„Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?"
Екзарх Антим Първи
Един от най-тежките митове в българското национално съзнание и до днес е свързан с Освобождението.
„Освободителният мит" се основава на елементарната представа, че е възможно някой друг да ни освободи, без сами да сме отговорни за свободата си. Този мит обилно се подхранва повече два века. Негова опора е помощният мит за "освободителните мисии" на Русия на Балканите и в частност по отношение на България.
Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда от епохата на Възраждането до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за истинската същност на руската политика към България.
Този мит се основа на комплекс за малоценност - дълбоко внедрен в българското историческо съзнание. Този комплекс създава и пагубния фило-фобски комплекс по отношение на Турция, Русия и Европа.
Особено пагубно се оказа русофилското суеверие, както точно го определя Димитър Благоев - предпоставка за националните погроми на България през ХХ-ти век.
Комплексите за малоценност все пак произтичат и от определени исторически реалности. Те не възникват в резултат само от националните погроми през ХХ-ти век, а много по-рано.
Вазовите чичовци прекрасно илюстрират тези български комплекси.
Образно и геополитически казано, те се изразяват в това, че сме в „чрево адово" - това населявано от нас място, което е обект на завоевателните мераци на две евро-азиатски империи и на всичките ни съседи.
В този аспект усилието на Апостола на Свободата изглежда трагично. Защото той се бори за вътрешно и външно освобождение със собствените сили на народа, а не чака друг да ни завладее и освободи от грижата за собствената ни свобода.
Пробуждането на народа се оказа задача непосилна дори след повече от свободен век. Наистина само заспали народи имат нужда от будители... Именно това дава основание на Стоян Михайловски пише, че българите са освободени, но не и свободни - в началото на ХХ-ти век, а бихме казали и до днес.
1. Първи мит - Освобождението е еднократен акт, състоял с подписването на Санстефанския предварителен договор за мир.
Освобождението не е еднократен акт, а процес, който продължава десетилетия. Всъщност ние като народ сме изстрадали свободата си достатъчно много сами. И сме направи нещо немаловажно за своето освобождение.
Пътят на българите към Освобождението е дълъг и труден: минава през борбите за създаване на независима българска църква, през Априлско въстание, решенията на Цариградската конференция, участието в Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война, обявяването на българската независимост, Балканската и Междусъюзническата война, Първата и Втората световна война, та до днес.
Националната митология на всеки народ е неизбежна част от неговото национално съзряване. „Въобразяването", т.е. самоосъзнаването на всяка нация е дълъг исторически процес.
„Въобразяването" на българската нация започва сравнително късно - чак към края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ-ти век, ускорява се бързо през 60-те и 70-те години, минава през възстановяването на независимата българска църква, за да се достигне до изграждането на новата българска държава след 13 юли 1878 г.
Процесът на освобождение не спира с този етап. Следващият етап е двуединен - освобождаване и на останалите под турска власт българи - около една трета от българския народ остава в пределите на Османската империя и след Съединението.
Пряко свързан с освобождението е и въпросът за независимостта на държавата. Една освободена страна не значи, че е независима.
Обявяването на българска независимост на 22 септември 1908 г. е само формален акт. Формално България е васално княжество под сюзерититета на султана, но фактически то е много по-малко зависимо от Османската империя, отколкото от своята „Освободителка" - Руската империя.
В този смисъл борбата за независимост придобива двояк израз - като стремеж към премахване на формалния васалитет (който пречи на страната да бъде равноправен субект в международните отношения) и към постигане на фактическа независимост - икономическа и политическа от Великите сили и най-вече от Русия.
2. Втори мит - Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г.
Юридически България се възстановява като държава на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Но възкръсването на българската национална държава не означава: пълноправно освобождение; пълна независимост; възстановяване на суверенитета върху всички български земи, признати с референдума за учредяване на Българска Екзархия и с решенията на Цариградската посланическа конференция.
Интересите на империите по това време, на всички без изключение, е да не се създаде голяма независима държава на Балканите.
