„Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?"
Екзарх Антим Първи
Един от най-тежките митове в българското национално съзнание и до днес е свързан с Освобождението.
„Освободителният мит" се основава на елементарната представа, че е възможно някой друг да ни освободи, без сами да сме отговорни за свободата си. Този мит обилно се подхранва повече два века. Негова опора е помощният мит за "освободителните мисии" на Русия на Балканите и в частност по отношение на България.
Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда от епохата на Възраждането до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за истинската същност на руската политика към България.
Този мит се основа на комплекс за малоценност - дълбоко внедрен в българското историческо съзнание. Този комплекс създава и пагубния фило-фобски комплекс по отношение на Турция, Русия и Европа.
Особено пагубно се оказа русофилското суеверие, както точно го определя Димитър Благоев - предпоставка за националните погроми на България през ХХ-ти век.
Комплексите за малоценност все пак произтичат и от определени исторически реалности. Те не възникват в резултат само от националните погроми през ХХ-ти век, а много по-рано.
Вазовите чичовци прекрасно илюстрират тези български комплекси.
Образно и геополитически казано, те се изразяват в това, че сме в „чрево адово" - това населявано от нас място, което е обект на завоевателните мераци на две евро-азиатски империи и на всичките ни съседи.
В този аспект усилието на Апостола на Свободата изглежда трагично. Защото той се бори за вътрешно и външно освобождение със собствените сили на народа, а не чака друг да ни завладее и освободи от грижата за собствената ни свобода.
Пробуждането на народа се оказа задача непосилна дори след повече от свободен век. Наистина само заспали народи имат нужда от будители... Именно това дава основание на Стоян Михайловски пише, че българите са освободени, но не и свободни - в началото на ХХ-ти век, а бихме казали и до днес.
1. Първи мит - Освобождението е еднократен акт, състоял с подписването на Санстефанския предварителен договор за мир.
Освобождението не е еднократен акт, а процес, който продължава десетилетия. Всъщност ние като народ сме изстрадали свободата си достатъчно много сами. И сме направи нещо немаловажно за своето освобождение.
Пътят на българите към Освобождението е дълъг и труден: минава през борбите за създаване на независима българска църква, през Априлско въстание, решенията на Цариградската конференция, участието в Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война, обявяването на българската независимост, Балканската и Междусъюзническата война, Първата и Втората световна война, та до днес.
Националната митология на всеки народ е неизбежна част от неговото национално съзряване. „Въобразяването", т.е. самоосъзнаването на всяка нация е дълъг исторически процес.
„Въобразяването" на българската нация започва сравнително късно - чак към края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ-ти век, ускорява се бързо през 60-те и 70-те години, минава през възстановяването на независимата българска църква, за да се достигне до изграждането на новата българска държава след 13 юли 1878 г.
Процесът на освобождение не спира с този етап. Следващият етап е двуединен - освобождаване и на останалите под турска власт българи - около една трета от българския народ остава в пределите на Османската империя и след Съединението.
Пряко свързан с освобождението е и въпросът за независимостта на държавата. Една освободена страна не значи, че е независима.
Обявяването на българска независимост на 22 септември 1908 г. е само формален акт. Формално България е васално княжество под сюзерититета на султана, но фактически то е много по-малко зависимо от Османската империя, отколкото от своята „Освободителка" - Руската империя.
В този смисъл борбата за независимост придобива двояк израз - като стремеж към премахване на формалния васалитет (който пречи на страната да бъде равноправен субект в международните отношения) и към постигане на фактическа независимост - икономическа и политическа от Великите сили и най-вече от Русия.
2. Втори мит - Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г.
Юридически България се възстановява като държава на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Но възкръсването на българската национална държава не означава: пълноправно освобождение; пълна независимост; възстановяване на суверенитета върху всички български земи, признати с референдума за учредяване на Българска Екзархия и с решенията на Цариградската посланическа конференция.
Интересите на империите по това време, на всички без изключение, е да не се създаде голяма независима държава на Балканите.
