Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кралят на пешките

Защо шахматът е по-лесен от политиката
Защо шахматът е по-лесен от политиката

Отначало шахът срещу Гари Каспаров не се отличава по нищо от шаха с когото и да е било. Фигурите изглеждат еднакво при всички. Движат се по едни и същи правила. По някаква причина това е изненадващо, както и фактът, че дори след пет хода, Гари все още не е матирал противника си. Може би не е във форма, или пък партньорът му е по-умен, от колкото предполага?

Но от другата страна на масата ясно си личи, че Гари е замислен. Кой ли не би изпитал поне капчица удоволствие от факта, че е  накарал най-великият шахматист на всички времена да се спре и да помисли?

Шахматната партия на Каспаров не се играе само на дъската

Чаках този момент дълго време. Когато първоначално обясних на асистентката на Каспаров, че искам да играя шах  срещу самия него, тя ми даде да разбера, че искам твърде много, но все пак обеща да се постарае да направи нещо по въпроса.

След това, когато пристигаме в апартамента му, се налага да обясня на майка му (която очевидно е PR на сина си), че всъщност нямам професионален опит като шахматист, нито ЕЛО коефициент, но поне зная правилата на играта. "Няма проблем, ще извадя дъската. Нали знаете как се редят фигурите?", пита ме тя.

Когато синът й влиза във всекидневната, изпадам в едно такова развълнувано състояние, че не мога да спра да се усмихвам. Каспаров, излъчващ онзи тип харизма, който притежават само хората, които побеждават на шах дори суперкомпютри, сяда зад дъската и преподрежда краля и кралицата. Сложил съм ги на грешните места. 

От години гросмайсторът балансира между политиката и шаха - с променлив успех

Той е малко по-пълен и посивял от времето, в което се случи известният му маратон срещу Анатолий Карпов - преди почти 30 години, но му липсва арогантността и злонравния характер, който всеки очаква от великите спортисти.

"За какво да говорим първо? Политика или шах?" питам го аз. "Читателите ви вероятно ще се интересуват повече от политика. Можем да говорим за шаха по-късно," отговаря Каспаров.

Неговата кариера винаги е смесвала двете. Пословичното му съперничество срещу Карпов, традиционният носител на шахматната титла и любимец на руската власт, проследява залеза на Съветския съюз, когато Каспаров - скъпото дете на демократичната интелигенция, побеждава съперника си през 1985 г. На световния шах-турнир през 1990 г. той играе под руското знаме (макар и да е от Азербайджан), докато Карпов играе за СССР. Победата на Каспаров е сензация.

След пенсионирането си през 2005-а, Каспаров се превръща в лицето на опозицията срещу нарастващата авторитарна политика на тогавашния президент на Русия Владимир Путин (отново кандидат за трети мандат - бел.р.).

За известно време лицето му се среща на митинги на опозицията, които обикновено протичат с по-голямо присъствие на полицията, отколкото на демонстранти. Арестуван е два пъти  - втория път прекарва пет дни в затвора. Но със сигурност е постигнал повече успехи в шаха ("където правилата са фиксирани и резултатът е непредсказуем"), отколкото в политиката в една Русия на Путин ("където правилата са непредсказуеми, а резултатът е фиксиран"). 

Рискът да си в игра, където противниците са повече от един и не играят честно

За човек, който вижда с няколко хода напред, неговото решение да се противопостави на Путин през 2005-а е необмислено и взето в неподходящо време. Еквивалентът му в политиката е все едно да се случи камикадзе-атентат във времето, в което режимът е най-популярен и репресивен - и преди да бъде ограничен от икономическия колапс през 2009-а.

"Политиката е игра, различна от шаха," споделя той. "Но въпреки че беше различна, просто трябваше да играя. Няма какво друго да се направи, ако човек вярва, че това е много важен морален избор". Каспаров е наклеветен заради решението си и "Нашите" - младежка група, съставена от привърженици на Кремъл, прави изтривалки за обувки с лика на му, за да може "патриотичните" руснаци да му "отдадат дължимото". Наред с това, Каспаров е преследван заради някакви предполагаеми връзки с ЦРУ.