В резултат на недалновидна политика, патриотарски илюзии и митове настъпват националните погроми през 1913 г. и 1919 г. Битката за освобождение на националното етническо пространство завършва с провал. А през 1944 г. настъпва краят на независимата българска държава със съветската окупация и окончателния отказ от бленуваното национално обединение.
Това поражда не само дълбока покруса, но и силни негативистки комплекси, които се проявяват особено силно днес. Неслучайно духът на отрицанието е основна българска народо-психологична характеристика.
3. Трети Мит, че руските войски на 3 март „са освободили целокупна България", но „лошият" Запад нарушил Свети-Стефанския договор
Резултатите от Руско-турската война към деня на подписването на предварителния мир в Сан Стефано - фактическо примирие са следните:
Руската армия, заедно със съюзните румънски войски са окупирали Северна централна България. В Южна България са окупирани само Софийският санджак до Горна Джумая, долината на Марица до Одрин и пътят от Одрин до Сан Стефано.
В Черно море господства османският флот и от крайбрежието е окупиран само Бургас. В Западна България Сърбия е окупирала българските градове Ниш, Бела паланка, Пирот, Враня, Кула, Цариброд и Трън.
До сключеното в Одрин примирие Русия не е окупирала Видин и цяла Североизточна България, а в крепостите Русе, Силистра, Шумен и Варна са останали силни турски гарнизони.
Следователно цяла Македония, Беломорието, Родопите, цяла Североизточна България и част от Северозападна България, цялото черноморско крайбрежие с изключение на Бургас са останали под османо-турски контрол.
Затова и прелиминарният договор е фактическо примирие, което цели турските войски да се изтеглят без бой и тези територии да бъдат изтъргувани на истинските мирни преговори през юли в Берлин.
Никой окончателен мирен договор не може да даде на победителката повече земи, отколкото тя е окупирала по време на войната. Това е закон, който не може да бъде отменен по никакъв начин.
Например по време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. Пруската армия стига до Париж, но към обединена Германия не е присъединена окупираната Североизточна Франция, а само Елзас и част от Лотарингия.
При това положение, особено когато не са окупирани Македония и Беломорието, а и цяла Североизточна България, не може да се очаква новосформираното българско княжество да е разположено в българските етнически граници. Впрочем тайните предварителни договорки на Русия с Австро-Унгария и Великобритания изключват това предварително.
Разпространеният от русофилско-комунистическата пропаганда мит, че Западните сили са извечни „врагове на България", защото са предотвратили създаването на велика Санстефанска България, и до днес участва в хибридната война против опитите ни да създадем европейска, свободна и независима България.
Санстефанска България не е свободна и независима, а васално княжество, което трябва да остане под контрола на Русия, докато тя прецени, че положението „се е стабилизирало".
В тайните руски документи тази България се обозначава като "Балканска област" и „отвъддунавска територия".
Санстефанска не е целокупна историческа България, защото Русия отнема от България Северна Добруджа за себе си и по-късно я разменя с Румънска Бесарабия. Нишко и долината на Българска Морава са предадени по прелиминарния договор на Сърбия. Но Сърбия е окупирала и български територии чак до Драгоман и Трън, както и Кула на северозапад.
Едва с Берлинския договор тези земи - Цариброд, Трън и Кула - се връщат на България.
Благодарение на Великобритания и Германия в Берлин останалите под турска окупация Варна и цяла Североизточна България, както и Софийският санджак се дават на Княжество България.
Признатата от всички Велики сили на конференцията в Цариград естествена и разумна българска етническо-конфесионална граница на Екзархията (наистина без Беломорието, в което българите са конфесионално разделени - патриаршисти, екзархисти и мюсюлмани!), но за сметка на това с цяла Добруджа и с целия Нишки санджак - е в интерес на българските национални интереси, защото е въпрос на време присъединяването на Беломорието.
Тончо Жечев пише, че в основата на освобождението е било очертаването на народността, езика и вярата в границите на Българската екзархия и че тъкмо руската намеса е предотвратила естествения път към освобождението и независимостта на българите в рамките на и без това разпадащата се Османска империя.
