Едно заглавие от събота грабна погледа ми: „Над половината българи са набожни, но не са убедени, че има Бог". Първоначално реших, че това е статия от депутата Иво Христов, защото „набожен, който не е убеден, че има Бог" ми прозвуча като евфемизъм на „дебил". Прието е да се мисли, че „набожен" е определение за човек, който е убеден, че има Бог. Обратното е някакъв вид идиотщина. То е все едно да кажеш, че половината от футболните фенове са левскари, но не са убедени, че такъв отбор съществува".
После обаче се оказа друго.
Не било статия от Иво Христов, а преразказ с елементи на разсъждение върху някакъв пореден доклад на Пю - изследователски център, известен с това, че редовно захранва с теми за публикации либералния печат.
Докладът се занимава с изследване върху православното християнство през 21 век. Започва с обща статистика и накрая отново го обръща на хомосексуализъм и еднополови бракове. Няма лошо. Нека. Но да оставим настрана това и да обърнем внимание върху представите за православието, които споделя и лансира този документ, защото е важно и ми се струва, че в някои просветени и модерни среди на православието се гледа все още като на провинциално суеверие, изповядвано от неграмотни бабички.
Статията започва така: „Над половината православни християни в България вярват в Бог, но не са съвсем сигурни, че той съществува". Вероятно въпросите в анкетата (ние не ги виждаме нито в публикацията, нито на сайта на Пю) са били „Православни ли сте?", „Вярвате ли в Бог?" и „Съвсем сигурни ли сте, че Бог съществува?". Сигурно са отговорили хора, които знаят, че България е православна страна и следователно те, като българи, са православни. И това дава основание на авторите на проучването до края да говорят все от името и за сметка на „православните".
По-нататък, тръгнали веднъж по пътя на тази логика, ще видим, че не всички „православни" вярват в чудеса и не всички вярват в рая и ада.
Дори има такива „православни", които вярват в рая, но не вярват в ада, което на практика си е все едно да приемаш деня, но да отричаш нощта.
Също така (слава Богу!) повечето „православни" вярват в съществуването на душа. Но не всички. Религията била важна за 15% от „православните" в България, а още по-малко ходят на църква, молят се и се причастяват.
С извинение към „авторитета" на Пю и на добруващите в сянката на този авторитет български медии - това са пълни глупости. Все едно да тръгнеш да изследваш колко процента от всички жени са мъже (макар че като се замисли човек, и такова изследване можем да дочакаме от Пю съвсем скоро).
Всички православни вярват в Бог и не се съмняват, че той съществува, 100% вярват в чудеса, защото за тях свидетелстват Писанието и Преданието, 100% вярват в рая и ада, защото 100% вярват в съществуването на душата и в нейното безсмъртие, а след телесната смърт за душата има само две възможности: или да е с Бог, или да е без Бог; адът не е нищо друго, освен отсъствие на Бог.
100% от православните ходят на църква, молят се и се причастяват, защото църквата е богочовешки организъм, основан от Христос, в нея се извършват тайнствата и чрез причастието се осъществява общението в богоуподобяването (св. Василий Велики е казал: човекът е твар, получила повелята да стане бог), а молитвата е единственият начин човекът да общува и да разговаря със своя Творец. 100% от православните знаят всичко това. Ако не го знаят, те просто не са православни.
Да си православен християнин е стандарт. Не е въпрос на лични интерпретации относно тайнствата, църквата и задгробната съдба на душите.
Стандартът е описан в Никео-Константинополския Символ на вярата. Той е клетвата, която дава човек, преминавайки през тайнството на Кръщението. Православните са единствените, които изповядват този символ така, както е бил установен. Затова се наричат „православни" и никой не е посмял да им го отрече, въпреки всички извращения, които са направени през вековете и със Символа, и с вярата в името на модернизма, политиката и „догматическото развитие".
Въпреки това сякаш е станало традиция в „интелигентните, модерни и просветени" среди да се гледа на православието с насмешка, което показва и разглежданата статия. Сякаш православните са някакви ретроградни, необразовани и даже малко нечистоплътни люде.
Най-православна от всички православни страни е Етиопия (което не е вярно, защото те са дохалкидонци, но нека сега не се захващаме с това), православните са суеверни, непоследователни, не са наясно със себе си (как тогава да са наясно с еднополовите бракове!) и не са особено „цивилизовани". Модерният свят с право гледа на тях като на гръцки козари, брадати грузинци и тъмни балкански субекти.
Защо е така? Главните причини са две. Едната е църковна, другата е светска и политическа.
Останалият християнски свят не може да прости на православните, че не са отстъпили от старата вяра, от Църквата (една, свята, вселенска и апостолска) такава, каквато я основава Христос и над която праща Св. Дух на Петдесетница.
