Мило мое хлапенце, Дядо Коледа не е реален човек, не живее в Лапландия, и няма специална шейна, още по-малко пък летящи елени. Не той оставя коледните подаръци под елхата, а и те не са направени от джуджетата му, понеже и джуджета няма.
Много е странно, че ти го казвам така директно и то точно по това време. Някак си по би ме разбрал, ако беше лято и ти ядеше сладолед на плажа. И както захапваш фунийката с онова твое върховно съсредоточение, аз да ти изтърсвам новината. Тъдъдъдъмммм!
Май нямаше да се изненадаш толкова, дори щеше да оправдаеш някои свои основателни съмнения, за които си ме питал. Но сега е много неподходящ момент. Сега е краят на годината, а ти само преди няколко дни му писа писмо. Какво ще стане с желанията ти, а? Това ли се чудиш? Или ти е по-странно, защо толкова дълго татко ти твърдеше точно обратното, поощрявах те да чакаш белобрадия старец и ти разказвах за благородната му мисия. Пък после изведнъж - бум, такава личност нямало.
Какво се случва с този свят?!
Първо математиката става все по-трудна, после сладкото разваляло новоизникналите зъби, а сега и това. Още малко и ще кажа, че Батман е измислица, розови пантери не се раждат, а и аз не съм най-силният човек на земята с уникалната способност да свалям температура с поглед (както ти много добре знаеш и затова не се плашиш от проклетите настинки).
Добре де, да не се отплесваме. Засега нека се задоволим само с липсата на Дядо Коледа. Огромният въпрос е, защо, след като ние, големите, очевидно знаем това, продължаваме да се държим детински и ви лъжем, а после разрушаваме приказната кула, която най-благородната ни лъжа е сътворила.
Не можахме ли да ви го спестим или пък да започнем с нещо по-безобидно урока си по житейска искреност, ами трябваше точно с убийството на Дядо Коледа да си изцапаме ръцете. Прощавай, не се говори така, ама се ядосах за нещо.
Знаеш ли, ние, възрастните, сме много особени хора. Искаме да вярваме в доброто, но не можем, ако не го облечем в костюм. Няма значение, дали ще е черна броня с ушички и наметало, трико с паяк на гърдите или просто полицейска униформа. Обичаме маскарадите и това е.
Дори когато очакваме от някого да направи нещо хубаво и полезно за нас, очакваме да е с костюм и вратовръзка. А после се сърдим, че костюмът не бил истински. Така сме направили и с Дядо Коледа. Облекли сме доброто с червена вълнена дреха, нахлузили сме му шапка и ботуши и сме му залепили брада. Ако не е маскирано, не ни върши работа.
И вас, хлапетата, ви учим на това. Уж дрехите не правели човека, ама май баш те го правят. И в един момент си оставаме само с тях. После се сърдим на дрехите, че това в тях не било реално. Нямало супергерои, нямало вълшебници и дори онези чичковци по телевизията, които режат ленти и плискат менчета, всъщност са най-обикновени лъжльовци, ако ги разопаковаш.
Сега разбираш ли, защо и Дядо Коледа не е реален човек? Той е само обвивка, в която някога сме сложили доброто, за да ни е по-лесно да го намерим, когато имаме нужда от него.
Но, мило мое хлапенце, искам много точно да ме разбереш. Това, че Дядо Коледа не е реален човек, не значи, че доброто не съществува. О, напротив. Има го. Фактът, че все се опитваме да го облечем в костюм, само доказва, колко ни е страх да не измръзне и да не изчезне съвсем.
Затова ви лъжем и вас, макар че вие най-добре знаете, че от дрехите нищо не зависи. И това, че няма да дойде белобрад старец с елени и шейна не значи, че човек не трябва да прави добрини. Защото те не остават незабелязани, повярвай ми, никога не остават незабелязани. Дори в нищо да не са облечени.