Санстефанската граница е начертана с оглед на руските геополитически интереси.
С всичките си противоречащи на българските интереси клаузи Берлинският договор предпоставя едно уравновесяване между пълното влияние на Русия върху българското княжество и интересите на останалите европейски велики сили, които го възпират.
Ролята на Русия в българската нова и най-нова история е или фалшифицирана, или най-малкото превратно представена.
Защото българското освобождение, постигнато в резултат и на руската експанзия към топлите морета, ни е донесло много повече отрицателни, отколкото положителни последици. Това произтича от факта, че руският фактор се е проявявал най-вече като военно-окупационен, диктаторско-политически и духовно-догматически. Да не говорим за днешната му енергийно-икономическо-политическа роля.
Най-често намесата на Русия в българските работи е била военно-политическа - от войните за наследството на Османската империя до повторното „освобождение" през 1944 г., и догматично-идеологическа - подготовката на българската интелигенция и особено духовенството за ролята, които им се отрежда, съобразно руските интереси.
Истинската роля на Русия се проявява най-ярко при борбите на българския народ за църковна (духовна) самостоятелност, за национално освобождение и за истински независима българска държава.
И в трите случая официалната руска политика са противоположни на българските национални интереси - Русия подкрепя Цариградската патриаршия, а не българските църковни дейци, всячески е пречила на българите самостоятелно да се освободят и води борба против българската независимост, след като ни е „освободила".
Особено важно е да се разбере ролята на Русия за нашето освобождение и независимост. Русия се бори не за освобождението на православните братя-славяни, а за да си осигури геополитически плацдарм за превземането на Цариград и контрол над Проливите.
Последното, което Русия би желала, е да се постигне една обединена, независима и силна България в нейните естествени етнически, исторически и геополитически граници.
Както се изразява един руски дипломат през 1914 г. „това е кошмар за интересите на Русия".
Русия като велика сила се стреми към постигане на едно уравновесяване между България, Сърбия и Румъния, които, разбира се, смята за своя "естествена придобивка".
Директорът на Азиатския департамент (тайната полиция на Руската империя) Мелников пише през 1881 г. до руския консул в Русчук дълго писмо за политиката на империята спрямо Княжество България и текущите задачи на агентите.
В него между другото се казва: "Вие говорите, че не сме воювали за някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради някакви си Петко, Драган и Степан. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради някакви си братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства..."
Още по-парадоксално е, че ни освобождава държава, която държи в робство не само десетки други народи, но и собствения си народ.
Когато пристигнали в България, обикновените руски бойци се дивели от какво освобождават своите братя - българите имат собствени общини, църкви, училища. Те притежават собствени къщи, имат своя частна собственост - поземлени имоти, добитък, а някои занаятчийски и дори промишлени предприятия. За всичко това руските селяни могат само да мечтаят - та доскоро те са били продавани като добитък от своите господари - помешчиците.
Свидетелства не друг, а Ф. Достоевски:
„...Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население"... та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях - поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия - и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" - кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."
4. Санстефанският мит и "русофилското суеверие"
Санстефанският мит и до днес омагьосва сърцата на наивните българи, които смятат, че „Велика Санстефанска България" е била волята на "Освободителката".
Разбира се, за Русия „Сан Стефано" е блъф за вътрешно-руско и най-вече за българско ползване. „Не можеше Александър Втори да въодушеви своя народ за войната с Турция, като разкрие истинската цел на Империята - завземането на Цариград и контрола над Проливите - не - той облече действителната задача на войната в идеологически одежди - освобождението на жестоко потиснатия православно-славянски народ", пише през 1939 г. философът Димитър Михалчев.
Руската дипломация умело създава един прекрасен мит, за да формира, както се изразява Димитър Благоев, онова „русофилско грубо политическо суеверие", което ще доведе до национални погроми, но и досега омагьосва много патриотарски и крайно националистически настроени българи.
До сключването на Берлинския договор Русия изобщо не разглежда България като бъдещ политически субект.