"Преди играех шах, очаквайки победата," признава той, "но в тази игра [политиката] не става въпрос за победа или загуба. В нея всичко е загуба - още от самото начало си в губеща позиция".

Макар да не постига особено много в политиката, опозицията още го уважава

Демократите все още тачат Каспаров заради неговата борба. "Показахме на хората, че могат да мислят над Путин, отвъд Путин", обяснява сега той. Понастоящем опозицията, която допреди няколко години бе ограничена само до неколкостотин активисти от Москва и другите големи градове, е нараснала значително - а Путин и Кремъл печелят все по-малко одобрение.

На въпроса какво мисли за новините - че за първи път Путин е бил освиркван, докато е изнасял реч на събитие, свързано с бойни изкуства, и че на изборите победата му далеч не е толкова мащабна, колкото се е очаквало. (По същото време протестиращите вече обикалят из московските улици).

"Това е един естествен процес на отхвърляне. Той е на власт прекалено дълго и вече не е човекът, предлагащ на народа си светло бъдеще," коментира Каспаров. "Държавата изгуби свещения си имидж, а това винаги е знак за промяна".

Каспаров признава с готовност, че вече не е толкова активен в борбата си срещу властта. Из опозицията се носят слухове, че е бил заплашван. Той обаче твърди, че просто е имал нужда да посвети повече време на други каузи - например глобалната инициатива за преподаване на шах в училищата.

Гросмайсторът е лицето в чужбина на кампанията за бойкот на последните руски избори

Той продължава да участва в опозицията анти-Путин, но вече рядко се присъединява към публичните й протести. "Фактът, че вече не ме виждат често по улиците, не означава, че съм изгубил отношението си към руската политическа реалност," настоява той. "Живея на самолет. Не мога да изкарам и един долар в родната си държава." (Доходите от бизнес в Русия са непосилна задача за него, тъй като никоя руска фирма не иска да бъде асоциирана с името Каспаров).

Въпреки това, той обещава, че "ще продължавам да спазвам отговорностите си към приятелите си и сътрудниците си в Русия". Каспаров тъкмо се е завърнал от кампанията си във Вашингтон в подкрепа на "закона Магнитски" - забраняващ на руски представители на властта да живеят на територията на САЩ, ако са заподозрени в нарушаване на човешките права. Освен това, той активно се бори за бойкот на последните парламентарни избори, очевидно подкрепян от няколко лоялни партии на опозицията и Руска обединена демократическа партия.

"Трябва да кажем откровено на хората, че това не са избори. Трябва да започнем да създаваме алтернатива," твърди той, "Това няма да се случи за една нощ - може да отнеме месеци или години - но трябва да започнем да движим хората в правилната посока". 

Прибързаността на шахматната дъска (и в политиката) неизбежно води до неуспех

С Каспаров играем от половин час - направили сме по 10 хода и имам две негови пешки, докато той е свалил само една от моите. Мисля че печеля. Срещу Каспаров. Замаян съм.

Има известно изкушение в шаха да се чувстваш готин заради това, че играеш бързо. Той прави ход, а аз му отговарям веднага след това, сякаш заявявам: "О, да, аз само си седя тук и си пиша в тефтера, докато играя шах с Гари Каспаров - ей така, между другото - и ми е много лесно, защото правя това всеки ден." Тези мисли ме отвеждат до шестнадесетия ход, в който бързо премествам офицера на f5.

Моментът, в който осъзнаваш, че това не е като всяка друга игра на шах,  е когато 20 хода по-късно, след като си бил победен, той може да се върне мисловно назад и да нареди фигурите така, както бяха в ход 16 и да обясни, че това е бил "фаталният"  момент. След което той ми показва как ако бях преместил коня на f7, щях да избегна катастрофата и доказва това със серия хипотетични ходове.

Кимам мъдро, въпреки че почти си нямам идея за какво говори той. Тогава той ми взима тефтера и написва всички 35 хода от играта по памет, поставяйки въпросителна до ход 8 (пешка на f6) и ход 16, за да подчертае големите ми грешки. И все пак съм издържал цели 35 хода срещу световен шахматен шампион.

А той накрая се закле, че е играл, без да прави отстъпки. И че е дал най-доброто от себе си.

Най-четените