За да се добереш от Москва до град Судиславъл в Костромска област, трябва девет часа да пътуваш с автобус, произведен в 70-те години, чиито амортисьори никога не са сменяни. Какво е разстоянието? Триста четиридесет и пет километра.
В средата на единствения площад има църква, преживяла болшевиките. Тя никога не е била затваряна. На 200 метра от нея стърчи останал от социалистическото минало паметник на Ленин. Него също никой не иска да го пипа.
"Да махнем скулптурата и да сложим друга на нейно място ще е безполезно харчене на пари", казва минувач, представящ се като Виктор Андреевич. Има други проблеми, за които трябва да се помисли.
"Ние сме свикнали с него. Като минаваме през площада, не мислим чий е този паметник. Ние тук живеем, а не се занимаваме с политика", добавя друг минувач. "Тук вече са разрушили една църква преди 90 години. Защо да следваме погрешния пример?"
Всеки път, когато се връщам в Судиславъл, ме очаква някаква изненада: нов магазин, невероятен воден курорт, отворен денонощно (кой знае дали има и по пет посетители на седмица?), малък хотел. С изключение на двете основни асфалтирани улици, всички останали са истински кошмар.
Дупки - и таксита за 1 евро
От година на година се появяват нови ями, широки като кратер. Казват, че да се асфалтира е прекалено скъпо. Преди три години се появиха таксита. За едно евро ще те откарат до всяко кътче на градчето. Това е единственият "обществен" транспорт.
По време на социализма циркулираха два маршрутни автобуса. После ги спряха и многобройните пенсионери са принудени да ходят пеша до магазина за хляб и мляко, да се изкачват по хълма, за да идат на църква.
Малцина имаха коли в съветските времена. Но все пак бяха повече отколкото сега. Основно руски "жигулки", произведени в "Толиати", аналог на Фиат 124. Все пак в последно време могат да се видят и чуждестранни марки с мощни двигатели.
Повечето къщи са дървени, с бани на двора
Повечето от къщите са дървени, отопляват се с огнища с дърва. Някои къщи радват окото с весели дървени первази около вратите и прозорците, други явно се нуждаят от ремонт. Вода вадят от най-близкия кладенец, а дървените бани са на двора.
През лятото да се миеш в тях си е даже романтично - прохладно, птички пеят. Но през зимата температурата пада до минус 35 градуса. Как ли преживяват? Бельото и през зимата, и през лятото се пере в рекичката, както и преди 30 години.
Само две улички - Советская и Комсомолская
Две улици пресичат цялото градче: Советская и Комсомолская. Вече няма никакви комсомолци, забравен е и лозунгът "Цялата власт на Съветите!", но на никой не му минава през ума да сменя имената на улиците. Управата на града се намира в квадратна, четириетажна полупразна сграда, която изглежда като изоставена. Фасадата й гледа към борова горичка, в която се крие езеро.
Допреди няколко години там имаше плаж, на който се къпеха децата. Казват обаче, че сега езерото е замърсено, въпреки че това не е сигурно. В езерото сега се къпят само най-отчаяните. Край пътя се вижда дървообработваща фабрика, наполовина изгоряла и отдавна неработеща. Разправяха, че бил я купил някакъв местен олигарх, но нищо не направил с нея.
Да-да, и тук има олигарси, макар и от по-дребен мащаб в сравнение с московските, които се разпореждат с нефта и газа. И тукашните олигарси имат големи, удобни къщи на три етажа, с обща площ 500 квадратни метра. Те си имат удобства у дома, но не и газоснабдяване.
Газопровод не стига, въпреки "Газпром"
Въпреки че "Газпром" продава газ по цяла Европа, до Судиславъл газопровод не стига. И олигарсите, както впрочем и останалите жители на града, използват газ в бутилки, който стига за цял месец. От известно време се чува за газифициране на градчето, но проектът струва доста пари, и не всички са решили да се присъединят към него.
