Слон в тронната зала

Испанското кралско семейство е представител на най-старата династия в Европа - Бурбонската. Фамилията е оцеляла през векове на кървави войни и опити за преврати, наполеонова инвазия и не един импотентен наследник.

Но ако испанците изведнъж са започнали да представят страната си без крал, то това не се дължи на която и да е от тези исторически приемливи причини, а на... слоновете.

Как едно необмислено сафари може да катурне дългогодишен монарх от трона

На 14 април Испания се събуди с новината, че крал Хуан Карлос е счупил крака си, докато бил на лов за слонове в Ботсвана. Транспортиран обратно в родината си с частен самолет, 74-годишният монарх преминава през спешна процедура за възстановяване на костите в Мадрид - особено опасна хирургична интервенция за по-възрастните хора.

Но ако той си е мислил, че излизайки от операционната зала ще спечели съчувствието на своите "поданици" (защо ли се сещаме за един предизборно подут глезен - б.р.), силно е грешал. За първи път в испанската история, голяма част от обществото открито критикува краля, а в някои случаи тази критика отива още по-далеч.

Някои от неодобрителните коментари бяха насочени към пословичната за монарха страст към лова. Въпреки че ловът на слонове е напълно законен и изцяло регулиран в Ботсвана, слоновете в много части на света са застрашен вид и много испанци не могат с лека ръка да приемат тяхното избиване за удоволствие от страна на краля.

"Това просто не е редно", пише Антони Гутиерес-Руби за в. "El Pais", "защото един монарх нито може, нито трябва да игнорира факта, че ловът на слонове за удоволствие е абсурден и оскърбителен за милиони хора". До понеделник, 16 януари, сайтът Actuable вече бе набрал 39 000 подписа, които призоваваха за оттеглянето на краля като почтен президент на испанския клон на фондацията World Wildlife Federation.

Насред криза, Хуан Карлос е похарчил над 45 000 евро за злополучния лов

Това, което наистина раздразни испанците, е несъответствието между собствените им ограничени възможности предвид сериозната икономическа криза и възможностите на един крал, който съвсем охотно е избрал да отиде на почивка, която според уебсайта на компанията, чийто услуги е използвал, е струвала $59 500 за 14 дни.

"Кралят дава лош пример с лова на слонове в Африка във време, в което икономическата криза в държавата поставя толкова много проблеми пред испанците," пише консервативното издание "El Mundo". "Този акт сигнализира за степен на безразличие и фриволност, която никога не бива да бъде демонстрирана от страна на един държавен глава".

Общественото недоволство е разбираемо. С нарастването на публичния дълг, новото правителство на Мариано Рахой наскоро обяви, че ще предприеме редица драстични мерки за икономии, които ще орежат добавките и ще замразят заплатите в държава, в която цели 23.9% от населението са безработни.

Само тази седмица, между страховете, че Испания се нуждае от спешна финансова помощ, Европейската комисия изпрати екип от инспектори в Мадрид, който да извърши мониторинг на предприетите реформи.

В акт на солидарност, кралят наскоро обяви, че ще съкрати бюджета на собственото си домакинство с 2% (приблизително 170 000 евро). Така че тази ваканция от негова страна е, ако не откровена злоупотреба с публични пари, (от Двореца твърдят, че кралското пътешествие, макар и без охраната и медицинският екип, които пътуват заедно с краля, е финансирано с лични средства), то поне забележителна проява на неадекватност.

"Никога не съм се натъквал на доказателства, че кралят не е дълбоко загрижен за имиджа на Испания и Монархията," коментира историкът от London School of Economics Пол Престън, който е автор на биографията на Хуан Карлос. "Затова бях много изненадан от решението му да предприеме това пътешествие. Като се има предвид сериозността на икономическата криза, това действие със сигурност бе крайно неблагоразумно".

Испанският крал вече не е имунизиран срещу обществени критики

Най-забележителното по отношение на всички тези критики, е, че те въобще съществуват. Хуан Карлос някога е бил лично избран от диктатора Франсиско Франко да го наследи, но скоро предприема действия, насърчаващи прехода към демократично управление в Испания.

Той е заслужил репутацията си на герой на демокрацията през 1981 г., когато след неуспешния атентат в залата на испанския парламент кралят направи изявление по телевизията, за да потуши опита за въстание.

От този момент насам, медиите започнаха да го защитават от всякакви разследвания и слухове, с които британската преса например непрестанно бомбардира кралското си семейство.

Очевидно тази тенденция е започнала да се променя напоследък. Продължаващото разследване на кралския зет Иняки Урдангарин, обвинен в измама и корупция, както и инцидентът, в който най-големият внук на краля се простреля в крака с оръжие, забранено за употреба на неговата 13-годишна възраст, накърниха осезаемо репутацията на кралското семейство.

Настъпил ли е моментът за абдикация на Хуан Карлос

Всички тези детайли са безпрецедентни в държава, в която пресата обикновено се придържа към кодекс на честта, когато става дума за кралското семейство. Това кара много хора да се питат какъв ще бъде ефектът от подобно обстойно наблюдение. "Това няма да катурне монархията като цяло", коментира Фернандо Валеспин, професор по политически науки в Автономния университет в Мадрид. "Но това е един момент на трансформация. Досега бе табу да се изисква прозрачност от страна на двореца. Аз обаче съм на мнение, че точно това трябва да се случи сега".

Някои отиват още по-далеч. Лидерът на Социалистическата партия в Мадрид Томас Гомес заяви публично, че "настъпи момент, в който държавният глава трябва да направи избор между задълженията си и публичните си отговорности и абдикацията, която ще му даде възможност да се наслаждава на един по-различен живот".

"Абдикация" е дума, която никога преди не е била използвана от испанските медии, но наскоро се появи в няколко редакционни коментари, включително в този на Арсенио Есколар от вестника "20 минути".

"Крайният ефект от случая в Ботсуана може да бъде това кралят да изгуби короната си," пише Есколар. "Абсурдното, неразумно, неуместно, скъпо, тайно и безотговорно пътуване на краля може да се окаже капката, която прелива чашата, финалният тласък, който ще го подтикне към абдикация".

Историците дълго време обясняваха особеното посвещение на демократична Испания към кралските й величия с израза: "Испания не е монархична, а хуанкарлистична държава." Сега обаче, благодарение на един скъп лов на слонове, тези думи не е изключено да загубят своята актуалност.