За нея това е окупирана в резултат от войната територия.
По правило Русия първо „освобождава", а после присъединява завоюваните територии и народи под една или друга форма към империята - такава е съдбата на Крим, Украйна, Полша, Финландия, Грузия, Армения, Средна Азия. В руските дипломатически документи от онова време „отвъддунавската територия" никъде не се нарича България.
5. Пети мит - Русия иска да има велика и независима Санстефанска България
Договорът в Сан Стефано за Русия няма реално значение. Той има само идеологическо-пропаганден смисъл.
Има руски защитници в България, пише социалистът Кръстю Раковски през 1895 г., които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голям недостатък - те не четат руските вестници...
Действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея... Наопаки - една слаба и разпокъсана България - ето идеалът на руската дипломация".
6. Шести мит - стремежът на Русия към Цариград и Проливите е в интерес на България.
Даваме думата отново на Кръстю Раковски: "Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт... ако русите влязат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото мнозинство на българския народ.
Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго".
7. Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно
В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. „Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор".
В пълния текст се описват размера и сроковете за заплащането, където "безкористната" помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.
Хехе ... към настоящия моментна няма никакви индикации, че на тази територия ще дойдат да се заселят американци, както навремето, нито са имали намерение, нито са се заселили англичани. Там е работата обаче, че както на англичаните от време оно, така и на американчетата днеска, на тази територия им требе некой, който да държи първия рубеж срещу естественото направление на експанзия на Русия. Тъй като гледам и тогава и сега, единствения кандидат с реален потенциал, да бъде ползван за изпълнение на тази стратегическа цел е ... Турция. Т.е. за любимия си похват на водене на война с чужди ръце (в случая, война срещу Русия), днескашните ни „партньори”, няма кого друг да номинират, освен гаджалите ... следователно в този регион тяхна първостепенна грижа ще бъде, подпомагане и укрепване на протежето им. Уви, заради обективно сложилите се реалности (от историческо, културно-цивилизационно, религиозно и гео-стратегическо естество), такова укрепване на турския „проект”, няма как да не засегне нашите национални интереси, при това по начин застрашаващ самото формално съществуване на държавен суверенитет, със всички произтичащи от това последствия, вкл висок риск за асимилиране.
За да се помни и знае! Ще си направя труда, за да препиша от оригинала. От семейния ми архив: Държавен вестник, 10 януарий 1884. Истински, не копие. В рамка ми е на стената. Дословно, спазвам правописа. Указ №1144 Ний Александр I. С Божия милост и народна воля Княз на България Прогласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдихме и утвърдяваме следуящата К О Н В Е Н Ц И Я За исплащането от България на Руссия разносите по окупацията на Княжеството от Руските Импер. войски, съгласно с определенията на Берлинския договор, сключена между България и Русия Правителството на Негово височество Българският княз и Правителството на Негово Величество Руският Император, желающи да регулират начина на исплащане към Руссия, расходите по окупацията но Княжеството от Русските Импираторски войски, Съгласно с определенията на Берлинский договор, назначиха за свои пълномощници, именно: Негоно Височество Князът на България. Управляющий Министирството на Външните Дела на Българското Княжество, Кириак А. Цанков и негово Величество Всероссийски Император: Министра си на Външните дела и Държавний Секретар, Никорая Гирс. Които, като като показаха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се съгласиха върху следующите членове: Член I. Княжеското Българско Правителство припознава да да дължи на Русското Императорско Правителство за разходите по окупацията от Императорските Русски войски, съгласно с определенията на Берлинский договор суммата от десет милиона, шестстотин и осемдесет хиляди, двеста и петдесет златни рубли и четиридесет и три сребърни