Добро начало

Благодарим на читателите си за здравия ум и разум, който проявяват...

Асен (бивш Асан) е циганин. Работи в завод, осигуряват го на висока заплата, плаща данъци, кара ауди, купено на старо и обича да се забавлява. Свикнал е, че ако работи, нещата ще са му наред и ще възпита двете си деца по този начин.

Понеже не ходи по нощите да размахва тояги и ножове, той не е интересен за медиите и няма да го видите по телевизията. Анка (Айше) също е циганка. Работи във фурна, без прекъсване от тридесет години, става всяка сутрин в 4 часа, меси тесто в запрашени помещения, връща се вкъщи, където я чакат внуците на четирите й деца.

Нея не я осигуряват на голяма заплата - осигуряват я на толкова малко пари, че ако доживее до пенсия, последната едва ще й стига да си плати тока и да си купи лекарства. Упорито отказва да си подаде молба за трудоустрояване и по този начин прави огромна услуга на бюджета.

Соня (Сание) е друга циганка, която работи в библиотека. Внучето й знае "Аз съм българче" наизуст и говори по-чисто от моето беличко дете. И нея няма да я чуете по новините как крещи "Смърт на българите". По-скоро бихте я видели да се оплаква от "тия проклети цигани", защото и нея, подобно на много българи, я крадат.

Нищо, че е мургава. Просто е честна, работеща и беззащитна с тромавия си мъж и отдавна живеещите далеч деца. Асен, Анка и Соня мразят циганите, даже повече от българите. Защото заради тях им викат "мръсни мангали", без да го заслужават, гледат ги подозрително и първата реакция на повечето хора при среща с тях е да проверят дали портфейлът им е на мястото си.

Онези, другите цигани, са мръсни, нагли, лъжливи, невъзпитани и груби. Такива са още от деца. Бащите им бият майките им, оставят ги да си играят по бунищата, учат ги на единствените занаяти, които знаят - да крадат, да се бият и да вдигат тежко. Не ги пускат на училище.

Момичетата ще се превърнат в машини за производство на деца (единственият достъпен поминък по местата, където живеят), а момчетата ще свикнат, че нещата им ще са наред, ако са потънали в мизерия, имат жена за секс и все пак нещо за ядене. За разлика от децата на Асен.

Асен, обаче, има един голям проблем - заводът, в който работи е пред затваряне, заради кризата, разбира се. Много негови колеги вече са на улицата. Това, че той все още не е, се дължи на две неща - че е кадърен и че е съгласен да работи за тройно по-малка заплата.

Толкова дава шефът на работниците в почти фалиралото предприятие, след това се качва на лимузината и отпрашва към онази страна, от която е дошъл. Съкратят ли баща им, децата на Асен ще останат бедни.

Ще гледат как баща им, образован и кадърен човек, едва свързва двата края и ще започнат да се питат за какво им е и на тях образование. По-късно ще видят как учители, лекари, инженери и други висшисти получават мижава отплата за съвестния си труд и ще се запитат още по-сериозно за какво им е университет и за какво да инвестират в самоусъвършенстването си.

Нещо повече - съседчето, дето ходи да бие длъжниците на местната заложна къща, кара БМВ. Ама ново, не старо. Остави това, ами се е окичил със злато, ходи по заведения с хубави момичета, познава се с важни клечки, включително полицаи, като смели от бой някого в дискотеката дошлите служители на реда ми казват "Добър вечер" и арестуват жертвата. Някой такъв образован и възпитан, каквито баща им искат да станат. Да не са луди?!

Защо не само децата на Асен, ами много други хора, са изправени пред този обречен избор?

България през последните двадесет години стана неприятно място за живеене. Властта се държи от една престъпна клика, която създаде закони, удобни за престъпници на всички нива. Няма закони, когато ги има, не се спазват, полицията по-често е в услуга на богатите и силните, а те са такива, защото се занимават с престъпления.

Обикновеният честен и работещ човек е принуден да търпи ужасяващи несправедливости. Когато ти окрадат къщата, полицията идва, оглежда, вдига рамене и на следващия ден те обират пак. Слагаш куче пазач - взломаджиите го убиват с тояги, но за нещастие то ухапва някого и после те осъждат на солидно обезщетение.

Опитваш да се защитиш по друг начин - отново съдят с теб. За това повечето дядовци по селата казват, че ако някой тръгне да ги обира през нощта, единственото, което ще направят, ще бъде да се завият по-плътно с одеялото. Когато убият детето ти с брадви, пред погледа на двама бездействащи полицаи, инцидентът се обявява за битова свада и остава потулен.

Когато петима души с талибански бради пребият с тояги протестантски пастор до смърт, лежат 15 дена в ареста и ги пускат. И най-неприятното - когато полицай наистина опита да направи нещо, пострадалият престъпник си изкарва медицинско за побой и осъжда полицая. Всичко това под звуците на "Нашата полиция ни пази", сякаш написана за платена и продуцирана от престъпниците в България.

Всичко това се наслагваше в съзнанието на хората с години, за да избухне в Катуница преди няколко дни. След нова проява на безнаказано своеволие, завършила със смъртта на двама души.

Разбира се, гнева си изразиха млади хора с излишна енергия, защото, ако се разбунтуват бабите и дядовците по селата, които са най-засегнати от терора на всемогъщата престъпност, тези, срещу които протестират, ще ги насметат по къщите им без особени затруднения. Гневната тълпа в Катуница просто унищожи незаконни имоти, които властите имаха възможност и задължение да унищожат цели двадесет години.

Поразен бе престъпен бос от висок ранг - толкова висок, че съществуването му бе напълно легитимно пред обществото. Каниха го в "Шоуто на Слави" вместо "цар Симеончо" и човекът си обясни най-спокойно, че българинът пие "спирт и есенция", без да се притеснява, че произвежда нелегален алкохол.

Началото на конфликта беше сложено. Дано само се развие в правилната посока. Например - проявите на насилие да накарат най-накрая властта, отгледала и живееща в симбиоза с престъпния "цар", да го заличи като влиятелна фигура в живота на държавата веднъж завинаги по най-лесния начин - като остави в затвора него и приближените му и конфискува незаконното имущество.

Нещо повече - дано нещата не спрат само дотам, защото в България има още стотици като Кирил Рашков, които заслужават и по-тежка участ и далеч по-бурно народно недоволство.

За нещастие протестите се изместват не към престъпните босове, които са сърцето на проблема, а към целия цигански етнос. Част от него, да не забравяме, са Асен, Ася и Соня, както и много други като тях, които работят, плащат данъци, ток и вода, не чакат на помощи и ако един ден изчезнат, курсът на българския лев маааалко ще падне на световните пазари.

Опасявам се да не пострадат невинни, защото в напрегнатата, изнервена обстановка на беззаконие, която се гради през въпросните двадесет години, могат да бъдат отключени ужасяващи конфликти.

Докато пиша това, по площада в селото няма жива душа - някой излъгал народа, че "моторите" идват да избият циганите и всички са си по домовете. А страхът ражда омраза, омразата - насилие, очевидно съвсем лесно. Насилието - още страх. За щастие онзи "някой", пуснал вредния слух, е арестуван, но дано не е твърде късно.