Нека да погледнем малко статистиката: през предишната учебна 2009/2010 година в Техническия университет в София остават 20% незаети места от държавната поръчка за обучение на бакалаври.
За тази - 2010/2011 година бройката е редуцирана със същият процент, но отново имаме 24% свободни места.
Кои са най-желаните специалности за тази и миналата (номерацията в скобите) години:
1. (2) Компютърни системи и технологии
2. (1) Стопанско управление
3. (3) Публична администрация
4. (4) Телекомуникации
5. (6) Авиационна техника и технологии
6. (5) Индустриален мениджмънт
Три от шесте специалности са по-скоро икономически, отколкото технически, а всичките са в сферата на услугите, не в производството.
Друг е въпросът, че не повече от 30% се дипломират навреме, а съвсем отпадат други 30%.
В дъното на класациите, редом с машиностроителните, са и специалностите изучавани на западни езици - английски, немски и френски. Въпреки широко застъпеното езиково обучение в средния курс, резултатите от което са силно спорни, се оказва, че желаещите да продължат обучението си на изучаван в гимназията език са доста малко, при това далеч не най-добрите студенти.
Интересът към дадено образование се определя главно от възможността за последваща реализация - кандидат студентите много добре се ориентират към икономическата ситуация в момента, за съжаление никой не може да прогнозира каква ще бъде тя след 4 години.
Но едно е сигурно - тези отрасли които сега не „вървят" тогава ще са още по затънали. Което не е гаранция, че другите няма да споделят съдбата им. Интересен е примерът с текстилните специалности, имаше пердиод на огромен наплив към тях - преди да изгоним масовия среден и дребен предприемач, шиещ у нас на ишлеме.
Погледнете пак таблицата с желаните специалности, някоя от тях да ви звучи конкретно ? Несигурният стопански живот възпроизвежда несигурни образователни очаквания, рефлектиращи в интерес към широкопрофилното обучение.
С изключение на авиационната, която по принцип е в тази класация защото там се обучават високоплатени кадри за Ръководство на Въздушното Движение, както и пилоти, но последното вече е само "теоретично" - тоест трябва сам да финансираш практическото си обучние. Няма да споменавам цифрата, за да не се стряскате.
Интелектуалното ниво на кандидат инженерите рязко спадна. Не мога да определя това само проблем на техническите вузове ли е, по-вероятно е да е всеобщ - на новите поколения.
Факт е, че до излизането им с титлата „инженер - бакалавър" то не се променя особенно - редовно имам дипломанти говорещи с такъв тежък диалект, че лично аз изпитвам срам.
Всъщност всичко това може би е простимо, ако нивото на инженерните знания превъзхожда значително езиковите. Уви, не ги. Или поне не значително.
Какви са проблемите, изредени на случаен принцип, защото никой не се е сетил да ги проучи както трябва:
Липса на мотивация у студентите
Индустрията няма нужда от нашите кадри, не може да ги поеме (дори за учебни, неплатени практики, какво остава за реализация и кариера).
Малкото завършили, които успяват да намерят работа по специалността, са ниско платени. Тежиш икономически на родителите си по време на следването, но когато завършиш - пак е същото.
Работа по време на следването
"Ама аз работя" - това е най-честото извинение за непосещаване на занимания, неизпълнение на определени задължения или откровено незнание на материала. "Ми не работи" - не е най-подходящият отговор, всички сме в кюпа, всички имаме деца и знаем какво е. Докато преподавателите съчувстват на родителите - така ще е.
Липса на мотивация у преподавателите
Повече от ясна теза - докато при социализма един преподавател взимаше колкото стопански ръководител в производството, сега получава колкото началното ниво на заплащане в западните "технически" фирми у нас, най-често търговски, което от своя страна се равнява на заплащането на труда по позиция "хигиенист" в средна ръка банка.
Разбира се, тук ще има възражения "на кого стигат парите" - да, на никого, ама и кой си върши работата като хората? А усещането за "мисия" и прочие глупости може да е валидно само за старите моми и самотните ергени (тоест хора, на които никой не плаче за нови маратонки, да не говорим за Сони плейстейшън.)
Необходимостта да се търсят паралелни източници на финансиране води до пренебрегване по-незначителните ангажименти, оценени чисто комерсиално.
Познайте, ако един преподавател е на бизнес среща, която се проточва не по негова вина и влиза във времето за лекции, дали ще я зареже и ще хукне към аудиториите ? Познахте.
А сега познайте колко струва един наднормен час (ангажименти над норматива, които не е прието да бъдат отказвани, и често са повече от самия норматив) - 2 лева.
Натурни експерименти показват, че за един час бърз ход в центъра на столицата (с поглед надолу и очила) се открива същото количество парични единици, е , на дребно, но да не издребняваме.
Правени са предположения с интерполации колко могат да се изкарят от миене на стъкла на коли или просене, но данните са засекретени...
"Син ти индженерин да стане..." - кълнат вече циганките, ако не дадеш нещо на кръстовището...