Още от V век започва догматическото отдалечаване на Запада с въвеждането на „филиоквето" (промяна в Символа, според която Св. Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина - това е прието, за да се подчертае божествената природа на Христос срещу учението на арианите, но в крайна сметка поврежда тринитарния догмат), а след 1054 Западната църква окончателно отпада и така започва историята на католицизма.
Заедно с недопустимата промяна в догмата за Св. Троица, католицизмът приема и други „нововъведения", сред които сравнително късното учение за непорочното зачатие (според него Дева Мария се е родила чиста от първородния грях, но ако това е възможно, раждането на Христос става безсмислено), учението за чистилището (според него съдбата на душата подлежи на промяна и след смъртта) и разбира се - догматът за непогрешимостта на папата (по-точно за неговата непоколебимост ex cathedra).
Последният превръща римокатолицизма в преди всичко политическо движение с всички последици от това. Една от тези последици - продаването на индулгенции като следствие от учението за свръхдлъжностните заслуги - стига до такива уродливи измерения, че предизвиква появата на протестантството.
Протестантството се отдалечава още повече от православието.
В своя антиклерикализъм, в своя протест срещу католическата йерархия, то отрича тайнството Свещенство и прекъсва апостолската приемственост. Така на практика престава да бъде църква. На католическия сръхцентрализъм то противопоставя един свръхдецентрализъм, в следствие на който днес никой не може да изброи всички протестантски „църкви", както не може да изброи и всички видове италианско или френско вино.
Но колкото и много да са протестантските църкви, нито някоя от тях, нито римокатолиците, нито будистите, нито шинтуистите, нито шаманистите, нито коя да е била друга религия по света не е била подлагана на такива нападки от страна на войнстващия атеизъм, както православната. Може би защото истината е страшна...
Другата причина е политическа.
Още Хънтингтън раздели християнската цивилизация на Западна и Православна, като в центъра на едната постави Съединените щати, а на другата - Русия. Колкото и да не сме съгласни с това деление, то вече е придобило официалност и всякакви идеолози и пропагандатори го ползват при конструирането на посланията си.
Когато либералният Запад занемари християнството, на Изтока не му остана друго, освен да го играе консервативен и християнски. И не просто християнски, а православен. Говорим за Русия. Да, наистина, от XIX век насам руснаците показват брилянтни православни богослови - първоначално в Русия, а после в емиграция по обясними причини. Техният принос към теорията е огромен и едва днес Западът започва да го открива и признава.
Руското богословие (заедно с гръцкото, пък и сръбското и българското в лицето на Юстин Попович и Серафим Алексиев) връщат православието на нивото му от времената на Йоан Златоуст, Григорий Богослов и Василий Велики. За съжаление, това възродено православие бързо бива инструментализирано от евразийството и вкарано като аргумент в идеологическата борба и хибридната война.
Анализаторите, пропагандаторите и медиите на нападнатата страна не могат да не отвърнат на удара с подобни грозни средства и покрай всичко друго жертва става и православието, макар да е толкова мистично, толкова небесно и толкова устремено към други светове.
Статията, която провокира всичко казано дотук, е част от една дългосрочна и организирана кампания за омаловажаване на православието, за разглеждането му в парадигмата на отживелиците и суеверията, за водене на публиката към убеждението, че православието е нещо такова, което дори да се изкаже по важен въпрос и то да се изкаже правилно, не трябва да му се обръща внимание, защото се е изказало водено от тежки предразсъдъци.
Статията се опитва да каже, че православните са хора, които сами не са наясно със себе си какви са точно, но са последователни в това да бъдат ретроградни и мракобесни като етиопци.
Описаният в статията човек, който не е сигурен дали има Бог, дали има душа и дали тази душа е безсмъртна, не е православен. Той е продукт на модерните времена и на атеистичното възпитание, според което религията не е начин на живот, а в най-добрия случай нещо като екстравагантен клуб за забравени фолклорни танци.
Такова мнение е невярно, но освен това е и наивно и обижда не толкова онзи, за когото е изказано, колкото този, който го изказва. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Ей това отношение прави православието отблъскващо: "Аз съм правия, равнявай се по мен". Ако имаше поне частица от Христовия дух, щеше да видиш гредата в своето око преди да хвърляш кал по другите. И това (пасивно) агресивно отношение е доминиращо в определени среди на БПЦ, РПЦ и ГПЦ за жалост.
