Младите хора очевидно вярват, че никога няма да има друго поколение от милениали. Те са убедени,, че много преди 3000-ната година хомо сапиенс ще се заличи сам от лицето на земята. "Тотално е така", ако използваме техния език.
Те изреждат класация от най-големите заплахи за съществуването ни - климатичните промени, вирусите и, естествено, винаги популярното предположение за ядрена война.
Това не са просто притеснителни проблеми, а неумолимо приближаващ кошмар, който ще ни изличи от планетата. Надежда всяка тука оставете, о, вие, които навлизате в XXI век.
На това има само един отговор - "Споко!". Въпреки сериозните ни усилия, няма да се заличим сами от лицето на Земята.
Това е така, защото Апокалипсисът е почти невъзможен. Ние сме като мравките - уязвими сме на масово изтребление, но самият вид ще оцелее, защото подобно на мравките, ние сме многобройни и разпръснати. Независимо колко предполагаеми заплахи се изправят срещу нас - независимо дали са балистични ракети или нещо друго - хората ще продължат да съществуват на Земята. Може да е слаба утеха, но е и факт.
Да разгледаме списъка със заплахи, като започнем от пандемиите.
Преди век испанският грип предизвиква потресаващите 20-50 млн. смъртни случаи, повече от загиналите през Първата световна война. И все пак, смъртните случаи тогава са по-малко от 3% от населението на света. Колкото и страховит да е бил, испанският грип не е достигнал дори до нивата на изтребление на една десета от населението.
Вирусите убиват някои, но не анихилират всички. Ако се съди по предишната смъртност, милениалите е по-вероятно да намерят смъртта си в автомобилна катастрофа, отколкото в нова пандемия.
Ами климатичните промени, които според 75% от американците са абсолютно реални?
Не самата висока температура ще ни унищожи, а свързаните с нея косвени ефекти. Държавите в ниски точки на Земята ще се превърнат в аквариуми, а карибските държави ще бъдат връхлетени от страховити урагани.
Икономическите щети ще са тежки, включително и такива, за които може и да не сте се замисляли, от рода на щети за вашето инвестиционно портфолио - пет от десетте най-големи компании в света са в бизнеса с изкопаеми горива.
Световната здравна организация смята, че между 2030 и 2050 г. 5 млн. души ще загинат от последиците от климатичните промени. Въпреки това, ако извънземни посетят Земята през 2050 г., те все още ще открият милиарди хора. Всъщност вероятно повече, отколкото ходят по земята в момента.
Добре, ами "майката на всички катастрофи" - огромна ядрена война?
Военните по света в момента имат повече от 10 000 ядрени оръжия, готови за употреба. Нека да отхвърлим възможността, че дипломацията или здравият разум ще продължат да ни възпират от употребата им и да приемем, че един прекрасен ден всички врагове натиснат съответните бутони на ядрените си куфарчета.
Нека предположим още, че само едно оръжие бъде насочено към конкретна градска зона, че нито една от ракетите не дефектира, сработи погрешно или бъде прихваната, и просто за да запазим стабилния дух на мрачни прогнози - че бомбите са 100% ефективни и ще убият всички обитатели на града-мишена и непосредствените му околности. (Реалният процент загинали в Хирошима е бил около 30%.)
Най-простият и смъртоносен сценарий е най-населените 10 000 градски зони в света да бъдат избрани за мишени и съответно, заличени от лицето на Земята. Това включва всички градове с размерите на Разград или по-големи от тях. Всеки от тях ще изживее собствена смъртоносна ядрена гъба и разрушения, причинени от взрива и радиацията.
Приблизителни прогнози показват, че общият брой хора в тези 10 000 града е около 1.6 млрд. Никой не твърди, че смъртта на толкова много хора, повече, отколкото са били живите хора на Земята в началото на XX век, би било нещо друго освен безпрецедентен кошмар.
Но дори и ако ракетите излетят утре, все пак ще останат 6 милиарда души на планетата след месец. И те могат евентуално да възстановят цивилизацията от разрухата й. Познанията, на база на които е изградено съвременното общество, все още ще съществуват. Не можем с ядрени бомби да се върнем обратно в каменната епоха.
Какво би могло да сложи край на всичкия живот на Земята?
Това далеч не означава, че сме в безопасност, когато става дума за край на човечеството, просто се вманиачаваме по погрешните проблеми. Притесненията на милениалите в Сан Франциско не обхващат заплахите, които наистина биха могли да ни ликвидират напълно. Подобни заплахи са реални, но често не стигат до новините, защото вероятността те да се случат не зависи от нещо под наш контрол.
Ударите от астероиди например са такава заплаха. Динозаврите и други не толкова харизматични обитатели на сушата са били унищожени преди 66 млн. години от астероид, който е бил широк осем километра. Доста вероятно е рано или късно някой от неговите скалисти събратя да се удари отново в Земята, като отдели хиляди пъти повече енергия, отколкото всичките ни ядрени оръжия, взети заедно.
За щастие, смъртта от астероиди е нещо, което можем да предвидим, и евентуално да вземем мерки по въпроса. Предлагани са различни технологии.
Някои включват употреба на космически кораб с ракетни двигатели, който да отклони траекторията на астероида, а други са далеч по-прости, от рода на боядисване на едната страна на скалата чисто бяла, и оставяне на налягането от слънчевата светлина леко да го отклони от това да удари нашия свят.
Има обаче поне един смъртоносен риск, който може и никога да не избегнем: изригване на гама-лъчи.
Този космически феномен може да унищожи за мигове цялата планета.
Подобни изригвания не са особено чести - смята се, че те са последният дъх на огромни умиращи звезди, но ако такова изригване се случи в нашата собствена галактика, резултатите биха били наистина катастрофални и ще доведат до разрушаването на защитната ни атмосфера.
За такова събитие няма как да има предварително предупреждение. Но макар и гарантирано смъртоносни, изригванията на гама-лъчи близо до Земята са и много редки. Може и никога да не изживеем подобно събитие за цялата бъдеща история на човечеството. Или поне можете да се надявате на това.
Антиутопичната нагласа на милениалите не е напълно нелогична.
Проблемите, с които се сблъскваме през този век, са наистина сериозна заплаха, и няма да се решат сами. Но и прибягването към логика в духа на "няма значение какво правим, защото така или иначе сме обречени" е и проява на мързел, и просто погрешно мислене.
Няма съмнение, че хомо сапиенс е способен на безпрецедентна разруха. Но едно от нещата, които не можем да направим, е да унищожим самите себе си - това постижение се налага да оставим на външна космическа сила.
