Каквото и да говорите за Джулиан Асандж, основателя на сайта за разкриване на засекретена информация WikiLeaks, но дейността му е показала, че той е доста безстрашен.
След като сайтът му публикува най-големия брой укрити документи в американската история на 22 октомври, разкриващи някои неприятни истини за войната в Ирак, Асанж продължи да пътува из Европа - въпреки американските упреци и предупреждения.
Тайни за нови режими - Русия и Китай
Той дори заяви пред световни медии, че нови публикувани документи биха разкрили още тайни не само за американските военни, но и за други "репресивни режими" - като Русия и Китай. Сигналите, идващи от Москва, обаче подсказват, че руската реакция няма да бъде толкова сдържана, колкото американската. Така че дали WikiLeaks наистина са готови да се изправят срещу по-коравосърдечните държави в света?
Със сигурност това са декларации на намерения. В интервю, публикувано на 26 октомври във водещия руски ежедневник "Коммерсант", говорителят на WikiLeaks Кристин Храфнсон заяви, че "руските лидери ще научат много за собствената си страна" след едно евентуално публикуване на документи на сайта. "Искаме да разкрием на хората истината за действията на техните правителства."
Засега Русия не е дала официален отговор. Но в сряда висш представител на Центъра за информационна сигурност на тайните руски служби (ФСБ - Федералната служба за безопасност) отправи предупреждение към WikiLeaks, като не демонстрираше дори и частица от такта, проявен от САЩ при отговорите на иракските разкрития. "Важно е да се помни, че при желание и подходящи разпореждания WikiLeaks може да стане недостъпен завинаги," е заявил анонимeн висш представител на службата пред независимия руски новинарски уебсайт LifeNews.
ФСБ може, знае и ще се справи...
ФСБ отказва да разкрие подробности или да заяви дали това е официалната позиция на агенцията. Но историята е показала, че ФСБ охотно се намесват и затварят Интернет сайтове. През юни руски аналог на WikiLeaks, наречен "Лубянская правда", публикува поредица от документи, за които се твърдеше, че са свръхсекретни документи на ФСБ, свързани с дейности в бившия Съветски съюз - и конфликтите с други руски сили за сигурност.
Сайтът остана онлайн за по-малко от три седмици - през които нито един от руските вестници не публикува документите. След това на него се появи съобщение, че е "в процес на изграждане". Със затварянето на сайта и прекъсването на връзката с хората, които анонимно го поддържаха, изтичането на документи очевидно спря.
"ФСБ биха могли лесно да открият хората, стоящи зад него, и да ги убедят, че това не е добра идея," коментира Андрей Солдатов, специалист по руските служби за сигурност. "Също така е възможно ФСБ да затвори сайт като WikiLeaks. Те разполагат с възможности да постигнат всичко това."
Спомнете си Литвиненко и радиоактивното отравяне
В доста по-страховит случай на запушване на пробиви, бившият агент от ФСБ Александър Литвиненко, автор на осъдителни книги за агенцията и лидерите на Русия, бе отровен с рядък и изключително радиоактивен изотоп на полония през 2006 г., докато живееше в Лондон.
Британската полиция подозира бившия руски таен агент Андрей Луговой в убийството на Литвиненко. Но руското правителство, което категорично отрича каквато и да е връзка с убийството, отказа да екстрадира Луговой, а националистическа партия впоследствие го издигна за депутат в руската Дума.
"Ако ФСБ заявяват, че са в състояние да свалят WikiLeaks, аз им вярвам," казва Гади Еврон, специалист по киберсигурност и контрашпионаж. Не е необходимо да бъде унищожаван самия сайт на WikiLeaks, коментира Еврон, тъй като "зад всеки Интернет проект стоят реални хора." А хората могат да бъдат заставени да постъпят по определен начин - или дори още по-лошо.
Сайтът на Асанж може да се справи с кибератаки
Но други наблюдатели казват, че WikiLeaks поставя доста по-сериозно предизвикателство пред руските сили за сигурност, отколкото източниците на предишните изтичания на документация. Преди всичко, WikiLeaks са си изградили репутация на публикуващи оригинални документи, което означава, че руската преса би било по-вероятно да отрази историята и да препубликува документите.
Също така това е разпределена на много места и потайна организация, която е технологично подготвена да се справя с кибератаки. Типът хакерски нападения, които свалиха правителствените уебсайтове на Грузия по време на войната с Русия през 2008 г. например вероятно не биха задържали WikiLeaks офлайн задълго.
Така че най-вероятната руска реакция, поне в началото, би била да подкопае автентичността на разкритите тайни. "Това е основният инструмент - да ги филтрират през държавно контролираните масмедии, което би дискредитирало WikiLeaks и би поставило под въпрос надеждността на източниците им," казва Николай Злобин, директор на Проекта Русия и Евразия в Световния институт по сигурност във Вашингтон. "Това би ограничило всякакъв публичен дебат по изтичането до руските Интернет форуми и новинарски уебсайтове, които достигат до твърде малка част от населението."
Шок срещу апатията
Злобин коментира, че би било необходимо нещо наистина изключително изобличително, за да разтърси руския политически елит. "Руснаците вече вярват, че лидерите им крадат, че имат офшорни банкови сметки и преливат пари в тях," казва той. "Трябва да се появят шокиращи факти за двете водещи фигури в страната - премиера Путин и президента Медведев - и дори тогава пълната апатия към политиката в руското общество би погълнала голяма част от шоковите вълни в страната."
Репутацията на Русия в чужбина обаче би могла да бъде сериозно засегната от разкриването на външнополитически тайни. И докато Кремъл се стреми да продължава да очарова Запада, агенциите му за сигурност ще изгарят от желание да предотвратят такъв вид неловки положения.
И няма как да знаем доколко далеч могат да стигнат те, за да запазят имиджа на страната си. Но пък можем да предположим...
