Някой питал ли се е защо през Възраждането патриотите са се броели на пръсти, а днес са под път и над път? На бунището да отиде човек и да тропне с крак - и оттам поне хиляда патриоти ще изскочат.
Отговорът е лесен.
През Възраждането да си патриот е означавало да даваш нещо от себе си, понякога да даваш всичко.
Ето известното стихотворение на Петко Рачов Славейков „Народен". (Народен ще рече патриот.)
С идеали все боравих -
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.
Все за другите залягах,
трябва, казвах, тъй е ред,
свойте работи отлагах -
чуждите все по-напред.
Минах живот любороден,
със неволи бол и бол...
И личи, че съм народен -
гладен, жаден, бос и гол.
Това е положението: блъскаш се за народа си и наградата е лишаване от лично благополучие.
При други случаи наградата е още по-сурова.
А днес у нас всеки е що-годе нахранен, напоен, обут и облечен. Бесило за патриотизъм никого не заплашва.
Ами как тогава да не бъдеш патриот!
Отваряш едни големи кресливи уста, тръбиш наляво и надясно, да речем, че българинът Джон Атанасов е измислил компютъра, наричаш всеки усъмнил се в това предател на „... всичко българско и родно...", може и комунист да го наречеш, много е модерно, след което се нареждаш в редиците на великите днешни патриоти и радетели за българското.
О, ако се появи дори и намек за истинско отдаване на народа, което ще коства някому нещо, за бесилка изобщо да не говорим, тогава всичките тези словоохотливи патриоти, бъдете сигурни, ще изчезнат като дим и няма изобщо да чуете за патриотизма им.
Помните ли защо Бенковски изпраща Захари Стоянов с един отряд да пали къщите на въстаналите селяни, отсичайки им пътя за връщане назад? Защото добре знае докъде се простира патриотизмът на мнозинството от българите. До първата трудност. И тогава, казва Бенковски, те ще отидат и ще се скрият зад полите на жените си.
Днес обаче пред патриотизма няма спънки. И затова патриотите у нас са повече от планктона в световния океан.
Лесно е да си патриот сега.
Защото днешният патриотизъм е всъщност едно яко чешене на езиците.
