Термометърът на таблото в колата показва, че навън е 34 градуса. Телефонът - че е 29. На монитора на компютъра пише, че в София е 27 градуса, в прогнозата се сочат около 31 градуса максимум...
От цялата работа ти става ясно само, че е горещо, и го усещаш и без да гледаш числата на екраните. Около колата, особено ако паркираш на огрения от слънцето асфалт някъде в центъра, е нетърпимо, в парка се живее, а в някой от по-крайните квартали на града сякаш си в друга реалонст или поне в друг ден.
Това е ефектът на топлинния остров, и той изобщо не е субективно усещане. Бетонът, застрояването, по-малкото зеленина, асфалтът и трафикът наистина увеличават температурата, и това е ясно отдавна. Въпросът е какъв е този ефект конкретно в София - град със специфично географско положение и съответно климат.
Както и има ли изобщо ясен отговор на въпроса колко градуса е температурата в София.
В столицата официалната метеорологична станция, на която се мери температурата, е в квартал "Младост" 1, обяснява климатологът доц. Симеон Матев.
Това е станцията на Националния институт по метеорология и хидрология, която се намира в двора на главното управление на института.
Самата станция е далеч от асфалта на близкия булевард и сградите от квартала наоколо и на надморска височина от 586 метра. Тя е синоптичното "мерило" за температурата в града, и отчетеното там е и официалната статистика. Например най-високата температура и официален рекорд за София - 40,2 градуса, измерени през 2000 г., са от там.
Което пък означава, че неофициално столицата вероятно е минавала въпросните 40 градуса неведнъж, но на други места.
"Понякога има огромни разлики между центъра и "Младост". Ние поставихме станция в центъра и така може да се сравняват данните и да се вижда интензивността на т.нар. градски остров на топлина", обяснява Матев. Той е доцент в катедра "Климатология, Хидрология и Геоморфология" към Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климен Охридски".
Катедрата има мрежа от метеорологични станции, включително и няколко в София - в самия ректорат на университета, и в Ботаническата градина към Софийския университет.
Сравнението показва, че често най-нормалната разлика между "Младост" е центъра е около 3 градуса при сутрешните температури.
При следобедните разликата е много малка, а най-голяма е привечер, когато Слънцето се скрие, обяснява специалистът.
Причината е, че то е нагрявало града цял ден и в края му площите започват да излъчват горещина. Бетонът и асфалтът задържат далеч повече топлина от тревните пространства, и съответно разликата в температурата между различните части на града е най-голяма в края на деня. В центъра понякога може да е по-топло със 7-8 градуса, отколкото в крайните квартали, пояснява климатологът.
"Рекордът, който аз съм виждал, е спрямо Бояна - 11 градуса разлика с центъра. Да, по-високо е, София е на 550 метра надморска височина, а Бояна - на 750, но все пак е в един град", казва Матев.
Специално в София има и друга особеност. Градът е разположен в котловина и има няколко зони с различен климат.
"Най-интересната е централната градска част, която е повлияна от човешкото присъствие. С бетонираните площи, с големите сгради, но и с малките вътрешни дворчета. Те са около 10 000 и също имат свой климат", казва климатологът.
Например данните от станцията в двора на Софийския университет показват условията в подобни затворени градски места. "През лятото през деня е по-хладно, защото високите сгради правят сянка, но през нощта, когато трябва да дойде охлаждане, там остава топло. В тези централни зони няма проветрение и топлината остава в тях", казва Матев.
Друга зона са квартали като Младост, Люлин и Надежда. Те са в периферията, но все пак вътрешноградски, а трета зона със собствен климат са разположените около София населени места като Казичене например. Те се повлияват от общата циркулация на въздуха - като вали на едното място през зимата, вали и на другото, но през лятото разликите са големи.
Почти винаги, в тихо и ясно време, в централната градска част нощните температура са с 3-4 градуса по-високи от тези в крайградските зони, обяснява специалистът.
Различия има и по отношение на валежите. "Понякога самият град оказва влияние върху разпределението им. Горещината на града дава известен принос в развитието на гръмотевичните бури - те стават по-силни именно на територията на града", пояснява климатологът.
Причината отново е донякъде човешкото присъствие и по-голямата топлина и енергия, които се генерират в най-силно урбанизираните части.
Тази енергия и допълнително нагряване могат да повлияят върху развитието и разпределението на гръмотевичните бури и да доведат до по-интензивен валеж и по-силни гръмотевични бури.
Разликите в температурите съществуват и през зимата. Тогава, на кратко разстояние в тиха, ясна нощ, те може да стигнат над 10-12 градуса според разположението на конкретно място. Тези, които са в по-ниското, в негативна форма на релефа - край река например, изстиват много по-бързо, отколкото места, които са на по-високо - на хълм например.
"Младост" 1, където се официалната синоптична станция на София, е на по-високо, но например летището на града е на по-ниско.
"На летището може да е много по-студено през зимата. През нощта, при тихо и ясно време, разликата стига до 5-6, виждал съм и 10-12 градуса", пояснява специалистът.
Или с други думи - в последните 30 години в "Младост" температурата е падала под минус 20 градуса само 1-2 пъти. Докато на летището само през 2012 г. има 4 случая на температура под 20 градуса, пояснява Матев. А все пак и двете места се приемат като част от един и същ град.
Самото летище, естествено, има своя метеорологична станция - това е от съществено значение за безопасността на полетите, и там, както и на останалите аерагори у нас се извършват специализирани наблюдения, нужни за авиационната сигурност.
Извън това, в София има още десетки автоматични и любителски станции, които "мерят" времето. Те обаче не са официални и не се ползват като такива.
Освен обичайната прогноза за времето, която най-често използват медиите в България - тази на НИМХ, всеки от нас има автоматична прогноза и на телефона си, освен това може да провери и през някое от многото приложения и сайтове какво ще е времето. И пак може да се натъкне на разлики спрямо това, което показват и официалната прогноза, и данните в реално време от института по метеорология и хидрология.
Част от приложенията също ползват официалните данни, но някои от тях ги интерполират спрямо надморската височина и правят изчисления, пояснява Матев. Освен това приложенията може да работят с различни числени модели, с локация на телефона и различен начин за обработка на данните.
Имайте предвид всичко това, когато следващия път установите, че синоптиците пак не познаха. Както и че времето е такова, каквото е.
