Отворих, видях, повярвах. А дали помислих? - Щом приятелите ми във Facebook казват, значи е истина.
Докато подобно държание имат немалко хора в социалните мрежи, принципът на стоте повторения, които стават истина, ще продължава да действа. В последно време доверието се обезцени толкова, че го даваме срещу един поглед, харесване или споделяне. Между популярното онлайн и истината обаче стои лесно пропусклива мембрана.
Facebook замести държавата, когато потопът заля кв. „Аспарухово" във Варна и Добрич. Седем дни по-късно пак там се случи точно обратното - раздухване на снимки, теории и слухове за някаква банкова криза.
Макар противоположни, тези впечатляващи по мащаб примери подсказват, че друг трудно ще е способен да убеди в нещо така бързо големи групи от хора. Събитията не се случват, проблемите не съществуват, докато не ги видим в онлайн обращение.
Съмнявай се
Да ориентират хората е работата на журналистите, коментира професорът по медийно право Нели Огнянова. Истинността на фактите невинаги е самоочевидна, изтъква тя, затова т.нар. „четвърта власт" има стандарти да ги подлага на проверка, независимо дали става дума за tweet на редови потребители или реч на политик.
„Протестна мрежа" има показателен експеримент от миналата година, когато започна серия от фалшиви публикации в социалните мрежи, че Пламен Орешарски е подал оставка. Докато пресцентърът на Министерски съвет гореше от телефонни обаждания, имаше медии, които се хванала на примката и публикуваха информацията официално.
„В нашата действителност измислиците в мрежите мерят ръст с измислиците в някои традиционни медии. В социалните мрежи и форумите проверката на фактите не е общ стандарт, твърденията са с различна степен на достоверност, няма изискване за безпристрастност, активизират се самодейни или организирани тролове", изрежда Огнянова.
Знам какво говориш
Въпреки тези недостатъци, социалните мрежи успешно запълниха вакуума между правото да получаваш информация, свободата на словото и практическата им употреба. В институциите е заровена другата причина за пандемията на сляпото доверие - онлайн говореното е подложено на регулации, която обаче не се спазват.
„Така действат и Конвенцията за правата на човека, и българската Конституция. Враждебна реч и клевета са забранени и върху билборд, и в Twitter. За увреждане на доброто име чрез разпространяване на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид и сега съществуват норми, остава да се прилагат", посочва Нели Огнянова.
Очевидно наличните регулации не са достатъчни за държавните мъже, които много обичат да правят грандиозни и силно съмнителни предложения, щом опасността вземе да боде очи. За да ни спасят, разбира се, дори ако трябва да надникнат в електронни пощи или Facebook-профили.
"Банковата криза" стана повод БНБ да предложи до 5 години затвор за атаки и преднамерено говорене срещу банковата система, което веднага породи противоположни реакции, че така всъщност се затваря устатата на хората и се създава вратичка за рекет, корупция и произвол. Ето защо Нели Огнянова не очаква да това предложение в Наказателния кодекс да мине, въпреки саможертвеността на някои депутати.
Двуликите социални мрежи
„В момента Facebook е едно оръжие, което се използва много добре срещу хората и успява да ги манипулира по един или друг начин", признава Калоян Георгиев, създател на групата „Да помогнем на „Аспарухово", която замести държава след потопа във Варна, докато правителство и кмет се обвиняваха в подривна дейност.
Георгиев не е очаквал такъв онлайн бум на солидарност: „Когато направих групата, беше с идеята да помогна на приятели и познати в квартала. За по малко от 24 часа се включиха над 15000 души от всички точки на света с ясната нагласа да помогнат, кой с каквото може".
В първите 2-3 дни, от калта в „Аспарухово", той едва отговоря на около 8000 поста на ден с най-различни въпроси. „Няколко дни не бях спал, но ме крепеше видяното от мен, как хора от цяла България идват с ясната цел да помагат", допълва варненецът.
Сякаш точно по такъв спомагателен начин възприемахме социалните мрежи до момента - за гласност на проблем, да организиране на протест, за свързване с групи по интереси. Калоян Георгиев е много наясно: „От две години организирам различни протести в подкрепа на Кара дере, против автомобилите в Морската градина... Знам, че усилията са много, но ме крепи фактът, че всичко е с добри помисли".
Виждаме, че добрите помисли не са единствени. Сигурно сте забелязвали, че членувате в групи, които никога не сте посещавали или че една и съща публикация се появява на места, където изобщо не й мястото. Особено в групи за красотата на България, които ни призовават да обичаме Русия, например.
Дори и когато говорим за самата технология, чийто имидж с алтруизъм и непогрешимост все повече избледнява покрай филтрирането на информация, спонсорираните реклами и бизнес стратегиите на компаниите.
„Дори да приемем като Умберто Еко, че технологиите сеят анархия и Google е трагедия: какво е определянето на т.нар. дневен ред на медиите, какво е пропускането на ключови новини в емисиите и приспиването на гражданското съзнание с чалга, какво е въвеждането на „леки летни схеми" без новини в централните медии?", пита Нели Огнянова.
И дава рецепта: образование за отговорна журналистика и просветена аудитория, както и право, което да защитава независимостта, плурализма и демокрацията.
Все пак, тези неща зависят от държавата. От нас зависи просто да внимаваме на кого и защо се доверяваме.
