

Тато звучи патриархално, топло и закрилнически. Едно голямо щастливо семейство.

Шуробаджанащината си остава централна характеристика на политическия елит. Народна работа от бившата народна република. Това е то, елитното хоро на Тато и Баце, Батето и Каките, Кумеца и Брат‘чеда.

Резултатите от кланово-родовата формула за упражняване на власт са точно такива, каквито очаквате от едно дисфукнционално семейство с членове, които знаят прекалено много един за друг и от време на време разпиляват истината за пакостите на тавана пред цялото село. Точно както две каки биха сторили.