„Повтори ми още веднъж защо българите толкова много искате да приличате на някои друг" - казва Лори и насочва камерата към мен и колебливия ми английски. И аз отново се опитвам да формулирам специално за нея и бъдещите й зрители къде е генеалогията на очевидния ни проблем.
Лори Гордън е канадка, едната половинка от ядрото на музикалната група CHIWAWA. Другата е Краси Халачев - българин, който емигрира в Монреал преди повече от две десетилетия. В информацията за дуото и до днес изрично се споменама, че е беглец от комунистическа България, макар формално към 1991 режимът у нас вече беше паднал.
Три месеца след срещата им Краси трябва да бъде депортиран, и Лори няма друг избор как да спаси групата, освен да се омъжи за него. Бракът по сметка за зелена карта скоро се превръща в нещо съвсем различно - артистична колаборация между двама души с фантазия и огромно любопитство към живота. Но това е съвсем друга история. Може би по-интересна от тази, която ви разказвам, но Лори е твърде заета да пита, вместо да обяснява за себе си.
Причината за краткия им престой в България е участието в един впечатляващ литературно-художествен проект. Става дума за графичния роман „Господарите на Вселената" с автор Николай Попов. Книгата предстои да излезе на световния пазар съвсем скоро, а към нея е предвиден и богат международен саундтрак. Главната му песен Junkies of the Rhythm e дело на CHIWAWA.
И понеже за канадката това е първият й престой в родината на съпруга й, тя прави филм за това. Снима всичко, което й е интересно и не спира да се учудва. Едно от нещата, която искрено я впечатлява, е фактът, че българските парчета по радиото поразително й напомнят на нещо, което вече е слушала.
Чуди се защо извън границите ни все още няма нито един известен български изпълнител, за разлика от северните ни съседи, примерно. Пита ме коя е най-популарната група у нас и аз леко запецвам. Коя е най-популярната, кажете де?
Разказвам й за българските поп-звезди, за рок-сцената, мощната чалга-култура, БГ-хип-хопа и плахия ъндърграунд. Наблюденията й са бегли, но е напипала доста добре темата. Те всички приличат на нещо друго. И така стигаме до въпроса от началото, който трябва да обясня в обектива на Лори.
Изваждам следната теза (ще се радвам да споделите има ли смисъл или много съм се изложил пред чужденците): искаме да сме други, защото силно желаем да сме другаде. Ние отдавна не сме тук. Комунистическата система (от която Краси толкова държи да е избягал като творец), не беше общ избор. Тя беше изкуствено наложена и затова нямаше шанс. Но докато съществуваше, накара хората масово да живеят във фантазията си в по-различна среда. Дали ще е утопията на съвършения социолистически строй или илюзията на безукорното западно общество е все едно.
И какво излиза - от поколение на хора, които е трябвало да живеят в нещо, което не е тяхно и са били мисловни емигранти в друго, също толкова не-тяхно, се роди следващо поколение. Децата на онези, които никога не са живели тук, макар да не са напускали пределите на страната, вече можеха да пътуват свободно, но дали го правеха или не няма значение.
Днес никой от нас не е тук. Съвсем празно е, затова не функционираме като общество, не ни пука и вечно искаме да сме някои друг.
Това казвам на Лори и тя ме гледа стъписано. Краси обаче клати глава в знак на съгласие. Пита ме, може ли да го ползва. Естествено че може, Краси, ако в това претенциозно и псевдопсихологическо обяснение има поне капчица смисъл, може да го използваш за каквото решиш. Всъщност много се надявам да греша.
Иначе CHIWAWA се канят да дойдат пак през есента. Ако все още държат да знаят защо постоянно искаме да приличаме на някой друг и вие имате по-добър отговор, можете да им го кажете лично. Не вярвам дотогава български изпълнител или група да пробията на световната сцена или пък внезапно да придобием идентичност.