копейки. Член II. Княжеското Правителство се задължан да изплати този дълг както следва: На 1/13 септемврий 1883 четиристотин хиляди рубли; в разстояние от дванадесет години от 1884 до 1895 всяка една година по осемстотинхиляди рубли, които ще се плащат в два срока, 1/13 януарий, на 1/13 юлий всяка година, сиреч на всяки от тези два срока по четиристотин хиляди рубли. На 1/13 януарий 1896 четирестотин хиляди рубли и на 1/13 юлий осемнадесет хиляди двеста и петдасет рубли и четиридесет и три копейки. Член III. Упоменатите исплащания в II чл. ще се правят от Княжеското правителство на Народна банка София, в името и на Заповедта на Императорското правителство в левове /или франки/ според курса на деня от датата на исплащанията. Член IV. Императорското правителство отказва се от да изисква исплащането на каквато и да е лихва, върху количеството на въпроснийт дълг, както за миналото време от началото на окупацията до дата на подписването настоящото споразумение до пълното издължение на дългът. Член V. Настоящото споразумение ще се ратификира, и ратификациите ще се разменят в С.-Петерсбург, в едно разстояние от шест седмици или по-рано, ако може да стане. За удостоверението на което упълномощиниците на двете страни подписаха настоящето, в два екземпляра, и приложиха печатите си. Направено в С.-Петерсбург на шестнатесетий юний хиляда осемстотин осемдесет и трета година. За Руссия Гирс /м.п./ За България К.А.Цанков /м.п./ Заповядваме щото настоящата Конвенция да се облече с Държавний Печат и да се обнародва в “Държавен вестник”. Испълнението на настоящийй указ се възлага на Наший Министерский Съвет. Издаден в нашт Дворец в София на 24 декемврий 1883 година. На първообразното с собствената ръка на НЕГОВО НИСОЧЕСТВО написано: Александър Приподписали: Председател на Министерский Съвет и на Вътрешните Дела: Драган Цанков Министр на Външните Дела и на Изповеданията: Марко Балабанов Министр на Финансите: Григор Начович Министр на Общите сгради, Земеделието и Търговията: Тодор Икономов Министр на Правосъдието: Константин Стоилов Министр на Народното Просвещение: Димитър Моллов
Някъде, червени боклуци, да виждате израз “Освобождение на България”? Няма такова чудо небивало. Има “За исплащането от България на Руссия разносите по окупацията на Княжеството от Руските Импер. войски, съгласно с определенията на Берлинския договор, сключена между България и Русия.” Червени свини, Само със зазубрянето на “Историята на ВКП/б/” и “История на БКП” не можете да се легитимирате изобщо. Айде при мамутите! Аман от съветски представители! Още малко и свършате с вашта дейност тук. После кой се хване – персона нон гратта или в кауша. За 10 месеца да си оберете крушите!
Тъкмо се зарадвах на добре започваща статия от информиран автор... и пак се разочаровах от груби грешки. Азиатският департамен не е бил никаква тайна полиция. Той е един от отделите във Външно министерство на Руската империя. А тайната полиция е всеизвестната Охранка (към този момент се казва Отделение по делата за охрана на обществения порядък и спокойствие). И тя си е била към Вътрешното министерство. Мелников не е бил директор, а зам. директор на Азиатския департамент. През 1881 директор е Николай Гирс, който е и зам. министър. Тъй като титулярният министър боледува, Гирс е бил фактически министър (даже на следващата година заема поста). И е възможно Гирс в някои моменти да е бил твърде зает, та затова Мелников да е вършил част от неговата работа, но в това не го прави директор. Когато Гирс става министър, Мелников е пратен посланик в Иран (тогавашна Персия). Но повтарянето на легендата за 10-те милиона и 32-та тона злато е съвсем разочароващо. Първо не са били 10,6 млн. а 21,2 млн, разделени по-равно между Княжество България и Източна Румелия, и след Съединението Русия заявява, че наследяваме нейния дълг. Първият го плащаме нередовно до началото на 20 век, а по втория дълго време протакаме, преговаряме, после се съгласяваме да платим и другите 10 млн, но след като свършим с първите, после пак преговаряме... и така идва 1917, след която комунистите са твърде заети с разстрели за укрепване на властта и ни го опрощават. В интерес на истината трябва да се каже, че Русия поне не начислява лихви и неустойки за забавени плащания. И с тоновете златото нещата стоят различно. По онова време 10 млн рубли не се равняват на 32,5 тона, нито на 34, нито на 35, както обича да твърди разваленият телефон . Тези стойности не е ясно откъде идва - всички преписват едни от други. Говори се, че някакви неизвестни финансисти са приравнили стойността спрямо днешни мерки според различни фактори: инфлация, покупателна способност и т.