.... това (пасивно) агресивно отношение .... Това не е просто оксиморон, а жива агресия. Крадецът вика дръжте крадеца. Православието наистина е пасивно и е в отбранителна позиция от 8-9 века. Не православни за завзели Рим, а католици Константинопол. На север не православни руснаци са нахлули в немско и шведско, а католици немци и шведи са навлезли в Русия. Протестантството излиза на сцената като световна сила по-късно, когато вече не е прието истинското христианство да се насажда с огън и меч и затова действа с долари и масирана агитация. Не ми е известно за православни мисионери в Европа и САЩ, има свещеници за духовно обгрижване на емигриралите там православни. Протестантски мисионери в България колкото щеш, за Русия нямам сведения, а в Гърция сигурно ще ги подложат на бойкот. Срещал съм лично няколко протестантски мисионери, не мога да кажа лоша дума за тях. Но с какви средства те са дошли на 5-10х мили и оперират тук? И от нито един не съм чул, че православието му действа отблъскващо.
Еднакво ме дразни натрапването на консервативни идеи, както и на либерални, т.е. по еднакъв начин ме дразни натрапването на религиозни догми и другата крайност - парадиране с хомосексуалност, различност и еманципираност. Аз лично съм агностик и съм напълно наясно какво значи и никога не бих казал лицемерно, че съм вярващ, ако наистина не е така. И пет пари не давам за реномето на тази и онази религия и не смятам, че на истински вярващите трябва да им пука. Вярата е нещо, което е между човек и БОГ и според мен е нелепо да се говори за война между религиите, още повече за война между подвидове на дадена религия.
Мако, спаменето е грях.
Проблемът на източното християнство се състои основно и главно в това, че богословите му не умеят да говорят на нормален човешки език. Ако автора си беше направил труда да обясни какво значение има за ИЗБОРА ( за работата на практическия разум дет се вика) на човека факта, че " Още от V век започва догматическото отдалечаване на Запада с въвеждането на „филиоквето" (промяна в Символа, според която Св. Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина - това е прието, за да се подчертае божествената природа на Христос срещу учението на арианите, но в крайна сметка поврежда тринитарния догмат), а след 1054 Западната църква окончателно отпада и така започва историята на католицизма" - то статията му цена нямаше да има и щеше да разгроми враговете повече от всякакви филипики. Вторият, според мен, огромен проблем на източното, а и на западното християнство - е че хората дето се занимават с църковни дела - монаси и попове НОСЯТ ДРЕХИ РАЗЛИЧНИ ОТ ТЕЗИ НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА - и с това влизат в противоречие с думите на самият Исус. И трето и не по-малко важно - Църквата ДОПУСКА - в черквите да се съхраняват ценни предмети - което си е най-чисто езичество и заслужава единствено присмех и презрение.
1. когато говорите за разликите между доктрините на източноправославни и католици, казвайте така: "според нас, източноправославните..." или "според източноправославната доктрина..." - защото по начина, по който го правите, продължавате да набивате в българската националистическа кратуна усещането за древно, над Бога етническо величие. 2. реално от материала се разбира, че има православие, но няма православни. православието явно е създадено, за да отблъсне православните. 3. иначе, да, статията със статистика на Пю и сегашния последвал я материал, са толкова прозрачни, колкото прозрачни са основната драсканица на Альоша и прилежащите ѝ други драсканици. знаем КОЙ ги поръчва.
В една книга за психиката на деца от 2 до 5г се цитира момиченце, което, за да угоди и на набожната си баба и на атеистичната си майка, казва: "Има Бог, но аз не вярвам в Него". От устата на 5 годишно дете звучи мило. От рупора на престижен институт звучи идиотски и възбужда съмнения в компетентността и почтеността му. И за насоките на поръчката, по която провежда изследванията си. За две седмици наброих пет статии за социологически изследвания в България, всички свързани покрай другото и с православието. Само в това кафене, не съм следил други медии, но не мисля, че публиката тук е толкова важна за поръчителите. Цитира се някакъв Институт за дясна политика, поръчител на някои от изследванията. Къде се намира въпросният институт и от кого се финансира? И защо точно сега тая атака срещу православието? Впрочем, вчера Тереса Мей отправи посрание(пардон, послание) към баш православния. Какво предизвиква тази активност? Не съм достатъчно начетен да коментирам богословския анализ на Стамболов. Но ще отбележа, че православието не е агресивно. Няма православни кръстоносни походи. А от западните такива има два, не против неверниците а против неправилните христиани. При единият е превзет Константинопол, другият, също пълномащабен, но улеснен от близостта е срещу еретиците в южна Франция, наричани бугри, по асоциация с България. Не са им стигнали силите за трети, против самата България. Още от тогава, православието отблъсква, защото е православие. Православните не се приемат за членове на семейството, с изключение на гръцкия чичо, на когото му е простено, защото е сенилен, а на младини е измислил демокрацията, философията и питагоровата теорема. В ново време разделението на христианството, вече не по догматични разлики е посочено още от Тойнби, който разделя две христиански цивилизации. В най-ново вече се набелязва империята на злото, която е взела за оръжие православието, или е станала такава, защото е православна, по-скоро второто. Но понеже е трудно да се атакува директно в сърцето се прави набег по границите по българите, на които православието е наложено от империята. (то е обратното, ама кой да гледа) А те, с цялата си православна наглост се разположили на най-важния сухопътен кръстопът на Европа. С общи усилия на протестанти англичани, католици французи, православни гърци и сърби и неверни турци са свити до половината от естествената си територия, но не трябва да се изпускат, да не вземат да монтират бариера на кръстовището и да искат да проверяват пътни листи и гражданска отговорност.
