Понякога дори фантазията на Джордж Оруел се оказва твърде бедна, за да опише реалността. Пропагандната машина на Владимир Путин оправда руската агресия в Украйна с това, че те се е налагало да се защитават срещу киевските "фашисти" и антисемити.
Руският външен министър Сергей Лавров дори наскоро заклейми Европейския съюз за това, което по негови твърдения било "нарастващи расистки тенденции в страните-членки".
В реалността обаче Кремъл поддържа отлични отношения с крайнодесните групи в същите тези държави. От Националния фронт във Франция до белгийската "Фламандски интерес" и неонацистката антисемитска партия "Йобик" в Унгария - всички те застанаха твърдо на страната на Русия в украинската криза.
А Путин демонстрира как ефективно и абсолютно безскрупулно може да използва националистическата политика срещу омразни му наднационални сили - от рода на САЩ и ЕС.
Нещо повече - руският лидер се представя като защитник на "християнския Запад" от западната "неморалност"
Политиката на Путин на анексии в името на връщането на "изконно руски" територии тясно следва идеологията на "Нео-евразианизма", създадена от "национал-болшевика" Александър Дугин. Тази теория е пряко вдъхновена от етническите и националистически идеи на западноевропейската "нова десница" - екстремистка философска школа, зародила се през 70-те години, опираща се на традициите на "консервативната революция" в германската Ваймарска република.
Основата на тази идеология е концепцията за съюз между германския национализъм и болшевизма - нещо като националистически бунт срещу настъплението на Западния либерализъм и универсализъм.
Обединение на екстремистите срещу Запада
Путинската комбинация от амбиция, етнически национализъм и възраждане на съветския култ показват как старата мечта за обединение на лявото и дясното срещу Запада може да се превърне в реалност. Дори периферни западноевропейски крайнодесни екстремисти поемат охотно в тази посока, търсейки възможност да реализират целите си за "ренационализация" на Европа - но този път с идеологическа и политическа подкрепа от световна сила.
Крайнодясната германска Национално-демократическа партия (NPD) наскоро също демонстрира, че иска да реализира подобни цели.
Това би могло да доведе до сериозни проблеми в Европа, тъй като миналата година партията изгради връзки с радикалната и националистическа партия "Свобода" в Украйна. Сега обаче тази украинска политическа група е категорично за ЕС, подкрепяйки прозападното временно правителство на страната след свалянето на режима на Янукович през февруари.
Предвид "националната идентичност и суверенитет" на Украйна, лидерите на NPD се опитаха да се измъкнат от изградените отношения, за да говорят още по-категорично срещу потенциалното членство на Украйна в ЕС - и НАТО. "Духовното и национално възраждане на Европа може да бъде изградено само върху основата на силно руско-германско партньорство," заявяват те.
NPD безрезервно се поддаде на руската пропаганда
Сега партията заклеймява "престъпниците" в "незаконния" украински режим, и се възпротивява на "стратегията за ескалация на конфликта от Запада." И сега тя предпочита да се самоопределя като "Партията на мира 2014," възползвайки се от масовия страх от бъдеща война сред германците.
Обявявайки "всеобщо германско опозиционно движение," NPD сега се опитват да бъдат възприемани като "достойна, но видима" сила. Агитацията им срещу "военната политика на НАТО" обаче е практически неотличима от старата лява "анти-империалистка" позиция.
По всичко личи, че лоялността към Москва никога не се е влияла от сриването на съветския комунизъм.
Крайната десница и левица заедно за Путин
"Националистическата и болшевишка" двойна стратегия на Путин позволява и на фашисти, и на антифашисти да се идентифицират с неговата пропаганда. Германските леви партии често обичат да се определят като острието на атаката срещу "екстремистките десни и популистките десни партии," но когато става дума за Путин, всички изведнъж се оказват под един юрган.
Естествено, левицата не заема ничия страна в украинската криза - поне реторически. В крайна сметка тя се противопоставя на всякакви опити на Запада да спре руската политика на анексии. Крайната цел остава разпадът на западните наднационални съюзи.
ЕС, според германския ляв политик Катя Кипинг, трябва да възприеме "ролята на неангажирана сила" и да се освободи от "васалната си лоялност към САЩ."
Тази нова перспектива за "неутралитет" звучи атрактивно в контекста на украинската криза - не само за екстремистите, но дори и за центристите
И все пак звучи най-малкото некоректно да се слагат под една шапка хората с умерени възгледи, които донякъде "разбират" стратегията на Путин, но все пак вярват в демокрацията, с тези, отстояващи екстремистки идеологии.
Хората в средата на политическия спектър е време да обърнат повече внимание на един факт. Путин не само следва "уравновесени", "трезвомислещи" геополитически цели; той поднася нова идеологическа платформа, която не само налага конформизъм сред руското общество, но и подхранва антидемократичните сили на Запад.
Руската пропаганда се опитва да прикрива авторитарната политика под псевдо-доблестни мотиви
Путин се опитва да използва годишнината от края на Втората световна война, за да сравнява настоящата си политика с борбата срещу нацисткото варварство, особено опирайки се на триумфа си в Крим.
И в този контекст, нов руски закон вече прави отричането на Холокоста наказуемо деяние. Това решение само би могло да бъде приветствано за борба с антисемитизма, ако същият закон едновременно с това не забраняваше и "неправилното представяне на ролята на Съветския съюз във Втората световна война." Което отваря доста вратички за смазване на всякакви критики срещу мита за съветския антифашизъм.