В резултат на недалновидна политика, патриотарски илюзии и митове настъпват националните погроми през 1913 г. и 1919 г. Битката за освобождение на националното етническо пространство завършва с провал. А през 1944 г. настъпва краят на независимата българска държава със съветската окупация и окончателния отказ от бленуваното национално обединение.
Това поражда не само дълбока покруса, но и силни негативистки комплекси, които се проявяват особено силно днес. Неслучайно духът на отрицанието е основна българска народо-психологична характеристика.
3. Трети Мит, че руските войски на 3 март „са освободили целокупна България", но „лошият" Запад нарушил Свети-Стефанския договор
Резултатите от Руско-турската война към деня на подписването на предварителния мир в Сан Стефано - фактическо примирие са следните:
Руската армия, заедно със съюзните румънски войски са окупирали Северна централна България. В Южна България са окупирани само Софийският санджак до Горна Джумая, долината на Марица до Одрин и пътят от Одрин до Сан Стефано.
В Черно море господства османският флот и от крайбрежието е окупиран само Бургас. В Западна България Сърбия е окупирала българските градове Ниш, Бела паланка, Пирот, Враня, Кула, Цариброд и Трън.
До сключеното в Одрин примирие Русия не е окупирала Видин и цяла Североизточна България, а в крепостите Русе, Силистра, Шумен и Варна са останали силни турски гарнизони.
Следователно цяла Македония, Беломорието, Родопите, цяла Североизточна България и част от Северозападна България, цялото черноморско крайбрежие с изключение на Бургас са останали под османо-турски контрол.
Затова и прелиминарният договор е фактическо примирие, което цели турските войски да се изтеглят без бой и тези територии да бъдат изтъргувани на истинските мирни преговори през юли в Берлин.
Никой окончателен мирен договор не може да даде на победителката повече земи, отколкото тя е окупирала по време на войната. Това е закон, който не може да бъде отменен по никакъв начин.
Например по време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. Пруската армия стига до Париж, но към обединена Германия не е присъединена окупираната Североизточна Франция, а само Елзас и част от Лотарингия.
При това положение, особено когато не са окупирани Македония и Беломорието, а и цяла Североизточна България, не може да се очаква новосформираното българско княжество да е разположено в българските етнически граници. Впрочем тайните предварителни договорки на Русия с Австро-Унгария и Великобритания изключват това предварително.
Разпространеният от русофилско-комунистическата пропаганда мит, че Западните сили са извечни „врагове на България", защото са предотвратили създаването на велика Санстефанска България, и до днес участва в хибридната война против опитите ни да създадем европейска, свободна и независима България.
Санстефанска България не е свободна и независима, а васално княжество, което трябва да остане под контрола на Русия, докато тя прецени, че положението „се е стабилизирало".
В тайните руски документи тази България се обозначава като "Балканска област" и „отвъддунавска територия".
Санстефанска не е целокупна историческа България, защото Русия отнема от България Северна Добруджа за себе си и по-късно я разменя с Румънска Бесарабия. Нишко и долината на Българска Морава са предадени по прелиминарния договор на Сърбия. Но Сърбия е окупирала и български територии чак до Драгоман и Трън, както и Кула на северозапад.
Едва с Берлинския договор тези земи - Цариброд, Трън и Кула - се връщат на България.
Благодарение на Великобритания и Германия в Берлин останалите под турска окупация Варна и цяла Североизточна България, както и Софийският санджак се дават на Княжество България.
Признатата от всички Велики сили на конференцията в Цариград естествена и разумна българска етническо-конфесионална граница на Екзархията (наистина без Беломорието, в което българите са конфесионално разделени - патриаршисти, екзархисти и мюсюлмани!), но за сметка на това с цяла Добруджа и с целия Нишки санджак - е в интерес на българските национални интереси, защото е въпрос на време присъединяването на Беломорието.
Тончо Жечев пише, че в основата на освобождението е било очертаването на народността, езика и вярата в границите на Българската екзархия и че тъкмо руската намеса е предотвратила естествения път към освобождението и независимостта на българите в рамките на и без това разпадащата се Османска империя.
