Празничните дни около Коледа и началото на Нова година са времето, в което би трябвало нещата да се случват по традиционния начин.
Което означава, че хората внезапно биват озарени от идеята да спазят някакви добре установени със столетията порядки, за да върви празникът.
Традициите обаче вече не са това, което бяха.
Затова и за най-консервативните традиционалисти коледните и новогодишните традиции в съвременна България са невъзможни за спазване. Поне не по начина, по който са правели това нашите деди.
Ето някои привидно невинни, но съществени исторически, икономически и обществени причини, поради които не спазваме "традициите" по време на тези празнични дни.
Да започнем със сагата с подаръците:
Днес малко от децата дочакват да се събудят на сутринта и да намерят подаръците си, както е било в добрите стари времена. Всъщност, по най-стародавната българска традиция подаръци изобщо няма, а рано сутринта всяко дете си проготвя дрянова тояга, наречена коледарка.
На групи хлапетата обикалят къщите, тропат по вратите и викат:
"Бог се роди, Коледо!"
А домакините ги даряват с кравайчета и монети.
Тази традиция днес можете да я видите само по националната телевизия, когато, с образователна и културна цел, нарочени люде в традиционни униформи работят за празничното настроение.
В действителност, по нашите ширини са омешани толкова много традиции относно празнуването на Коледа, че децата в крайна сметка получават подаръците си точно в най-неподходящия момент - тоест, когато си ги намерят сами, скрити в гардероба на родителите. Което може да е и два дни преди празника.
Повлияни от американската култура, която се разпространява предимно по телевизионно-филмов път, доста родители признават, че слагат подаръците под елхата.
Твърде силно обаче се съмняваме, че има дете, което да може да дочака коледната утрин, за да си получи подаръка.
В тази връзка: ако познавате семейства, които си разменят подаръци рано сутринта на 25-ти, моля, напишете коментар.
Китайска пластмасова
И като казахме елха, тук вече става сложно. "Китайска пластмасова" е най-разпространеният вид по нашите ширини днес. И дори да няма нищо традиционно в този вид иглолистно дърво, китайските пластмасови всъщност са крайно добро и евтино решение, което не замърсява... пода с иглички.
И не товари и без това натоватрените ни с обвинения съвести, че сме били "убили" дърво. А и няма нищо по-тъжно от изхвърлен след празниците иглолистен труп на кофите за боклук пред блока.
Така или иначе, повечето съвременни българи едва ли правят разлика между елха, туя, смърч, бор, кедър или моливно дърво. Разлика не правят и продавачите на "елхи", както можете да се уверите, ако обходите пазарите.
Бит и култура на коледното хранене
Има доста причини днес да ни е трудно да спазваме традициите около коледното хапване, особено това на Бъдни вечер. Първо - целокупният български народ така и не можа да постигне съгласие колко точно е броят на традиционните коледни гозби на 24 декември. Чувала съм за варианти 7, 9 или 11. Или 12 (заради месеците в годината).
Едно обаче е ясно на българина - дори и да не е постил 40 дни преди Коледа, на Бъдни вечер няма блажно. И затова повечето набиват месо и мляко по обяд, за да карат само на постно вечерта. И вадят свинското след полунощ.
Защото традицията казва: "Ястията са все постни - търкан боб, сарми с жито или ориз, пълнени чушки, тиквеник, орехи, лук, чесън, мед. От орехите всеки счупва по един, за да провери какъв е късметът му".
Това с орехите е забавно, няма какво да си кривим душата.
Още по-забавни са изпълненията на следния ден. Традицията повелява да ядем свинско, въпреки че на Запад хапват пуйка. Което пак води до двоумение.
Поне на Балканите е ясно - коли се прасе. Но пак извън традицията мнозина вече си държат предварително нарязаното прасенце в буркани и фризери.
Вегетарианците, къде сте, за да се възмутите на стародавните български традиции?
Не можем да подминем и киселото зеле за традиционните зелеви сарми на Бъдни вечер. Защото в много градски части на страната то е проблем. Че нали ако не си го купиш от магазина, няма да ги има традиционните зелеви сарми?
Макар че всички сме се сблъсквали със съседи, които си правят кисело зеле в бидон в мазето на блока. Миризмата е незабравима, но пък да са живи и здрави - коледните им сарми са по-вкусни от нашите.
Изводът се налага сам по себе си
Единствената традиция, за която всички сме сигурни и която несъмнено ни създава усещането за празник в тези последни дни на годината (освен посрещането на хилядите живеещи в чужбина сънародници, които си идват под фанфарния саундтрак на "Облаче ле бяло") е една: преяждането. Е, да не забравим и препиването.
Така че... нека в мир и хармония да посрещнем празниците. Подробностите около начина "как" не са важни.
Наздраве!