тъпо е да се прави паралел с оправдание и оформен по исторически и социални причини манталитет и поведение. И защо тогава трябва да не си по правилата, само такива ли успяват в света? като че ли е обратното май? Просто там правилата са валидни за всички. Корупция и некоректност има навсякъде, само в Бг не се преследва от закона ефективно.
Може би не се изразих правилно. Нямах предвид "правила" от гледна точка на закони, а от гледна точка на установени методи и разбирания за работа и творчество. Затова и работата им е изключителна. Извинявам се за неяснотата. Успешна вечер и на теб, Мис Ивано.
Не вярвам,че българите искат да приличат на някой друг.Те просто искат да си припомнят,че са били и хора.Сега са свободни и богати демократи
Doberman | 29.03.201215:40 Мис Ивано, въобще не си права за посредствеността, има много хора, които имат талант, умения и знания, но се предават (възприемай го или като изнасяне от България или преориентиране в професията или не знам какво). ______ Нормално е. В крайна сметка за да се отгледа, така да се каже, един рок-музикант, примерно, всъщност са необходими много повече средства, отколкото за една чалга певица, да не говорим, че опитът да се наложи такъв е доста по-рисков. Първо, рок-феновете са в действителност много по-взискателни от почитателите на поп-фолка както по отношение на качеството на изпълнението, така и по отношение на качеството на записа на песните. Което изисква доста по-сериозни музикантски умения от страна на изпълнителите и доста повече пари, вложени в качествени инструменти и техника и качествен запис. Фактът, че дори и най-пропадналите рокаджии свирят колкото се може повече наживо, също утежнява работата, понеже като цяло сингбек за сцена се подготвя по-лесно и по-евтино. Второ, рок-музикантите рядко могат да разчитат на евтиния начин, по който чалгаджийките си събират славата. Говоря за идиотските клюки от рода на коя с кой футболист к`во правила, сещате се... Единственият български рокаджия, от когото съм виждал нещо подобно, е вокалът на Конкурент - Емо Анчев. Само дето Конкурент ги издават от "Пайнер", де, а и твърде много рок-фенове откровено ги мразят поради адски много обективни причини. Подобни приказки от страна на Ахат, БТР, Сигнал, ФСБ и т.н. просто не съм виждал, а най-вероятно и никога няма да видя, да не говорим пък за по-малко известните групи и изпълнители. Трето, българските продуценти, особено тия с достатъчно пари, че да направят нещо, просто НЕ ЗНАЯТ как се прави рок. Вижте какво стана с кариерата на Тома Здравков и ще ме разберете. Излезеш от най-голямото българско музикално състезание с имиджа на рок/метъл-пич, поема те най-големия лейбъл в България и си мислиш, че си хванал дяда Господа за шлифера, а к`во се оказва? Идиотските ти имиджмейкъри те пращат да правиш дует с Азис, карат те да даваш малоумни интервюта, организират ти малоумни промоции... Тупват ти за композитори в дебютния албум хора, които нямат и никога не са имали нищо общо с рок-музиката... И какво става? Отиваш по дяволите, това става. Имам чувството, че това е и причината, поради която читавите млади български рокаджии се опитват да правят музика без намесата на лейбъли. А ги има, даже издават албуми и правят концерти Ювиги, Балканджи, Project Arcadia, Pantommind и така нататък. Добри са, много при това. За другите жанрове да говори някой, който ги познава. Музиканти на световно ниво имаме, при това немалко. Няма да седна да изброявам имена, понеже ще е тъпо, но... Въпросът е, че е по-трудно да бъдат наложени.
То хубаво е обяснението. Звучащо. Уж. Ама що за други не се дава? Само тука ли е имало комунизъм? Не. Само тука ли е имало хора, на които им е бил удобен? Не. Само тук ли живеят във фантазии? Не. Е? Кво му е обяснителното на обяснението?
Аз със сигурност не искам да съм някой друг а колкото до липсата на качествен български арт - единствената причина са бездарните връзкари за които изкуството е синоним на пропаганда и/или форма на бизнес - те подтискат със всички възможни средства с които разполагат всеки външен опит да се направи нещо в тази сфера