Санстефанската граница е начертана с оглед на руските геополитически интереси.
С всичките си противоречащи на българските интереси клаузи Берлинският договор предпоставя едно уравновесяване между пълното влияние на Русия върху българското княжество и интересите на останалите европейски велики сили, които го възпират.
Ролята на Русия в българската нова и най-нова история е или фалшифицирана, или най-малкото превратно представена.
Защото българското освобождение, постигнато в резултат и на руската експанзия към топлите морета, ни е донесло много повече отрицателни, отколкото положителни последици. Това произтича от факта, че руският фактор се е проявявал най-вече като военно-окупационен, диктаторско-политически и духовно-догматически. Да не говорим за днешната му енергийно-икономическо-политическа роля.
Най-често намесата на Русия в българските работи е била военно-политическа - от войните за наследството на Османската империя до повторното „освобождение" през 1944 г., и догматично-идеологическа - подготовката на българската интелигенция и особено духовенството за ролята, които им се отрежда, съобразно руските интереси.
Истинската роля на Русия се проявява най-ярко при борбите на българския народ за църковна (духовна) самостоятелност, за национално освобождение и за истински независима българска държава.
И в трите случая официалната руска политика са противоположни на българските национални интереси - Русия подкрепя Цариградската патриаршия, а не българските църковни дейци, всячески е пречила на българите самостоятелно да се освободят и води борба против българската независимост, след като ни е „освободила".
Особено важно е да се разбере ролята на Русия за нашето освобождение и независимост. Русия се бори не за освобождението на православните братя-славяни, а за да си осигури геополитически плацдарм за превземането на Цариград и контрол над Проливите.
Последното, което Русия би желала, е да се постигне една обединена, независима и силна България в нейните естествени етнически, исторически и геополитически граници.
Както се изразява един руски дипломат през 1914 г. „това е кошмар за интересите на Русия".
Русия като велика сила се стреми към постигане на едно уравновесяване между България, Сърбия и Румъния, които, разбира се, смята за своя "естествена придобивка".
Директорът на Азиатския департамент (тайната полиция на Руската империя) Мелников пише през 1881 г. до руския консул в Русчук дълго писмо за политиката на империята спрямо Княжество България и текущите задачи на агентите.
В него между другото се казва: "Вие говорите, че не сме воювали за някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради някакви си Петко, Драган и Степан. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради някакви си братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства..."
Още по-парадоксално е, че ни освобождава държава, която държи в робство не само десетки други народи, но и собствения си народ.
Когато пристигнали в България, обикновените руски бойци се дивели от какво освобождават своите братя - българите имат собствени общини, църкви, училища. Те притежават собствени къщи, имат своя частна собственост - поземлени имоти, добитък, а някои занаятчийски и дори промишлени предприятия. За всичко това руските селяни могат само да мечтаят - та доскоро те са били продавани като добитък от своите господари - помешчиците.
Свидетелства не друг, а Ф. Достоевски:
„...Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население"... та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях - поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия - и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" - кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."
4. Санстефанският мит и "русофилското суеверие"
Санстефанският мит и до днес омагьосва сърцата на наивните българи, които смятат, че „Велика Санстефанска България" е била волята на "Освободителката".
Разбира се, за Русия „Сан Стефано" е блъф за вътрешно-руско и най-вече за българско ползване. „Не можеше Александър Втори да въодушеви своя народ за войната с Турция, като разкрие истинската цел на Империята - завземането на Цариград и контрола над Проливите - не - той облече действителната задача на войната в идеологически одежди - освобождението на жестоко потиснатия православно-славянски народ", пише през 1939 г. философът Димитър Михалчев.
Руската дипломация умело създава един прекрасен мит, за да формира, както се изразява Димитър Благоев, онова „русофилско грубо политическо суеверие", което ще доведе до национални погроми, но и досега омагьосва много патриотарски и крайно националистически настроени българи.
До сключването на Берлинския договор Русия изобщо не разглежда България като бъдещ политически субект.
За нея това е окупирана в резултат от войната територия.
