Е, ама сега с това ли ще се занимаваме?! Темата е несвоевременна, а дебатът е закъснял. Имало други проблеми, много по-големи, на настоящето, за да вадим скелетите от миналото.
В кратце така могат да се обобщят реакциите, отхвърлящи умерено закона за забрана на комунистическите символи и целящи да маргинализират темата.
Живеели сме през 2016-а, казват. Календарно може и така да ни водят, но в действителност не е много сигурно кога се намираме и според чие летоброене.
Проследявайки реакциите на възмутеното "ляво", годината не ще да е 2016-та. Те варират от "не взимайте символите на хората, които симпатизират на тези идеи", минават през заплахата, че едва ли не забраната на комунистическите символи реабилитира фашизма и в социалните мрежи стигат до тежкия контрааргумент, че Методи Андреев, един от вносителите на закона, говорел на меко.
Блеснаха големи майтапчии, които попитаха дали ще бъдат забранени етикети на продукти с петолъчки (марка бира), коледни звезди, какво ще става с петолъчката на ЦСКА и дали някой ще бъде глобен заради щампата на тениската, която носи.
Покрай припадъците на тези, които преждевременно се почувстваха репресирани, и закачките по темата, почти никой не разбра какви текстове са гласувани в Народното събрание на първо четене.
Целта е да не се разбере. Иначе логичният въпрос е що щеше изпълнителното бюро на БСП с цветя в ръце пред паметника на Тодор Живков в Правец през май 2016-а?
Е, явно годината не е тази, в която ни водят, че се намираме. Друга е. Затова да почакаме БСП да ни посочи точното летоброене. В него вероятно отсъства 2000-та, в която комунистическия режим в България със закон е обявен за престъпен.
Тодорживковленд в Правец не е единственото място, в което е направен паметник на Живков, изграден през XXI век.
Смисълът на текстовете на Закона за изменение и допълнение на закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен е върху подобни паметници да бъде поставена табела, която пояснява, че първообразът е управлявал режим, обявен за престъпен.
Глоба за поднасяне на цветя не се предвижда.
Не се разрешава поставянето на надписи и символи, възхваляващи дейността на комунистическата партия и нейните ръководители. Защо ли?
В очакване на новото хилядолетие светът очакваше срив в компютърните системи. Компютрите обаче не се бъгнаха и запазиха информацията.
У нас информацията е такава, каквато някой я представи, също и историята. БСП се бъгна и щастливо прескочи 2000 година.
Резултатът от политическия "баланс" през двадесет и седемте години преход, е че историята на 20 ти век за учениците, не по учебен план, но като резултат, е оставена на спомените на родово-общинската памет.
Ако баба се просълзява пред снимката на Тодор Живков, плаче за онова време, когато с пенсията си е можела да купи нещо, а сега - нищо, ако лидерите на партията, за която гласува, поднасят цветя на паметника, то какво да си помисли едно дете?
Ами че Тодор Живков е Феята на зъбките и е сбъдвал желания!
Законът изисква точно и обективно отразяване в учебниците и учебните планове на периода 1944-1989 година, за да има и друга гледна точка във файловете, попълнени предимно от спомените на родата.
Впрочем, на днешните тийнейджъри не би им харесало да бъдат между онези, арестувани и изпратени в лагери заради облеклото си през 1958 година в т.нар. "Хулиганска акция".
Не би им харесало, меко казано, ако знаеха какво се е извършвало.
Едва ли днес някой ще бъде пратен в затвора или глобен за тениска с петолъчка, образа на Че Гевара, Фидел, Ленин, Живков. Ако ще и на челото да си ги татуира.
Отговорът на въпроса в коя година сме и дали законът за забрана на комунистическите символи може и да изглежда закъснял и неактуален продължава да бъде объркващ. Но правилният отговор е, че всъщност е подранил! Необратимо подранил.
Докато мнозинството в отиващото си Народно събрание гласува Закона за изменение и допълнение на закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, Министерството на културата, управлявано от същото мнозинство, удостои с награда "Златен век" за изключителен принос към българската култура и културното сътрудничество бившия директор на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов.
Наградата не е за приноса му към репресивния апарат на комунистическия режим, а за дейността му в ново време на дарител и инициатор за опазване културното наследство, както научаваме от мотивите на вносителите на предложението, отправено до Министерство на културата.
Каквито и да са мотивите, коментарът е излишен, но очевидно Корнелия Нинова, изпълнителното бюро на БСП и Вежди Рашидов живеят в една и съща година.
Феята на зъбките Тодор Живков продължава да сбъдва желания, а който не вярва в тия работи, да си провери летоброенето.
Ако не му излизат сметките, да потърси специализирана помощ, в случай че може да си позволи. Ако не може, да си щампова тениска от едната страна с петолъчка и Тодор Живков, а от другата - с Димитър Иванов, Митьо Гестапото, и осемлъчната посребрена звезда на "Златен век", пък да видим закон лови ли го!
