Западна Европа сякаш едва наскоро излезе от апокалиптичната гореща вълна, започнала ще в края на месец май. А тук, в България, допреди няколко дни се радваме на чудесно, приятно, нормално лято. Или може би ненормално на фона последните години.
Защо обаче при нас толкова дълго време не дойдоха френската и испанската жега? Какво е лятото ни - по-хладно, нормално или топло? От какво зависи то, както и климатът у нас, и как се променя той?
У нас е по-хладно и защото в Западна Европа е горещо, но всъщност лятото до момента си е топло в сравнение с предишни периоди, обяснява пред Webcafe.bg климатологът Симеон Матев.
България пък има един от най-интересните климати в Европа, което е и обяснение защо метеоролозите "пак не познаха". И - въпреки че точно през 2026 г. не изглежда съвсем така, лятото е най-изменилият се сезон за последните 3-4 десетилетия у нас, а юли и август са месеците, които са се затоплили най-много.
У нас битува вярване, че "горещниците" - 15,16 и 17 юли, са най-топлите дни в годината. Това обаче не е подкрепено от статистиката.
"Те са "горещници", защото са точно в средата на лятото и се предполага, че тогава трябва да е най-топло - Слънцето още е високо, енергията, която праща, е голяма, а и лятото е набрало скорост и може да се постигат високи температури", обяснява Матев.
Данните обаче сочат към други епизоди от лятото. Двата рекорда за високи температури на България са измерени на 5 юли. Единият е от 1916 г. - 45,2 градуса в Садово. Следващият е на 5 юли 2000 г. с 45 градуса в Пловдив, и за пръв и последен път в историята над 40 градуса в София - 40,2.
Характерното за този период на високи температури у нас е, че горещата вълна е с голям пик - бързо се достигат много високи стойности, но за по-кратко време. Причината е, че по това време вече съвпадат два фактора - Слънцето е високо - току що е било в пика си на лятното слънцестоене и отдава максимално енергия. Но и вече е успяло да нагрее Земята, която започва да трупа топлина.
Другият статистически най-екстремен период на жеги е в края на юли и началото на август.
Тогава като абсолютни стойности може да не се достигнат рекорди, но е жегата е по-мъчителна, защото продължава по-дълго. Обяснението е че по това време - въпреки че денят се "смалява" и Слънцето грее по-кратко, Земята вече е силно нагрята, набрала е мощ и започва да отдава топлина.
"Затова най-високите температури не са през юни, а през юли и август. С оглед изменението на климата преди юли беше безспорен лидер като най-топъл месец като средна температура, но през последните 30 години август го настига по горещина и разликата между двата месеца вече е много малка, само една-две десети от градуса", казва Матев, който е главен асистент в катедрата по "Климатология, Хидрология и Геоморфология" на Геолого-географския факултет на СУ "Климент Охридски".
Затова и настоящото лято е както необичайно, така и обичайно. Да, през 2026 г. определено не се вписва в очакванията на хората, но преди 30-40 години щеше да е напълно нормално. За тези десетилетия лятото у нас е сезонът с най-голямо изменение, и се оказва, че юли и август статистически са месеците, които са се затоплили най-много спрямо предишните 30 години.
"В климатологията боравим с климатични периоди и най-често се използва 30-годишният, защото се счита, че за 3 десетилетия се извършва един пълен цикъл на всички атмосферни процеси", пояснява ученият. Затова когато се говори за затопляне или охлаждане е най-коректно да се сравняват 30-годишни периоди, а не едно лято с предходното или с последните няколко години например.
Настоящият референтен период е от 1991 до 2020 година, и с него се сравняват всички средни стойности.
Когато искаме да видим колко се е променил климатът на дадено място, сравняваме 1991-2020 година с предишни 30-годишни периоди, най-често в момента с времето от 1961 до 1990 г. Именно на тази база юли и особено август са се затоплили най-много. На места като София, в Северна България, планините и планинските райони разликата през август е почти или над 2 градуса нагоре, казва Матев.
Това е изключително много. "За 150 години средната температура на Земята се е повишила с един градус и няколко десети, а тук имаме цели 2 градуса за 30 години", казва климатологът.
Така летният сезон се оказва най-промененият, а не зимата, чиято липса на сняг оплакват не един и двама скиори. Средното повишение на температурата през зимата е 1 градус, но и той се оказва съществен и "видим" у нас, тъй като България е на границата на безснежието и снега, обяснява специалистът.
Защото това затопляне е през януари - най-зимният месец, с почти 1 градус над нормата. Само този градус води до това да има много по-малко дни със снеговалеж, виелици, замръзвания, ледени дни без температури над нулата, т.е. обичайното зимно време.
Настоящото лято не изглежда като "най-затопленото", но това не гарантира, че няма да се промени по-нататък и най-вече - в следващите години.
А причината по нашите земи през 2026 г. да е по-приятно и нормално досега е, че в Западна Европа беше горещо.
"Основното движение на атмосферните процеси в умерените ширини е преобладаващо от запад на изток. Но не е ламинарно, а на вълни", пояснява Матев.
