Вие може би не го харесвахте. Той невинаги ставаше за харесване. Падаше си малко серт и обичаше да повишава тон. Някой казваха, че било защото недочувал напоследък, но това не е вярно. Влечеше го да си вика, беше му в кръвта оня стържещ директорски бяс, който не търпи възражения. Бяс ли казах, всъщност исках да напиша бас.
„НЕ"-то му винаги беше с главни букви и в него се прокрадваше звук „р". Не съм чувал друг човек да отрича чужди идеи с такъв безкомпромисен хъс. И изобщо не умееше да спори. Ама хич. Губеше търпение само от идеята, че не си съгласен с него.
Беше свикнал да нарежда. Тътреше крака из неприветливите коридори, ръмжеше категоричните си заповеди и тирантите му се издуваха заплашително. А някои от тези заповеди бяха и направо безумни. Четири месеца сменяхме едни заставки и накрая пак си останаха същите. Понякога им се ядосвах, а друг път ми бяха нелепо смешни. Обаче си бяха неговите, харесваше си ги. И трябваше да се съобразиш с това. Той беше архитектът на каменната ера, последният революционен тиранозавър. Можеше да те накара да се задавиш с абсурдната носталгия, в която са се превърнали най-напредничавите му творения.
Беше приятелски твърд с мъжете и грубо закачлив с жените. Правеше жигосващи забележки и се майтапеше безобразно. Чарът му изглеждаше ръбат като чакъл. Веднъж така обиди една дама, че това се превърна в любимата й рана. Текстовете на песни го дразнеха. Караше ни да превеждаме непреводимото и хвърляше словесни пепелници по непослушните. Такива истории съм чувал за него, че бих се радвал, да са ме излъгали. Самият той обичаше да ми разказва случки със забравени герои.
Не разбирах защо мрази някого само заради избора му на дрехи. Беше суетен към титлите, обичаше помпозните определения, особено когато бяха верни. Беше академик, но никога не забравяше кое къде е. Паметта му беше силна и избирателна. С привидната си грубост знаеше как да те приласкае. И забравяше толкова бързо грешките си, че нямаше как да му се сърдиш.
Не го свързвайте със себе си. Той беше от различна порода. Правеше каквото си иска с енергията на ракета. Ама от старите, онези, които вече не се произвеждат. Той идваше винаги навреме и си тръгваше щастлив. Радвах му се, дори когато му се дразнех.
Вие може би не го харесвахте. Не беше лесен за харесване. Но аз го oбичах. При това истински. И ужасно ще ми липсва тиранозавъра с тирантите.