н. И то без да е ясно за какво злато става дума, щото всички знаем, че има сериозна разлика между 14 и 24 карата. Естествено непредубеденият ум решава, че това са 32 тона чисто злато. Само че по онова време златото си има конкретна стойност и не е хубаво да лъжете читателя, както БКП го лъжеше. През 1890 Русия приема златния стандарт във валутата и определя, че една златна рубла е равна на 0,77 гр. злато. Обаче цената на окупацията не е определена в златни рубли. Малко преди реформата са приравнявали 1 златна рубла на 1,5 кредитни рубли (банкнотите са се наричали кредитен билет) Значи, първо, десетте милиона ако бяха в златни рубли щяха да са равни на четири пъти по-малко тона от тези в легендата - около 8,1 тона. И второ, като ги намалим с 1,5 излизат максимум 5,5 тона злато. От друга страна на американските борси по това време златото струва между 19 и 20,6 долара за трой унция. Обърнато в 32,5 тона това е равно на горе-долу същата обща сума като руските претенции - малко над 21 млн долара. Да, обаче курсът на рублата към долара е бил около 1,95:1. Тоест дори в международни цени пак излиза, че 10,6 млн рубли щяха да са равни на максимум 8 тона злато. Накрая излиза, че статии като тази докато изчистват митовете, всъщност добавят нови.
Сигурно и Достоевски е русофоб... Свидетелства не друг, а Ф. Достоевски: „...Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население"... та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях - поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия - и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" - кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."
„Русия никога не имала и няма никаква особена мисия. Не трябва да се търси никаква национална идея за Русия – това е мираж. Живот с национална идея ще доведе в началото до ограничения, а след това ще възникне нетърпимост към друга раса, към друг народ, към друга религия. Нетърпимостта обезателно ще доведе до терор. Не трябва да се стремим към връщането на Русия към единна идеология, защото рано или късно ще доведе Русия до фашизъм.“ Акад. Дмитрий Лихачов
e-mil | 03.03.201621:10 Е и ......????
e-mil, звучиш като човек, който си е въобразил, че това да знаеш купища дребни факти е същото като да имаш дълбоко разбиране по дадената тема. Не е. Може да има някаква корелация, защото дълбокото разбиране обикновено е изградено върху множество факти и връзките между тях, но никак не е достатъчно условие. Тоест, изглежда си въобразяваш, че това, че знаеш 2+2=4 и 6*6=36 необходимо означава, че мнението ти в сферата на квантовата гравитация е меродавно и компетентно. Не, не е необходимо. Опитай се да потиснеш желанието да доказваш дълбокото си разбиране чрез изтъкването на още куп дребни факти. Да, предполагам знаеш колко е и 5*5. Good for you.
Да си кажем истината: Трудно може да се намери на земята по-неблагодарно и по-продажно племе от нашето. Може би и за това се топим като сняг през март. А както е тръгнало, съвсем ще се затрием към края на този век.
deowin Първо, разбирането ми по темата е достатъчно дълбоко. Години наред повтарям в различни форуми, че войната от 1877-1878 е единадесета поред руско-турска война и че няма безкористни цели в нея. По нивото на коментарите си личи, че съм чел доста повече военна история отколкото 90% от читателите тук. И не виждам нищо дребно във факта, че претенциите на Русия за цената на окупацията са двойно по-големи, отколкото смята авторът. И второ, не правя нищо по-различно от статията - излагам факти. Щом като авторът е счел за нужно да пояснява, че Азиатският департамент бил тайна полиция и щом преписва мита за 32-та тона злато, значи ги смята за важни за разбиране на темата. Ами тезата на статията също е изградена от купища "дребни" детайли. Къде видя разлика? Очевидно и ти си жертва на заблудата, че за историята е важно да се говорят общи приказки, без вникване в детайлите. Само че митовете, които разбива авторът са се родили именно от недостатъчно познаване на детайлите.
