Прокуратурата потвърди, че МВР има механизми да подслушва незаконно. Излиза, че ведомството, доскоро водено от Цветан Цветанов, е действало като организирана престъпна група (повече от двама от МВР бяха обвинени).
С тайни мисии на специалния автомобил за подслушване, маскирани като тренировки, или изобщо липсващи от пътните листи и със служители, подчинени на омертата: "Можеш да погазиш права, но Системата - никога".
Какъв е мащабът на злоупотребите и колко души са станали жертва на престъпното слухтене тепърва ще се установява, тъй като Радко Димитров, началник на отдел в Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО) е унищожил информацията (посред нощ изтърбушил автомобила с отвертка, търсил неуспешно харддиска на техниката, накрая успял да докопа паролите за достъп до информационната система).
От държавното обвинение се кълнат, че имат достатъчно добри и независими експерти, които да възстановят цялата информация. Дано е така. Но защо ли тази експертиза не е назначена в мига, в който е установено, че данните са погубени. Ако беше, може би вече щеше да е ясно кой е бил обект на незаконното подслушване. И Цветанов нямаше да се самоопределя като вероятна жертва, заедно с началника си Бойко Борисов.
Оправдал се, че е "политическо ръководство"
По време на разпита си бившият министър обяснил на двамата прокурори, които снели обясненията му, че той е в политическото ръководство на МВР, а за техническата дейност (към която са и СРС, които и той разрешава), "има други длъжностни лица".
Законът за специалните разузнавателни средства обаче задължава министъра, а не други длъжностни лица, да контролира прилагането и използването на СРС от МВР. Тъй че каквото и да говори Цветанов, този път той ще е в ролята, в която така обича да поставя други - виновен до доказване на противното.
Бившият силов министър изведнъж се сети и че трябва да се изчаква края на разследванията, преди да се хвърлят обвинения и да се произнасят присъди. И започна да твърди, че (любимата му докато беше министър) прокуратура няма доказателства.
Само че този път той е на подсъдимата скамейка на обществото. Ако не е знаел какво става под носа му, значи е бил доста нефелен шеф на МВР. Но по време на целия си мандат той постоянно показваше, че е крайно добре запознат с всякакви разследвания. Така че опитът му да насочва стрелите към "други длъжностни лица" се проваля след сблъсък с нормалната логика.
Затова остават други две хипотези - или сам е поръчвал тайните мисии на подслушващия автомобил, или просто си е затварял очите за тях, за да ползва - и той - събраната информация.
След чудовищните разкрития на прокуратурата някои побързаха да я похвалят, че с тях е доказала независимостта си и това, че вече не е филиал на МВР. Обвинението обаче трябва да се потруди още доста за това признание.
Най-малкото, защото няма как само четирима чиновници от секретната служба да изгорят като дежурните бушони, с каквито е обезпечен всеки скандал в България. Обвинителите трябва да бръкнат по-дълбоко в раната. При това - бързо.
А не да оставят четирите разследвания за злоупотребите в СДОТО да прашасат и да се забравят, като други "обществено значими" дела. Трябва да се насочат и към ДАНС. Макар че вероятно вече е късно за подобна проверка. Ако там са вършени подобни безобразия, следите им със сигурност са заличени.
Най-добрият ефект, който може да последва от грандиозния скандал, е промяната. В понеделник, 15 април, Цацаров говори, че трябва да се редактират няколко закона, засягащи СРС-ата, ако управляващите "имат воля това, което се случва циклично, да спре, и България да стане правова държава".
Помните ли скандала "Мишо Бирата"?
"Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата...", казваше премиерът Бойко Борисов по адрес на бизнесмена Михаил Михов в разпространени записи на телефонни разговори. И тогава се вдигна голям шум и кой ли не се упражнява по темата СРС-та.
Прокуратурата пак излезе със законодателни предложения, на които никой не обърна внимание. Излъчиха се разни междуведомствени комисии, които трябваше да ремонтират законите така, че злоупотребите да станат трудни. Но нищо не последва.
Вероятно съдбата и на новите нормативни инициативи ще е същата. Защото никоя власт няма интерес от ред и ясни правила в СРС-тата. Опозицията е гръмогласна срещу употребата им за политическа изгода. Но само докато палачинката не се обърне и не получи власт.
Когато има възможност да участва в своеволията, те вече не я дразнят. Затова дори да се сбъдне настояването на главния прокурор за СРС-ата да се грижи отделна независима агенция под парламентарен контрол, това няма да промени особено нещата.
Нали в края на мандата на правителството на Сергей Станишев беше сглобено националното бюро за СРС. С мотива, че е политически орган, ГЕРБ бързо-бързо го разтури. Истината обаче е, че го направиха, защото хората в него бяха посочени от предишната власт.
Специалната парламентарна комисия от последния парламент, която проверяваше СРС-тата, пък бе така марганилизирана, че резултати от дейността й на практика няма. Стигна се до там, че депутатите от комисията бяха заставяни от МВР да ги предупреждават кога ще ходят на проверка. В същото време официалните данни сочат, че МВР е увеличило двойно използването на СРС.
Виждаме и какво се случва с "независимите" органи, в чийто избор вземат участие депутатите. Само примерът с Висшия съдебен съвет и инспектората към него стига, за да се докаже как партиите предварително парцелират и договарят местата.
А комисии като тази за конфликт на интереси показват, че лесно се превръщат в инструмент срещу неудобните на властта. Тъй че няма реален шанс за независима структура на парламентарен контрол, която да работи.
А може би най-големият проблем е ченгеджийският манталитет на службите. Когато той се комбинира с "интелигентността" на служителите, които човъркат с отвертки, за да унищожат харддиск, резултатът е страшен.
Може да звучи утопично, но вероятно част от решението е цялостна подмяна на личния състав на службите. Така че в тях, след тест за лоялност и необходимите проверки, включително и езикови, да влязат млади, образовани и умни хора. На които да се плаща добре, така че да не се изкушават лесно да създават и продават информация. Иначе ще продължаваме да живеем в антиутопия.
