След месеци, в които учените наблюдаваха разширяващия се разлом в антарктическия лед със сателитни камери и разузнавателни самолети, леденият шелф с територия 5700 кв. км, наречен Ларсен C, най-после се откъсна и сега плава в Южния океан.
Като се има предвид, че Антарктика съдържа достатъчно лед, за да вдигне морското равнище с около 65 м, откъсването на „Ларсен C" определено е важно събитие. Такова вдигане на морското ниво би потопило крайбрежните градове и превърнало на пръв поглед безвкусния научнофантастичен филм "Воден свят" в мрачно пророчество.
Едно идеално медийно събитие
Една от причините Ларсен C да е обект на голямо внимание, е че това е идеален за медийно отразяване разлом, който се случва по видим, драматичен начин в последните месеци и седмици. Разломът в леда е лесен за фотографиране, лесен за разбиране и лесен за предизвикване на притеснения.
Също така той се случва в особено подходящ в политически план момент. Ларсен C се откъсна само около месец след като президентът на САЩ Доналд Тръмп оттегли участието на САЩ от Парижкото споразумение за климата, когато хората по света се питат колко точно време ни е останало, преди климатичните промени да станат неконтролируеми - и какво да се прави по този въпрос.
Статия в New York Magazine за това как климатичните промени буквално "сваряват" планетата предизвика много дебати за ползата от страха за предизвикването на политически промени. Междувременно отговорността за откъсването на Ларсен C се приписва на компании: климатични активисти стартираха кампания за преименуване на вече отделния Ларсен C ледников шелф на айсберга "Exxon Knew 1".
И все пак откъсването на ледената планина само по себе си не е нещо, което да предизвиква истерични писъци за края на света и глобални катаклизми. Като начало, 5700 кв. км лед може и да звучат като нещо огромно, но сравнени с Антарктика, която е с размерите на САЩ и Мексико, взети заедно, това е континенталният еквивалент на загубата на нокът на пръста.
Второ, ледниковият шелф вече е плавал, така че когато се откъсне и в крайна сметка се разтопи, той няма да допринесе чак толкова много за повишаването на морското равнище, точно както ледът в чаша вода не вдига много нивото на течността в нея, когато се разтапя.
Сухоземните ледници зад ледниковия шелф са от по-голямо значение - той служи като контрафорс, удържащ ледниците от падане в океана - но в случая с Ларсен C, те не са чак толкова големи, така че дори и да започнат да се плъзгат в морето, въздействието им върху морското равнище няма да е огромно.
Всъщност дори не е ясно дали откъсването на Ларсен C е свързано с климатичните промени - ледниковият шелф се разраства и руши непрекъснато. Това е част от естествения ритъм на растежа и еволююцията на ледените пластове.
Това обаче не означава, че отчупването на Ларсен C ще мине без последици. Ако сте загрижени за бързото затопляне на климата и промените, до които то ще доведе в планетата ни, като потопи струващи милиарди недвижими имоти и инфраструктура и създаде многомилионна климатична бежанска вълна, то Антарктика е едно от най-страшните места на Земята.
Преди няколко месеца медиите описаха риска от бързо разпадане на ледниковите пластове в Антарктика в материал за ледника Туейтс в западна Антарктика. Динамиката на случващото се с Туейтс е много по-комплексна от това, което виждаме в момента с Ларсен C.
Но ако Туейтс наистина започне да поддава, ни очаква бъдеще с високи 1800 м ледникови шелфове, падащи в окена, и драстично повдигане на морското равнище с до 3 метра. Както коментира експертът по ледници от университета в Охайо Йън Хауът: "ако наистина се случи климатична катастрофа, тя вероятно ще започне от Туейтс".
Живеем в страшен период, във време, когато дори най-добрите учени се затрудняват да установят колко бързо и драстично може да се промени светът. Може би най-добрият начин да мислим за Ларсен C е като прелюдия към предстоящата катастрофа, като призив за действие в последния момент.
„Ларсен C е предупредителен знак от природата," коментира полярният изследовател Робърт Суон на годишния форум на Sun Valley Institute миналата седмица. "Това е начинът природата да каже: „Обърнете внимание какво причинявате на планетата, на която всички ние живеем".