Омбре | 03.03.201622:14 Taka e, комунистическите боклуци сте на свършване.
e-mil | 03.03.201622:54 Ти пак не схвана! Никъде в указа на Княз Батенберг не пише "освобождение", навсякъде е думата "окупация" и това разкрива истинската същност на историческите факти.
>ти си жертва на заблудата, че за историята е важно да се говорят общи приказки, без вникване в детайлите Съвсем не. Просто не мисля, че дали са 20 тона злато или 8 има особено значение за главния аргумент. Освен това, забележи, дори не можеш да докажеш, че са 8, а просто излагаш аргументи за това, че съществува вероятност е така, която вероятност не оспорвам и не намирам за нужно да се обсъжда, защото няма значение в контекста на този разговор. Ако говорехме за връщане на това злато, например, щеше да има. Тук няма. Когато издребняваш за конкретиката на такива факти прехвърляш фокуса от важното - че тонове злато са изплатени на Русия, ерго, не са ни освободили заради сините ни очи - към маловажното, колко точно били, какви били курсовете и т.н. И 5 лева да бяха поискали руснаците, пак щеше да опровергае хипотезата за тяхната безкористност. Та, препоръчвам ти да спреш с червените херинги и да се фокусираш върху важното от текста, вместо върху евентуалните количествени грешки в този и онзи факт - коя година, как точно се казвал тоя или оня, дали били 20 тона или само 8 и т.н.
Патриота, ти може би незнаеш, но аз знам, че патриот, който дори не владее майчиния си език, е патриот само на думи. Неграмотни, елементарни, несвързани думи.
TheRock "e-mil... Ти пак не схвана! Никъде в указа на Княз Батенберг не пише "освобождение", навсякъде е думата "окупация"..." Това не разбрах защо ми го казваш. Аз също говоря за окупация. deowin "... не мисля, че дали са 20 тона злато или 8 има особено значение за главния аргумент." Ми като нямат значение защо авторът ги ползва като довод? Аз, за разлика от теб знам защо. Защото така се прави в историческите анализи - като кажеш, че нещо се е случило еди-как си, посочваш и документа от който си извадил информация. Но, когато към доказателството прикачиш и слух, това вече излиза извън рамките на анализа и се насочва към кръчмарски разговор. Що за практика е разбиване на митове, чрез преписване на други митове? А твърдението, че руската тайна полиция е разяснявала на дипломатите имперската политика показва дълбоко неразбиране на държавното устройство на която и да е държава. И като се натрупат няколко такива грешни факти, това хвърля съмнение и върху останалите аргументи на иначе добрата статия. Сега схващаш ли защо детайлите са важни? Защото децата се лъжат с приказки, а възрастните - с общи приказки. Човекът е писал статията именно за да отсее лъжите от истината. Тъпото е, че когато някой се опита да му помогне, първосигналното мислене на кибиците почва да се обърква. Щото не могат да държат повече от една мисъл в главата си. deowin "Освен това, забележи, дори не можеш да докажеш, че са 8..." Ама, ако ще се четем по диагонала, то няма смисъл да разговаряме повече. Напротив, ясно доказвам, че по руски цени са 5,5, а не 8 или 32. А по щатски са 8. Тук няма хипотези - цената на златото през 19 век е изключително стабилна и се задържа на едни нива десетилетия наред. Лесно е да се провери колко струва и можеш да го направиш в много независими един от друг източници. Същевременно преминаването към златен стандарт в Русия е голямо събитие и също има много запазена информация за стойността и колебанията на валутата преди него. Както в отношение към ценните метали, така и в работни заплати, цени на стоки и т.н. Не знам що си мислите, че времето преди 100 години е някаква мъглява древност.