По правило Русия първо „освобождава", а после присъединява завоюваните територии и народи под една или друга форма към империята - такава е съдбата на Крим, Украйна, Полша, Финландия, Грузия, Армения, Средна Азия. В руските дипломатически документи от онова време „отвъддунавската територия" никъде не се нарича България.
5. Пети мит - Русия иска да има велика и независима Санстефанска България
Договорът в Сан Стефано за Русия няма реално значение. Той има само идеологическо-пропаганден смисъл.
Има руски защитници в България, пише социалистът Кръстю Раковски през 1895 г., които вярват, че Русия иска създаването на една велика България. Но тези руски защитници имат голям недостатък - те не четат руските вестници...
Действителното желание на руската дипломация е да не види никой път България една силна и независима държава. Такава една България не влиза в интересите на Русия, защото тогава тя не ще има влияние над нея... Наопаки - една слаба и разпокъсана България - ето идеалът на руската дипломация".
6. Шести мит - стремежът на Русия към Цариград и Проливите е в интерес на България.
Даваме думата отново на Кръстю Раковски: "Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт... ако русите влязат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото мнозинство на българския народ.
Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго".
7. Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно
В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. „Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор".
В пълния текст се описват размера и сроковете за заплащането, където "безкористната" помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.
Ето затова сме в това положение - пълна енергийна независимост от Русия и разделение на русофили и русофоби (т.е. българофили). Извинете, че не искаме да сме поредната съветска република.
>Ти понеже си голям патриот, за това не живееш в БГ, а в "братска" Америка? Първо, това е баналната логическа грешка позоваване към двуличност - дали аз съм или не съм патриот няма никакво отношение към факта, че "Патриота" е неграмотен, и че няма как да се назоваваш патриот, ако систематично поругаваш майчиния си език. Второ, не че изобщо ме касае дали човек, различен от мен самия, ме мисли за патриот или не, но живеенето извън България не е достатъчно условие за липса на патриотизъм. Тривиални примери, които отхвърлят хипотезата за тази достатъчност, са българските хъшове, които са живеели в Румъния, или арменските българи, които в много аспекти са много по-големи български патриоти от българите в България. Последно, единственото наблюдаемо в коментарите тук измерение на патриотизма е именно уважението към българската писменост, понеже на практика няма как да се провери верността на което и да било изказано твърдение. Тоест, всеки може да каже, че лично и безвъзмездно преподава български език на деца в затруднено положение, шие български байряци, или организира фолклорни ансамбли, но това е непроверяемо. Как пишеш на майчиния си език, обаче, е наблюдаемо, а в този аспект всички вие, пишман патриотите, се справяте доволно зле, и, в частност, определено много по-зле от мен, живеещият в чужбина.
>Никакво злато не сме давали. Плащали сме книжни пари. Което отново няма абсолютно никакво отношение към същината на аргумента, на която ти изглежда упорито отказваш на обърнеш каквото и да било внимание. >Че с какво съм по-различен от статията? Това, че някой друг го прави, изобщо не означава, че когато го правиш и ти някак си магически изискванията за научност се снемат. Всъщност както авторът на статията, така и ти, не сте посочили източници, така че аргументацията и на двамата е еднакво необоснована научно. В частност, и твоята не е. >каква е причината да смяташ статията за научна Цитирай къде съм казал нещо дори бегло подобно на горната глупост. Ако не можеш, ще те помоля да не ми слагаш думи в устата, когато ти е удобно. >очакваш аз да напълня с библиография тясната коментарна колонка Грешна дуалност. Опциите не са точно две - или да не дадеш никакви източници, или да "напълниш с библиография", и понеже не е практично да направиш второто, то ти, горкият, нямаш друга опция, освен да прибегнеш към първото. Можеш също така да дадеш един линк, два, три.
