Библията не казва рисувай икони, за да бъдеш добър човек. Но пък казва простичкото „не убивай". Въпреки това според българските псевдопредстави за християнство убиец, който рисува икони, трябва да бъде оневинен на всяка цена дори когато е застрелял човек с незаконно оръжие. Дори когато при убийството може да се говори за всичко друго, но не и за самоотбрана.
След като цялата група фенове във Facebook не убеди вицепрезидента да помилва Йордан Опиц, който през 2007 година застреля 26-годишния Мариан Янчев, заподозрян в опит за кражба в жилищна сграда, Опиц беше освободен предсрочно от затвора. Бил примерен, работил е и е изписал затворническия параклис. Иначе продължава да мисли, че с право е убил човек, защото убитият бил наркоман и имал две условни присъди. А Опиц рисува икони и има една, но ефективна.
Широка обществена подкрепа
Когато казусът с Опиц вреше и кипеше, настоящият министър на културата Вежди Рашидов също се обяви в негова защита. Групата „Да защитим иконописеца Йордан Опиц и да помогнем да възтържествува правдата" обединява над 5 000 души във Facebook, убедени, че да убиеш е отнемеш живот е право, което ти се полага свише.
Колко от тези, които не използват Facebook мислят така, можем само да гадаем. В подписката, която призоваваше за помилването му, 2 000 души подкрепиха излизането му от затвора само след два месеца. А за митинга, който беше организиран в подкрепа на Опиц през 2012 година, участие бяха заявили проф. Николай Василев, проф. Павел Герджиков, писателят Никола Инджов, композиторът Хайгашод Агасян и художникът проф. Панайот Панайотов.
И Опиц влезе в затвора като герой и излезе с фанфари само след половин излежана присъда.
„Искам всички хора да знаят, че това момче, Бог да го прости, не е починало вследствие на произведения от мен изстрел. Нямаше какво да направя друго", каза той след излизането си. Дори даде съвет на парламента да разпише ясни правила за неизбежна самоотбрана, въпреки че в случая с неговото престъпление дори не може да се говори за самоотбрана.
Да стреляш или не
Дебатът не е около правото на всеки да носи оръжие по американски модел, нито е за действия при самозащита. Защото оръжието на Опиц е било незаконно и умишлено преправено от газово на бойно въпреки закона. Както и стрелбата не е била при самозащита, въпреки че ВМРО насочи дебата в тази посока и продължава да се бори за разширяване на обхвата на неизбежната отбрана, докато според правозащитници по-важно е полицията да работи, защото обхватът на самоотбраната и сега е достатъчно широк и ясен.
Въпросът е на какво основание излезе от затвора Йордан Опиц, след като само пред съда признава вината си, но пред медиите и обществото е убеден, че да убие е геройство и дори призовава парламента да регламентира кога може да го прави. Нещо като правилата за лов и риболов.
Явно целта на затвора не е да превъзпитава и да учи престъпилия закона как да не го прави отново. А е просто място, на което да се отсяда временно, ако те хванат. Това явно е моралната мяра и на обществото, и на политиците, ако съдим по министъра на културата - дори според закона да е едно, личното мнение е по-важно. И медийния образ.
Дайте после да плюем колко ни е гадна държавата и да разнасяме икони по пътищата срещу катастрофи, вместо да установим правила, които да спазваме.
„В тази държава се води война между закона и престъпността", казва Опиц. Затова в рамките на бг-представите за правова държава е окей всички да се сдобием с незаконни оръжия и да тръгнем на уроци по иконопис. Така е морално. Това е правда.
