Срещата ми с археолога Юниан Мешеков беше пред базиликата "Света София". Той щеще да бъде моят пропуск и водач към историята, скрита под основите на най-древната църква у нас.
Не се познавахме и за отличителен белег му казах, че ще съм с фотоапарат и раница. В уговорения час пред църквата освен мен, екипирана с техника, имаше група туристи, екипирани по същия начин - фотоапарат на врата и раница на гърба. Ами сега? Докато туристите слушаха беседата на екскурзовода отвън, аз се "преборих" с конкуренцията, разпознахме се някакси с археолога и след вежливостите "Вие ли сте...?", "Да, аз съм...", влязохме в църквата и тръгнахме по стълбите, които водеха надолу и ни връщаха векове назад.
Храмът "Света София" (от гръцки - Агия София) носи името на "Премъдростта Божия", което е едно от имената на Исус Христос. Сегашната базилика е построена в края на V век - началото на VI век, но тя се оказва четвъртата поред, стъпила върху античен некропол от времето на римска Сердика.
Историята започва някъде към началото на IV в., когато император Константин Велики резидира или казано по-просто си почива и се радва на спа процедурите в Сердика, а условията явно са били на ниво щом той възкликва: "Сердика е моят Рим!"
Това е времето, в което ранното християнство става пълноправна религия в Римската империя, а Сердика се явява своеобразен сакрален център. Първа и най-стара е малка постройка - еднокорабна църква, за която остава спорен въпросът дали е крипта "martyrion", "Basilica Sepulcralis" - гробнична църква или възпоменателна -"Basilica Cimeterialis".
Съмненията на археолозите датират от първите по-сериозни разкопки, които се правят през 1910 - 1911 г. от тогавашния директор на Народния археологически музей проф. д-р Богдан Филов (бъдещ министър-председател.
Проучванията разкриват каменни саркофази, зидани гробници и стреховидни гробове от III-IV в., план на църквата, както и полихромни мозаечни пана с растителни и геометрични мотиви. Но както става почти всичко в древната история, варварите идват и след тях потоп, така и тази първа църква е унищожена от готските нашествия през 376-382 г.
Базиликата "Света София" и Сердика влизат в пределите на българската държава през 809 г. след завладяването на града от Хан Крум.
Княз Борис я прави градска съборна църква, а по време на Втората българска държава е митрополитски храм, щедро даряван от Севастократор Калоян. След окончателното завладяване на София от османците през 1422 г. базиликата е превърната в джамия.
В началото на XIX век силни земетресения разрушават църквата, пада минарето и тръгва мълвата, че християнският Бог се е разгневил.
Изоставена като джамия, оцелялата част е превърната в склад за газта за уличното осветление, а след събарянето на часовниковата кула на храма през 1882 г. върху покрива му е поставена противопожарна вишка. Историята на най-стария храм без малко да приключи с построяването на "Александър Невски". През годините 1904-1912 г. имало недостиг на строителни материали, та един съветник направил неприличното предложение да вземат тухлите на "Света София" за новата църква...
На 21 септември 1930 г. храмът е отворен за богослужение и осветен от тогавашния Софийски митрополит Стефан. На тържеството присъстват цар Борис III, министър-председателят Андрей Ляпчев, столичният кмет Владимир Вазов и други.
А разкопките на Богдан Филов откриват и зидове, които по-късно се оказват части от други, по-късни постройки. Тези новости обаче спорадично се изучават през 50-те години на XX век; от 1991 г. започват по-сериозни изследвания под базиликата, а в последните години се изгражда нов проект, който се актуализира през 2005 г. като "Архитектурен проект за адаптация и експониране на археологическото ниво в подподовото пространство на Базилика "Св. София" под ръководството на архитект Васил Китов.
Тук, под земята, все още щъкат работници, виждат се бормашини, тихо жужи и климатичната инсталация. Маршрутът ми минава между безбройните (открити са над 100) реставрирани гробници, приглушено осветление сочи тайнствена полукръгла ниша и отместен похлупак на саркофаг, а дебелото стъкло на пътеката ме отделя на сантиметри от антична Сердика. На няколко места се вижда прозорец, през който се открива вътрешността на горната "Света София" и неволно се питах: кое е долу, кое е горе?
След почти двучасовия ми престой сред гробници и уединение (работниците бяха в обедна почивка) излязох и отдалечавайки се от църквата, се сетих (защо ли?) за финала на филма "Покаяние" на режисьора Тенгиз Абуладзе.
Там една старица пита млада жена: "Кажете, този път води ли до храма? - Не! Това е улица и тя не води до там - отговаря тя. - Тогава за какво е тази улица? За какво е един път, ако той не отвежда към храма?"
По проект археологическият комплекс под базиликата "Света София" трябва да бъде открит през януари 2013 г. През август 2012 г. министърът на културата Вежди Рашидов влезе в ролята на туристически гид и разходи председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в подземията на "Света София" и така, символично, комплексът беше открит. Ако преживеем "грешката" на маите, ще очакваме официалното рязане на ленти през новата година.
