Общественият океан се вълнува от нова птица на хоризонта.
Първата дама на България отказва да изиграе предопределената и роля.
Отказва да е първа или отказва да е дама? - се питат рибите.
Отказва да плува след кораба, от който и подхвърлят храна - отговаря вятърът и брули с медийна жестокост крилете и.
Юлияна Плевнелиева - ЮПи приказка за модерна градска самодива или скелет в гардеробите на властта?
Да откажеш да носиш маската на обществените привидности е лош вкус или вкус към свободата?
Да заключиш личния си живот в кутия е белег за екологична култура или просто завеса пред някоя особеност в личния или семейния живот?
Лоялност към семейството или семеен провал?
Да подмениш ролята си на трепетлика по централната парадна алея със знак на едно недоволство е личен избор или тенденция в семейното озеленяване?
Обществото обича мистериите. Те хранят иначе ленивото му въображение и подсказват обширни приказни версии на почти обикновени жития. В тези загадъчни пространства хората вписват собствените си нереализирани поведения като текст в балончетата от комиксите. Загадките, особено тези около семейните чекмеджета на известните хора са изключително благодатни за пространен фолклор и битова митология.
Приказна героиня се оказа и съпругата на Президента. Изскочи на първа линия от сумрака на социалните мрежи, хвърли нещо през девет планини в десета и то цопна в средата на обществения гьол. Разплисква дълбоко заспали води и някак радостно разлая хорското недоволство - недоволство от Него, от Нея, от градския транспорт, от Ленчето на горния етаж, от здравната система, от света, от всичко.
Революционно-романтична сюита за колоратурен сопран, оркестър и клавиатура.
Обществото, позадрямало в сянката на своя всемогъщ Баща, същия този, когото само бе избрало и който с твърда ръка бе издълбал масивния си йерархичен барелеф в меките му пясъчни скали, изведнъж се събуди. Беше доловило лъч истина в една почти анонимна усмивка, размахала закачливо пръст срещу гравитацията на големите фигури в политическия пейзаж. Едно харизматично присъствие бе засенчено от друго не по-малко харизматично отсъствие.
Патернализмът съвсем закономерно роди своя контрапункт.
Време беше.
По презумпция неговата опозиция винаги е женска роля, дори да не е изпълнявана от жена. Нямаше как да бъде изиграна обаче от закръглена начална учителка с аромат на мекици и студено накъдрено мислене. Тя се полагаше имено на този загадъчен силует, изпълнен в стил магически реализъм - хем три деца, хем три фирми, лежерна визия, задължителна купчина магистратури, несметни богатства и достатъчно независим почерк, за да изрисува една стена в графити с неприлично съдържание.
ТЯ дръзна да изсъска нещо в НЕГОВОТО лице и то пред всички! Той и изпрати "много ПОЗДРАВИ" и стана ясно, че истинската двойка не е Юлияна и Росен, а Юлияна и Бойко. В този момент - в този ред.
Е, нищо ново, случва се във всяка кухня..... еманципация ..... - ще махне с ръка бай Генчо - портиерът на блока. Но викнато от терасите на Twitter и то с непозната досега чуваемост, ударя гонга на няколко нови важни съобщения пред целия квартал.
Ако семейството е миниатюрен модел на държавата, то не е странна привързаността на българина към едрите бащински фигури - галят го по косицата, а той покорно мърка в скута им. Патриархалното семейство, което все още се шири по нашите земи, ясно се оглежда в тази логика.
Ето на какъв фон новата Първа дама на България разряза тортата на българския семеен модел. Стана ясно, че в тази холографска вселена се случва нещо ново. Няколко "С"-та се долавят в свистенето наоколо и подсказват особеностите на новото градско семейство:
СВОБОДА на избора - Изчерпват се ограничаващите дефиниции на съпружеските роли. Хората могат да си изберат доста по-удобни обувки за дългия семеен път, без да носят бремето на традиционните очаквания към мъжа/жената в семейството.
САМОСТОЯТЕЛНОСТ - Личното пространство става абсолютно неприкосновено и с много ясно очертани граници. Лицата не се размиват в двойката. Балансът между индивидуализъм и съпричастност е доста спорен и е въпрос на вкус.
СИГУРНОСТ - "Моят дом е моята крепост" е новата-стара максима, напълно разбираема в неустойчив свят на светкавични промени, земетръсни събития и море от различности. Звучи традиционно, но е нов момент на фона на повсеместната семейна и институционална неустойчивост.