И аз искам да ни върнат руснаците архива, златото, ценностите, но те са законна военна плячка. Можеше да стане, докато на власт в Русия бяха соросоидите на Елцин и Горбачов, нали уж са ни приятели, защо не ни ги върнаха? А никоя от великите сили няма да позволи такова нещо, ако руснаците ни ги върнат тия ценности, то ще трябва и Велика Британия да върне почти всичко от Бритиш музеум, , а за американците да не говорим каква военна плячка трябва да възстановят, малка частица е 150 000 химически патента, задигнати след първата световна война от Германия, пък Германия трябва да върне на Египет главата на Нефертити... Гробът на Кубрат е намерен на руска територия, как да претендираме за него, по същата логика Австрия трябва да ни върне старобългарското съкровище от Надъ Сент Миклош.
Ами като цяло в подобна тема за всеки един нормален човек никога не би било възможно да се пребори със стадата русофили, които очевидно считат за кощунство всяко едно мнение, което е различно от тяхното. И пъплят ли пъплят и налазват ли налазват всяка тема. Трябва ни спрей за хлебарки, за да се отървем от тях окончателно. Особено много ме радва твърдението, че всеки един, който не е очарован от руската политика задължително е турчин или пък фашист/привет Докс точно за теб говоря./
"Много история ти липсва,Водопроводчик. Например факта,че през 1833 година Руската империя спасява в буквалния смисъл от пълен разгром Отоманската империя...." -------- И кво? Кво е станало - Русия си осигурява Босфора, запазвайки го от друг по-опасен завоевател. Нищо ново - основната цел са проливите и се чака момента за "Стамбулнаш". По инересно е какво е станало няколко години по-рано. Защо не е освободена тогава България, а Гърция? Не само, че нищо такова не се случва, ами се преселват около 100 000-200 000 българи в Русия. Да не се чудиш откъде са бесарабските българи. Колко доброволно, колко като военна плячка е преселението.....те са си специалисти по преселване на народи.
Споко Прякоре, има хора на Вала Идват новите роби на бялата раса
@TheRock | 04.03.201611:55 "The Seeker | 04.03.201601:42 Каквото търсиш, ще си го намериш!" Това, като заплаха ли да го разбирам или пожелание? Ако е пожелание, мерси - по принцип търся истината относно много по екзистенциални въпроси от това колко си платен, та да търкаш по 1 клавиатура на статия. И докато съм на темата - защо нищичко не обели относно цитираните от мен текстове. Според тях, Русия освен че освобождава Българските територии от османската империя, също така заплаща на Турция колосални суми пари за да се "откаже" от нас Турция. Коя друга дъжава ще си вкара такъв дерт - те ако знаеха колко "Благодарни" ще сме след толкова години, пръста си нямаше да поместят. @TheRock | 04.03.201612:57 "...Казах вече, признателност - Да, но дотук!!!" Добре, че не зависи от теб тази признателност, че страшно става . "Всеки който се опита да вреди на България в полза на своите интереси ще плаща скъпа цена - Русия включително!!!! " Това звучи гръмко и нереално дори за теб - че кой в днешно време се съобразява с България та да плаща "скъпа цена"?!? Ти на коя планета съществуваш? И ако приемем за момент, че ще се плаща тази "цена" - къде е справедливостта относно запада и Америка, които разграбиха България по време на целия преход та чак до сега - и продължават да го правят - със всичките му приватизации, разграбени находища на ценни метали, затворени цели сектори, промишленост, икономика, ЕРП-тата и големите западни вериги, точещи Българите в момента? За тях нито дума - те са добри, Русия е лоша. Вярно казаха по-долу, иди малко при ИДИЛ да усетиш тръпката от едно време, както сега му казват "османско присъствие". Понеже сме със запада сме цъфнали и вързали - направо сме дръпнали в космоса за тези 25+ години про-западно ориентирана реформа...
