Кое е най-сладкото?
Да дочакаш момента, в който е възможно да си купиш кола – не защото нямаш парите, а защото няма? Да зарадваш съседските деца с няколко шоколадови яйца, донесени от другата страна на Желязната завеса? Да стъпиш на другия, свободния бряг, след като с риск за живота си си плувал 30 км в бягство от един манипулиращ те режим?
"Най-сладкото" те оставя с въпроси. Конкретни, но достатъчно красноречиви за общото.
С истории, разказани днес, документалният филм на "Агитпроп" ни връща десетилетия назад – във времената преди Берлинската стена да падне. Времена на разделение, пропаганда, на искане и нямане, на послушание и страх.
Дуото Борис Мисирков и Георги Богданов чрез сценарий, режисура и операторско майсторство рисува един портрет на тези времена, толкова убедителен и жив, колкото са разказите на "главните герои". Историите, които ще видите и чуете в "Най-сладкото", не са анонимен спомен за онези времена, споделен в социалните мрежи, за да заблуждава колко хубаво е било по "бай Тошево време".
Тези разкази имат лица. Лицата на хора с различни професии, интереси, жизнен път – живи свидетели на една реалност, която за по-младите днес изглежда нереална.
Филмът "Най-сладкото" е построен върху житейските истории тези 11 души – от шивачката Ирена Танева, през певеца Тодор Трайчев и стюардесата Екатерина Конишева, до олимпийските шампионки Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева. Всеки от тях дава по парченце, за да бъде запълнена празната опаковка на социалистическия "шоколад". Онзи, който се оказва не така сладък, както партийни функционери са обяснявали години наред.
Спомените на единайсетте не са подсладени с пропаганда и изкуствена носталгия, а нагарчат на гледащия. Нагарчат с абсурдността на ситуациите, които са залегнали в основата им. Защото колкото и да са различни тези истории, първоизточникът им ги кара да си приличат – един режим, в който равенството е само привидно, а свободата на Запад по оруелски бива представяна почти като робство.
Режим, в който изречението "Да станат известни!", произнесено от устата на властимащия, е необходимата оценка, за да получи талантът шанс да бъде показан - трудна за получаване, лесна за отнемане.
Като всичко в онзи позабравен свят. Свят на параноя, в който трябва да подбираш внимателно всяка своя дума, защото не знаеш кой слуша и на кого може да те издаде.
Свят, в който по-лесно можеш да спечелиш медал за страната си, отколкото да си купиш апартамент в нея. А след като имаш апартамент, не е възможно да си купиш плочки за банята без помощта на познати. И дори да успееш – да ги купиш, без дори да си ги виждал.
Свят на "Нашата баня, нашата гордост".
Избор няма, а дори да има, той е само привиден - "жабешко зелено" и "отровно оранжево". Другото го има само в "Кореком"-а – ако можеш да си го позволиш.
Историите на тези 11 души рисуват не само живота на изток от Берлинската стена. Някои от мъжете и жените, застанали пред камерата на Мисирков и Богданов, още тогава са имали възможност да надникнат отвъд Желязната завеса. Към онзи Запад, за който от малки са ги учили, че е лош.
Онзи свят на "загнил капитализъм", който, оказва се, "мирише хубаво". На парфюм.
Документалният филм "Най-сладкото" е прозорец към този отминал период. На 30-та годишнина от падането на Берлинската стена той идва като спомен за всичко онова – от опашките до страха - което не бива да изчезва от паметта или да бъде идеализирано като "по-добро". Защото не е.
Документални кадри – на изкуството, което се допуска тогава; на първия сред равни; на лъжата в кадри, която трябва да те убеди колко хубаво живееш всъщност – са онова, което допълва разказите на хората, заснети от "Агитпроп".
Всичко това рисува не само картината на една България, отделена от половината свят със стена, но и на България, в която стена притиска отгоре жителите. Стена, която ги спира да растат повече, отколкото им се позволява. Която не им дава да се развиват. Която ги кара да бленуват по чуждите дрехи, чуждите шоколади и чуждия бряг. Която подтиска свободата им.
А кое всъщност е най-сладкото?
---
Гледайте целия филм The Sweetest Thing съвсем свободно на www.thesweetest.bg
Tой е финансиран с грант от Държавния департамент на САЩ. Мненията, разкритията и заключенията, изразени в него, принадлежат изцяло на авторите и не съвпадат задължително с позицията на Държавния департамент на САЩ.
@#2, това е за тези, които нямат преки спомени от онова време и нямат или са прекъснали връзките с по-старите поколения в семейството.
@GETI, напомни ми за един виц: Един дедо решил да оноди бабата, качил се отгоре и се мъчил в продължение на няколко минути, но нищо не направил. Слязъл ядосан и рекъл: демокрацията е виновна.... преди 30 години, по бай Тошово време, това не можеше да случи
дедо, баба ми се прехласваше по предвоенното царско време, защото беше 14 набор. Някои се захласват по тошовото време, по подобни причини, а керванът на годините си върви....