СИМЕТРИЯ - вертикалният патриархален модел отстъпва място на доста по-симетрични отношения. Задълженията преливат през границите "мъжко", "женско" и трупат активи и пасиви в двете графи доста по-балансирано.
СОБСТВЕНО ЛИЦЕ - Маските крият собствените ни лица и ни правят еднакви с останалите кукли. Е дошъл е моментът, в който можем да си позволим да бъдем малко повече себе си. По всичко личи, че не семейството, а традиционните роли в него са в реална криза. Не обществото, а привидностите събличат лъскавите си униформи.
Така градската култура превзема семейството - традиционната крепост на консерватизма и то с крехката, но решителна десница на един по-модерен, по-артистичен и независим образ. Дали тези промени вещаят и промяна в (извън)брачните връзки между институциите и хората в държавата?
Това е същественият въпрос, който плува с прозрачни перки около семейната лодка на първите ни хора.
Дали частната ни собственост върху собствените ни лица и достойнство ще бъде реституирана?
Дали самите институции ще успеят да открият добрия семеен баланс помежду си?
Дали една самоуверена жена в средата на прожекторите успя да постави всичките тези запетаи в разбирането за семейна солидарност, самобитност и стандарт ? Ще пропълзят ли тези тенденции нагоре по мраморните колони на властта?
Сигурно да, след като в качеството си на публична личност стана повод за много недоумение, ирония, симпатия, обвинения и.....размисли за привидностите в живота на малки и големи.
Нели, не стана ли ясно че Юлияна Плевнелиева не ни интересува? Интересува ни с какво Росен Плевнелиев ще направи живота ни по-добър в качеството си на президент. Личният живот на семейство Плевнелиеви си е тяхна работа. Считам за тъпо твърдението, че обществената личност няма личен живот, а само обществен. Затова ... айде съсредоточи се върху наболели проблеми в обществото, а не върху факта къде и как Юлияна Плевнелиева обича да "уважава" съпруга си. Тук е мястото да подчертая един български лаф. Знаете ли защо българинът не web-е жена си на улицата? Защото винаги ще се намери някой да му каже, че не го прави точно както трябва и да му даде акъл как е правилно.
Баси графоманията!
Аха, след нулевия интерес на всички нас към многобройните статии засягащи (обикновено по не-положителен начин) новата президентша, защо продължавате да ни заливате с тях? Или викате - няма значение какво искат читателите, важното е да се изпълни политическата заръка на тези дето "поръчват музиката" в този сайт (дето все още не сте ги обявили кои са, в другите партийни медии поне знаем защо се пишат тенденциозни и не-особено верни статии)
Понеже не ме интересува вече президентшата ето от мен малко спам: Две топчета, червено и жълто, се карали кое е по синьо. Какъв е извода? Дошла лисицата и им казала да си купят трактор.... Статията е с подобно съдържание, опитващо се да ни задържи интереса, ама не става.
Ся и аз малко да ви нараня, та да ви доди сЪрце на място . Мадами и мадамчовци, журналисти и журналистки вий друга работа нямате ли си, че се скъсахте да седите като кон на празна ясла по отношение на изборът на Юлияна Плевнелиева? Кво ме занимавате с неща, дето щяха да са ми през кура, ако имах такъв? Неле, мила, кат' толко много ти се пише, давам ти теми за писане: 1. Как Цветелина Бориславова стана най-богатата българка? 2. Защо не работят лифтовете на Витоша? И защо след като очевидно са печеливши станциите за качване и слизане на туристите изглеждат като къщички на ужасите в 21 век? Защо не се инвестира в обновяването и поддръжката им? Защо вездесъщата държава позволява на една фирма да й извива ръцете? Или държавата в лицето на властимеющите в момента са в някаква заигравка с въпросната фирма? 3. Защо България няма работеща икономика? И мислите ли, че настоящата ни "икономика" основаваща се единствено на налози и такси ще функционира още дълго време? Защото аз мисля, че парите вече свършиха и май ще се хванем за палците? 4. Защо се позволява на едни писарушки да печелят от държавни субсидии, за да напишат неграмотни учебници за нашите деца? Отвори един учебник и виж колко грешки има в него! Защо нашите деца, за да се образоват трябва да ходят задължително на частни уроци, които уроци в крайна сметка се дават от същите учители, които ги учат в училище? 5. Къде са парите отчислявани от заплатите на нашите родители в продължение на 40 и повече години? Не е ли това държавен геноцид , узаконен с витиевати фрази, които не дават смислени отговори на логични въпроси? И каква е тая пенсионна система, която не е обезпечила и защитила спестяванията на хората? Или е по-удобно да се прикрие една мащабна кражба с извинението: Ама то имаше инфлация? Ай сиктир! Миличка мога да ти дам на теб лично още два-триесе идеи за работа. Искаш ли ги? Или да ти тегля една майна и да те пратя да пасеш, така както ти и твоите колежки се опитвате да направите с нас? Мислиш ли, че ще ти е приятно? Ако толкова ти се рови в личния живот на хората и техните избори, ами да започнем от теб, кажи сега ти как го правиш, кой ти го вкарва? Ама вкарва ли ти го или само ти го показва и после пак увисва спаружен вляво? Свирки правиш ли? Ай ся, ти си на ход!