Тоест - атмосферните маси, които идват от западната част на Европа към източната, не се движат като прав поток, а вълнообразно, имат синусоидална форма. Когато на едно място има издигане и пик, т.е. топъл въздух от юг на север, в съседния регион е обратното - спад и студен въздух от север се пренася на юг.
Което означава, че горещите вълни от запад идват и към България, но по пътя се трансформират, охлаждат и температурата им се променя. Когато стигнат дотук, вече не са толкова горещи и изглежда сякаш страната ни е встрани от тези процеси.
Но всъщност не е, и често се случва обратното. В последните 4-5 години Западна Европа имаше по-нормални лета, докато тук температурите бяха високи. Веднъж на няколко обачи години нещата се обръщат, пояснява специалистът. Тоест - когато за запад е горещо, тук е или по-хладно от нормалното, или близо до нормата.
Сегашното лято в България - заради субективните ни усещания и спомените от предните жежки години - изобщо не е толкова прохладно, не и според реалните данни.
"Ако го сравним по температурен критерий, виждаме, че до момента лятото е в абсолютна норма, колкото трябва да бъде. Но това е новата норма, с по-топъл август", казва Симеон Матев.
Или с други думи - досега ни се струваше, че е хладно, а реално е много по-топло, ако се сравни с летата през 70-те и 80-те години на миналия век.
"Но климатът не е константа и никога не е бил, и неслучайно се използват 30-годишни периоди за сравнение. Например ако сравним този от 1931 до 1960 г. с настоящия, ще видим, че тогава също не е било чак толкова хладно и разликите не са чак толкова големи - през 40-те години дори в полярните райони е имало отчетливо затопляне", пояснява Матев.
Освен това тук се радваме на приятни температури на фона на обявения старт на Ел Ниньо и очакванията за супер силно явление, което може да чупи още температурни рекорди. И съвсем не изглежда феноменът да ни касае чак толкова.
"Всичко има връзка, защото атмосферата на цялата Земя е свързана, в една или друга степен единият процес тук малко или много ще влияе на процес там. Но не можем да кажем, че щом имаме силен Ел Ниньо, това ще означава 1000 мм валеж повече от нормата в България. Научните методи, които използваме за установяване на такива връзки показват, че такава няма. Няма ясен сигнал какво можем да очакваме за България при Ел Ниньо", обяснява климатологът.
Времето и климатът в нашата страна - особено през зимата - се влияят много повече от друга осцилация, т.е. взаимовръзка между налягането в два съседни региона.
Това е Северноатлантическата осцилация (NAO) - разликата в налягането между Исландия и Азорските острови.
При положителен индекс на NAO, т.е. когато разликата в налягането на двете системи е по-голяма, при нас зимата е с по-високи температури и валежи близо до нормата. Когато индексът на NAO е отрицателен, тук има по-голяма вероятност за по-студена зима.
Въпреки че и това не може да се каже с голяма сигурност. "Ние сме далеч от тези осцилации, от големите процеси в атмосферата. При нас всичко идва в някаква степен размито, понеже сме на 2000 км. от Атлантическия океан", пояснява преподавателят.
Затова и в България по-голямо влияние оказват Средиземноморието и Черно море, и те са с по-голяма важност за локалния ни климат, отколкото големите водни басейни.
Което не значи, че Ел Ниньо няма например да доведе до промени и у нас - те просто не са директни.
Осцилацията затопля цялата атмосфера и процесите, които протичат тук, се случват в по-топли условия - дори и без прякото влияние на явлението.
Например 1 градус по-топла атмосфера означава 7% повече вода в нея. Повече вода в атмосферата е повече енергия, повече възможност за облаци и съответно - валежи. Но те се разпределят неравномерно - със сигурност някъде ще вали повече, а на други места ще има засушаване.
И е възможно едно от двете да се случи в България, но няма ясен сигнал какво ще стане, обяснява Матев.
България има един от най-интересните климати в Европа и не само - на малка територия от 111 000 кв. км. може да има както сурова зима с температури от минус 20-25 градуса, така и изпепеляващо лято до 40-45 градуса.
За страната ни често се говори като за място на кръстопът, и това важи и за климата. "Въздушни маси и от зад полярния кръг могат да дойдат с еднаква сила, с каквато да дойдат и от Сахара. Ние сме на такова място, че винаги е интересно и различно", казва Матев.
Което пък означава, че както и други неща на този кръстопът, не винаги прогнозите за времето са толкова точни. Поне не колкото на места като Британските острови или Саудитска Арабия, където всичко е почти едно и също, защото по-малко процеси оказват влияние и е по-лесно да се прогнозира.
У нас процесите са далеч повече, отколкото дори в Западна Европа - тук има и кръстопътно влияние на въздушните маси, и близост до Средиземно и Черно море, която също е от съществено значение. И за разкош - разчупеният релеф на Балканския полуостров, който допълнително изменя и преоформя въздушните течения и маси.
И, като всички балканци, поне не можем да се оплачем от липса на разнообразие - колкото и понякога да не го оценяваме.