Не мисля че съм бил привилигерован, по простата причина, че имах контакти с наистина привилигеровани, а и баща ми не беше член на Партията, а на БЗНС. Въпроса е че сега живея по-добре от родителите си на моите години, да не говорим за предходните поколения. Сега съм свободен да отида където искам, и съм тук не защото нямам възможност да отида другаде, а защото не искам. Ако правя нещо, знам защо го правя и не чакам някой да ме обгрижва и да преразпределя по-голямата част от плодовете на моя труд. Мога да се погрижа за себе си и за семейството ми по начин, който преди не беше възможен. В резултат - живея по-добре полагайки същия труд. Това е което има значение. Другото е работа на Господ.
Е, сега, Дедо, Е не е запазило всички уродливи черти на старото. Ето - сега има банани. По всяко време и навсякъде. Макар че, оня ден в Била реших да взема и се оказа, ... че няма. Нямаше бе! Истина ви казвам! Нямаше банани! Отидох пак на следващия ден и вече бяха пуснали. Само дето бяха толкова зелени, че можеше да ги объркаш с краставици. Вече можем да си купуваме свободно западна поп- и всякаква друга музика. Само дето /освен в джаза/, вече нищо стойностно не мога да забележа на запад в последните 20-25 години. Има МакДоналдс, КейЕфСи, вериги, синджири, халки и други такива "ценности" и са все "интернешънъл"! Нема лабаво! И всеки може да спечели. Трябва само да се обади. Обявиха Ботев за комунист и терорист. Левски за убиец на деца. И двамата били агресивни и разваляли социалния мир и душевното спокойствие на невинно присъстващите тук турци ... . За да измием този тежък "срам" си бутнахме паметника за 1300 години България, ама то не било за това, ами щото бил грозен. Ама бил грозен не щото го бяха оставили 27 години без поддръжка, ами така ... външно и вътрешно-душевно бил грозен, казаха некои сръх-ултра-мега-гига-проницателни "специалисти". Та, искам да кажа - не е чак толкова зле положението.
Овца, Тъй като няма никакви надежди за изгледи, някой ден да излезеш от света, който си си нарисувал с розовия флумастер /поне слънцето не го ли нарисува в жълто?/, за това най-добре иди да се удавиш. Но за по-сигурно, преди това си вържи някакъв по-тежък предмет на шията. Купищата свободи, за които си се заел да ми вдигаш лозунги, са реално химери. Свободата на придвижване, за което първо се сещате всички такива лумпени като теб, реално се оказа принуда, поне за 99% от тези три милиона, които напуснаха страната. Или както казват - те не мигрираха, а бяха принудени буквално да се евакуират от тук. Иди да се удавиш.
Винаги са ми били интересни тези, които създават стойност. Те заслужават уважение. Тези създатели не са създали нищо, за това няма да си губя времето да им гледам "създаденото".
Овца, Спомням си как веднъж си призна, че не разбираш много от икономика, но изглежда, че нещо те е накарало да го забравиш. Или нещо те е накарало да започнеш да си мислиш, че вече разбираш. Не е така, вервай ми. По всичко личи, че има още много боб да ядеш. Не ми сравнявай тогавашния БВП със сегашния, защото този показател не ти е ясен. Тогавашния БВП се създаваше от български капитал и печалбите оставаха тук, докато сегашния се саздава от чужд капитал и печалбите напускат страната. Процентът на реинвестирането им е пренебрежимо малък. А на това, че те плащали данъци и осигурявали работни места, може да се радва единствено екземпляр с робска психика, дори и пребиваващ в САЩ. Колкото до това, каква добавена стойност създавало селското стопанство, изглежда, че си първенец в извисяването далеч над физиологичните нужди и в момента се храниш с пластмаси, стари клавиатури, видеокарти, мишки /компютърни, де/, и хартиени разпечатки от математико-статистически изчисления. Да ти е сладко! На сол поне добре ли са? За десерт мога да ти предложа рекламни проспекти на "Епъл" или пък ако искаш - снимки от политкоректни статии. Много са хубави. Цветни са.
А бе, холендер, Ти няма ли да изтрезнееш най-после бе?! Изтрезнявай по-бързо, щото в един от водопроводите е проникнала кал. Успяли са да го локализират къде е. Място, което ти си "ремонтирал" преди седмица. Дигай съндъчетата с инструменти и веднага отивай на мястото. Хората, макар и неспециалисти като теб, са успяли да разберат и причината - навил си тефлонова лента по резбата. Глупак! Не знаеш ли, че тя нищо не изолира. Този път сложи кълчища. И ... спокойно. Няма да те карат да им връщаш парите. Искат само да им го оправиш. Готови са на всичко, ако ще и да платят допълнително. До там сте ги докарали.
""Gibsi " на Хосето" Екстра си го изписал. Jose Feliciano и "Gypsy " е май. https://www.youtube.com/watch?v=P89XFD7CRcI