@deowin | 04.03.201617:15 ">Ти понеже си голям патриот, за това не живееш в БГ, а в "братска" Америка? Първо, това е баналната логическа грешка позоваване към двуличност - дали аз съм или не съм патриот няма никакво отношение към факта, че "Патриота" е неграмотен, и че няма как да се назоваваш патриот, ако систематично поругаваш майчиния си език." Факта, че във всеки спор, в който нямаш реални аргументи стигаш до прословутата си мега-космическа, про-светлинна, хипер грамотност (все още помня как пишеше коефициент за интелигентност в една много стара тема, но нейсе) е много жалко за теб. Имайки в предвид мястото, в което ние всички така "поругаваме" майчиния си език - да, това е форум, не е нито официална кореспонденция, нито учебник по история! По твоята логика, ти смяташ, че всичките неграмотни българи (да, не всички те са били грамотни по онова време), които са загинали по време на възстанията (отделните набези на хадутите) и войната по късно - по време на османското иго не са били патриоти, понеже са били неграмотни?!? Както би казал павето с патос - СРАМ, и ще те анатемоса - хайде малко да се събудим и да се огледаме. "...ме мисли за патриот или не, но живеенето извън България не е достатъчно условие за липса на патриотизъм. Тривиални примери, които отхвърлят хипотезата за тази достатъчност, са българските хъшове, които са живеели в Румъния... " Те са живеели там временно, плели са стратегии и са се върнали да воюват за Българските интереси. Все си мисля, че е особено некоректно точно ти да се стравняваш с Хъшове от онова време, като всички знаем основната причина на теб и такива като теб "патриоти" да напускат нашите ширини - да това са пари, пари и пак пари. Т. е. егоистично избираш пред развитието и борба за Българските интереси, бидейки в рамките на България, да духнеш за добра заплата в Щатите и да се правиш на патриот през Тийм Вюър, ремутли.
>Факта Фактът. Отново повтарям - в контекста, в който се намираме (полуанонимни коментиращи в интернет сайт), грамотността е единственото наблюдаемо измерение на патриотизъм тук, както и едно от малкото наблюдаеми измерения на интелигентността. Опитай се да го проумееш, макар че искрено се съмнявам, че можеш. >да, това е форум, не е нито официална кореспонденция, нито учебник по история Искаш да кажеш, че нарочно праиш правописни грешки, защото това е форум? Тоест, знаеш отлично как се пише на майчиния ти език, но съзнателно избираш да не го правиш? Защото ако не е така, единственото обяснение е, че си неграмотен. QED. >всичките неграмотни българи .. са нямали възможността да се образоват. Ти нямаш това извинение - образованието е задължително, всичката информация на интернет е (очевидно) под пръстите ти, и явно имаш достатъчно свободно време да пишеш дълги коментари, ерго, имаш достатъчно време да се образоваш. А не си го направил. >Те са живеели там временно Звучиш напълно убеден, че аз не живея в САЩ временно. Някакви причини да си убеден освен просто, че ти е най-удобно така? >да се стравняваш с Хъшове Не се стравнявам в нищо друго, освен релевантния в случая аспект - че аз, както и те, живеем извън България. Разбирам, че рационалното мислене ти куца, но поне се опитай да разбереш, че за отхвърляне на хипотезата "ако живееш извън България, то няма как да си патриот" стига един единствен контрапример. Дадох 2. Хипотезата не е вярна. Не, не следва, че съм патриот. Следва, че фактът, че живея извън България, не е доказателство, че не съм патриот. Интересно ми е дали имаш добро обяснение за лесно наблюдаемия факт (мога да дам купища конкретни цитати, дори само от коментарите под тази тема), че точно тези като теб, които се тупат в гърдите какви големи патриоти са, също се случва да имат най-лоши умения в собствения си майчин език - било то граматика, лексика, богатство на езика.
http://www.extremecentrepoint.com/archives/335
Свински,тръгнал си да даваш акъл за чист и свят литературен български изказ,а самият ти пишеш с неотразимото излъчване на изкуствен интелект,на когото му липсват първите 7 програмисти. Какво общо имат правописните грешки с Освобождението?Опълченците на Шипка до един са били завършили българска филология или в краен случай са били финансови мениджъри? Това,което дразни коментиращите е не толкова факта,че си русофоб,а дърварския ти ''стил''на писане. Може да коментираш и по-разбираемо.Например... >апропо>>апропо>апро-по-по>>> Нали се сещаш...като морзовата.По-ще те разберат коментиращите.
За мен това е още една пропагандна статия срещу Русия.