Някога градът се славеше с отглежданите в него норки. Кожените палта отиваха за износ по цял свят, включително и в Италия. Сега фермата практически не работи. В 90-те години хората стигнаха дотам, че се хранеха с храна за норки, за да оцелеят, та много зверчета загинаха поради недояждане. Всички се хвърлиха до правят зеленчукови градини (слава богу, земя има колкото щеш), да отглеждат картофи и краставици - храната на всички времена.
Това бе странен период на преход от социализъм към капитализъм. За някои донесе богатство, мнозина осиромашаха. Крадяха (по-точно казано - взимаха си) всичко. Тракторите и другите селскостопански машини, захвърлени от колхозите, за грошове се извозваха за вторична суровина.
Остават бабичките - и зеленчуковите им градини
Най-скандален е случаят със стената на езерото - любимо място за отдих на местните жители, а и на московчани. Имаше прекрасен плаж, можеше да се наеме лодка за разходка. Тази стена частично бе построена от стомана. Веднаж нощем някой я разруши и заедно с нея изчезна и езерото. Трябваше много време, за да се напълни отново с вода, но мястото вече не е така хубаво като по-рано.
Хората не знаят какво да правят. Младежите се оплакват от липсата на работа и места за развлечение. Всички си имат компакт-дискове, има множество мобилни телефони, но интернет все още се среща рядко. Младите заминават за съседните големи градове: Кострома, Ярославъл и даже Москва.
Остават само бабичките в своите дървени къщички, заети със зеленчуковите си градини. Възрастните жени са доста повече от възрастните мъже. Средната мъжка възраст е паднала от 73 години в съветските времена на 60. Средната възраст при жените не се е променила - 75 години.
На всеки въпрос, свързан с тежките условия за живот в Судиславъл, особено през зимата, те отговарят, че са свикнали. Не ги питайте за политика, за Медведев или Путин. На тях грижата им е дали не е прекалено топло за краставиците или много студено за картофите.
И какво ни казахте с тази статия? Нещо ново? Който, когато и да е, да е живял в Русия знае, че в провинцията е така...Хората не знаят пък и не ги интересува в кой век живеят, не знаят кой ги управлява дори. Кой го е грижа за това! Държавата и без това си има много проблеми... Така и ще бъде... Дълго страдал народ, на изживяване... Прочетете Енциклопедия на руската душа на Виктор Ерофеев... Там всичко е казано толкова просто и до болка ясно за тази страна...И уви - без оптимизъм...
Мдам, доста доста позната картинка. Едно нещо обаче ми направи впечатление. Както и в Москва, така и в малките градове на никой и през ум не му минава да сменя имена на улици и да руши. Нещо, което на първо време се случи у нас. "Тук вече са разрушили една църква преди 90 години. Защо да следваме погрешния пример?" - казва някой си местен. Ето затова има хляб в тази нация и въпреки проблемите Русия постепенно върви нагоре.
Православната славянска Рус е основният камък на Христовата църква и портите адови не ще и натделеят никога!Русия ще пребъдебъде во веке и веков!Русия е велика.!И колкото по злобно лаят бесните псета срещу Русия значи толкова по добре е тя и върви по правия път!
@ Сладуредка Какво ни казват в тази статия ли? Ами правят опит да отворят промития мозък на такива като Българолюб-а от долния коментар....но за съжаление безуспешно ....
Българолюб, що не пробваш да се прекръстиш на русолюб, знаеш ли какво се казва в филма за Византия произведен по поръчка и с участието на руската патриаршия, западното влияние накара България и Сърбия да отхвърлят законните си управници, това по повод второто българско царство та така
Viva la Comunismo!!! Да живее комунизма (и всички които се облагоделстваха от него)!!! Да го духат бедните!!! Когато валяк минава през тревата и то многократно, резултатът е ясен. Какво може да се очаква след 72 години комунизъм. Само апатия, липса на каквито и да е желания, оцеляване на предела, и кротко очакване да дойде края...