В една книга за психиката на деца от 2 до 5г се цитира момиченце, което, за да угоди и на набожната си баба и на атеистичната си майка, казва: "Има Бог, но аз не вярвам в Него". ------------------------------------------------------------------------------- Това всъщност не е чак толкава идиотско. Да си християнин не означава да вярваш в Бог, а да вярваш на Бог. Тоест да вярваш, че божието слава е истинно и именно то е пътя по който доброто може и ще победи злото. Само по себе си вярата в Бог - нищо не значи - има там някакъв Бог и кво. Защото ако някой по разни онтологически и логически причини стигне до идеята, че Вселената за да я има се нуждае от осъзната и жива, но трансцедентална причина - то той ще стигне до идеята, че има Бог но от това все още не значи, че този Бог се интересува по някакъв начин от хората на Земята, хеле пък и от него самият. Тоест, вярващ е този който вярва, че " за да победите злото не се противете на злото" е истина, а не този който вярва, че думите са от Бог. За един християнин това маже да е едно и също, но при един критичен анализ - не е едно и също.
Бре, дядо ви хаджия докато натрака един коментар, младите натракали 6. Така си е, старият вол тегли бавно. Ама не криви браздата.
"Дори има такива „православни", които вярват в рая, но не вярват в ада, което на практика си е все едно да приемаш деня, но да отричаш нощта." Не е баш така. Ако опростенчески погледнеш на рая като на премия, някои заслужили ще я получат, недостатъчно постаралите се, няма да я получат. Адът е наказание, глоба. Не е задължително да го има.
18explorer | 14.11.201715:08 "... беше Май 91-ва. Няколко месеца по-късно Господ ме срещна и започна да ми разкрива Себе Си в Словото си - Библията. След това завърших Библейско училище - протестантско. Служих като пастир почти 7 години. " А сега си какъв?
@Mako, интересно какво искаш да коментирам. Нито за миг не претендирам да съм прав. Това е лично мнение, затова писах в следващ пост на дядо хаджи, че е редно промяната да дойде от вътре, но няма такива индикации. Аз лично съм израсъл в православната църква, кръстен съм като бебе и в детството си прекарвах по няколко седмици в един манастир покрай Търново, при пра-баба ми, която беше монахиня там. От нея наследихме една Библия още през 70-те, след като си отиде. Така че си имам идея за какво иде реч. Вече описах по-късния сблъсък с ченгетата завладяли институцията БПЦ и затова не считам, че държавата трябва да се меси в църковните дела. Не съм апологет на протестантството, харесва ми връщането към първоизточника - Светото Писание и възможността да общуваш директно с Бога в името на Господа Исуса Христа, без да трябва да минаваш през куп свещеници и плеяда светци. Не мисля да коментирам конспиративните теории за събарянето на православната църква с милиони от запада, защото знам откъде и как се събират поне част от тези средства. @паяка, това беше през 90-те. Сега се занимавам с информационни технологии.
@Мако, "...Та, какво пише в наръчниците ти по този въпрос?" Пише от едната страна, че имам да взимам, а от другата, че имат да ми дават
За Сатан дявола е .
Нека обобщя: 1. Пю провеждат анкета на тема религиозност 2. Някакъв човечец пише статия, в която дълго и обстойно интерпретира по собствен начин резултатите от анкетата както му пасва на личния дневен ред 3. Друг човечец пише статия, оплюваща първата статия, в която дълго и обстойно интерпретира по собствен начин резултатите от анкетата както му пасва пък на неговия дневен ред 4. Нито един от двамата не се интересува от фактите, статистиката, методологията от анкетата, а само от пробутването на собствения си дневен ред 5. Случват се коментари от коментиращи, които също не са поглеждали резултатите от анкетата на Пю, което изобщо не им пречи да имат собствено и силно уверено виждане за тези резултати Та.. това е което имаме като обществен дебат.