Малеееееей, кви сте страшни всичките! Абе хора, как толкова време четете този сайт и не разбрахте, че тук списва всеки, който пожелае- не (само) журналисти!!! Едни хора ги вълнува едно, други- друго! А някои политически пристрастени даже видяха и политически поръчки- ми нормално! Толкова е разочароващо, че почти няма хора на тази земя, дето могат да погледнат извън собствения си житейски опит, извън собствените си разбирания и маааалко по-далече от носа си... А още по-малко са хората, които си го признават... какво признават, та те направо крещат обратното, как те са правите, знаещите, разбиращте... Мъкаааа, мъка
Ако статията беше политическа поръчка, то нямаше да бъде публикувана тук, а на друго място. На много други места. И ако темата беше толкова безинтересна, едва ли щяхте да блъскате така ядно и сексистки по нея. Да, трябваше да я напиша по-рано, обаче мисленето отнема време. А онова с лифта някак не ми е интересно....
Мила Нели, мисленето не е за всеки! Ти си си добре, защо се занимаваш с мислене? Видно е, че на теб ти помагат пет човека да си жива и здрава , и да пръцкаш и да акаш, щото с тия бавни темпове на "мислене", ако трябваше да си вадиш хляба с тях, щеше да умреш от глад. Никой не ти говори за сексизъм, говоря ти за обикновено чукане мила ! Знам, че лифтовете не те интересуват , както и много други неща очевидно също не те интересуват. Кажи сега като го лапаш, гълташ ли?
Статията е интересна и хубава. Ближи си сладоледа, целият тоя цинизъм и агресия на мен ми лъхат на мъжка слабост... Ако не си съгласен с авторката, можеш да я обориш леко и остроумно, а не да лееш мръсотии!
fata morgana, нямах намерение да ти отговарям, но... Фата Моргана ли си, Мираж ли си, температурна инверсия ли си или просто злата полусестра на крал Артур не знам. Но явно и ти четеш, ама не стига до главния мозък язък , че с наука и образование се занимаваш. Написала съм, ясно че съм жена, мацо . Много на сериозно си се взела, явно ти не гълташ, а може би и не го лапаш, или ако го лапаш, понеже си много културна го хващаш със салфетка . Ай, живучкай.
При това положение коментарите са повече от забавни. И аз не подозирах.
Нелче, скучна метафорична статия. Време е да се научите да носите и на критика, а не да чакате само да ви потупват по раменцето (и това ще става ако статията си струва). Няколко коментара Ви натриха носа и се впрегнахте много бързо. И стига с тази Г-жа Плевнелиева, която очевидно има други приоритети освен да стои редом до жена си Президента, още по-малко пък да я коментират дилетанти като Вас.
Добре, че www пресата е толкова пространна, че всеки може да напише и прочете каквото му е интересно. Явно по темата се е писало много и ще се пише още, като за всеки в политиката, дори да не е там точно с двата крака. На който му е омръзнало, да минава нататък. Статията ми хареса, ако и да е повече литература, отколкото журналистика. Или пък точно за това. А на извънредно предизвиканата (не става ясно защо точно) Ближи си... - явно близането, плюенето и гълтането ти се отдават най-добре. За критиката се иска малко талант.
14 Azara "А на извънредно предизвиканата (не става ясно защо точно) Ближи си... - явно близането, плюенето и гълтането ти се отдават най-добре. За критиката се иска малко талант." Отдават ми се, а на теб? П.П. Ближи си..., именно точно ти да си го ближеш . Иначе щеше да е "Ближа си" Ай, живучкай и ти.
Резюмето на дедого6 ми хареса. Ближи си.... за въпросите, наистина ще ми е мн. интересно кой БГ журналист ще се наеме да ги разнищва... и за вулгаризмите ти....ама щом не са те тривнали......