Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще говорим за Култура! Хващайте се за ку...кобура

Министърът на културата (иначе прочут и прославен скулптор) ще запомним не със съизданието му, а с голямата секира спрямо институциите на духовностт Снимка: Sofia Photo Agency
Министърът на културата (иначе прочут и прославен скулптор) ще запомним не със съизданието му, а с голямата секира спрямо институциите на духовностт

Кинаджиите напуснаха фестивала "Златна роза" във Варна на откриването му на 2 октомври. В знак на протест срещу хем намалената, хем неизплатена субсидия на държавата за кино.

Браво! Някой трябва да каже най-накрая, че това правителство с милиционерския си подход към културата ще съсипе подема, който в последните години бележеше доскоро почти умрялото родно кинопроизводство.

Лошото е друго. Че в голяма част от хората, живеещи в провинцията, тази новина ще прозвучи като новината за покачването в курса на виетнамските донги - никак.

Знаете ли защо... Много просто. В голяма част от по-малките градове у нас няма киносалони.
Героите на пост-соц приватизацията купиха киносалоните и ги превърнаха в магазини, бинго зали и бардаци. После тия герои си заминаха, а с тях и бившите кинозали.

Остана споменът за кино, а децата се насочиха към Замунда като основен доставчик на този вид изкуство. Пиратски, с лошо качество, с кофти превод. На компютъра. Така днес голяма част от младите ни читатели си представят киното, музиката, дори литературата като част от даунлоуда.

Но ние сега ще поговорим за друго. Да поговорим за култура.

Каква е днешната българска култура?

Уви, и тя е пряко отражение на родната действителност. Ярко изразен мейнстрийм... и непробиващ повърхността ъндърграунд. В мейнстрийма писатели пишат книги за Азис, издават литературни варианти на "Стъклен дом" и получават сериозно медийно внимание, шумни промоции и щедри спонсори.

В ъндърграунда едни враждебно настроени млади хора правят пърформанси, на които замерят публиката с брашно и прокламират антиконформизъм, граничещ с крайните идеи на Пол Пот и Троцки.

Какво е общото между двете групи - и двете не са фактори.

Впрочем, в България културата отдавна не е фактор. Тя се е превърнала в нещо като зооекспонат, който политическите сили чат-пат захранват с някой морков през решетката на клетката. Естествено, съпроводени от услужливи медии, които да отразят правилно грижата към духовността.

Защо натикаха културата в шеста глуха?

Тук аргументите на властите винаги са едни и същи-да оправим първо престъпността,да оправим първо съдебната система,здравеопазването и тъй нататък.
Винаги има нещо за оправяне. В резултат хората зловещо изпростяха. До степен, щото думата култура вече се възприема като смешна, архаична и дори обидна. Деец на културата - тоест голтак, балък...

Културата и кабинета

България помни много правителства, много министерски недоразумания. Помним, че гонихме едни с камъни на излизане от парламента.

Но такова чудо като здравната и културната реформа на сегашното правителство никой не помни.
Такъв зверски реваншизъм от страна на културното министерство, такова рязане на бюджетчета (защото тук не иде реч за големи суми) никой не помни. Закриха се театри, оркестри с дълга и славна история.

Министърът на културата (иначе прочут и прославен скулптор) ще запомним не със съизданието му, а с голямата секира спрямо институциите на духовността.
Премиерът харесва "Батальонът се строява". Едва ли му говорят нещо имената на Стравински, Бертолд Брехт и Тарковски.

Но няма страшно - тези имена вече не говорят нищо на никой. В резултат от културната политика. И културата на кабинетите, естествено...

Културтрегерите и протеста

И така дойдохме на злободневната тема. Завчера във Варна родни кинопродуценти, режисьори и културни дейци напуснаха демонстративно залата на кинофестивала "Златната роза". В знак на протест срещу безпардонното рязане на държавната субсидия за киното.
Мина един-два пъти в новините. И толкова.

А знаете ли защо?

Защото... който лае много, няма да получи и от следващата,макар и наполовина намалена субсидия.
Нещо силно ме смути в декларацията на кинаджиите. Изявлението им пред радио Варна, че протестът им не е политически.

Да де! Ама как при неполитически процес да се бориш с политически решения.
А сега ми кажете - когато всяко ново правителство идва, не уволнява ли поголовно шефовете на културните институти. Не подменя ли шефовете на държавните медии, на читалищата дори.
И това ако не са политически действия - здраве му кажи.

Ще стигна по-напред. Държавата се намесва косвено дори в сюжетите на кинопродукциите, които се създават у нас. Затова скоро няма да гледате, уважаеми зрители, съвременна политическа сатира. Или филм, критикуващ моментния модел на управление. Няма как да стане.

Защото никой, който рита срещу "раздаващите порциона", няма да получи от същия този порцион.

За това критиките на кинодейците ще са ден до пладне. За да стане нещо, трябва протест, ама на политическа основа.

Знаете ли... Унищожаването на културата под претекст, че няма пари, също е политика. Липсата на култура създава зомбита. Зомбитата се хранят с чалга, бой и посткомунизъм.
И са лесни и предвидими. И удобни за управление.

Тъпото е, че днешните дейци на културата са сковани от страх, зависимост и не са тия, които да поведат хората срещу абсурда на системата.

Те не са и тези, които смело да изкрещят: "Не сме народ,а стадо мърша".
Защото после няма да ги дават по БТВ и Нова. Което е проблем!!! В големите частни телевизии хората, които много лаят, са наричани "непозитивни" и не ги допускат до ефир.
Което обяснява изобилието от Златки в прайм-тайма.

Но да се върнем на културата.

Какво ще се случи след протеста

Нищо и половина. Това ще се случи след протеста. Тихо и кротко ще се върнем десетилетие назад в създаването на кино у нас. Грандиозните успехи на "Източни пиеси","Дзифт","Мисия Лондон" ще останат в миналото, като някакви леки недоразумения.

Кинаджиите ще свият перки и ще се курдисат някъде при Варод да бъдат асистент-режисьори, да играят второстепенни роли на чеченски камикадзета и палестински терористи.

Някои ще акцентират върху рекламите. Кадърните ще оцелеят въпреки липсата на голямо кино.
За всички нас обаче ще остане горчивият вкус в устата, че уж държавата сме ние, а тези, които избираме, си правят каквото пожелаят и няма кой да ги стисне за шията и да им посочи вратата към задния изход на киносалона.

И чат-пат ще подсмърчаме гузно пред съдби, като тази на Христо Фотев - големия поет, който умря в тотална бедност, осъден за 270 лева дългове от БТК.

Докато духовните ни водачи, каквито трябва да са всички дейци на културата не започнат да правят като Левски революционни комитети.
Защото това статукво от друго, освен от интифада явно не разбира.

Прочие... Радой Ралин беше казал, че не го е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.

Аз няма да съм толкова добричък. И ще кажа - гади ми се от тия, които, щом чуят думата култура и се хващат за КУ... за кобура.

Вие сте умни хора и разбирате коя е пропуснатата буква в предишното изречение.

Нека им заседне.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените