Бившият немски президент Кристиан Вулф, който преди 2 години подаде оставка от висшия държавен пост заради корупционен скандал, беше оправдан. Прокуратурата има право да обжалва решението на съда в Хановър.
Така, 2 години след слизането си от властта, 54 -годишният бивш политик вече е оневинен по обвинението за взимане на подкуп, но той не гледа към политиката - слуховете са, че ще бъде корпоративен адвокат на големи турски и арабски компании.
Кристиан Вулф беше изправен пред съда заедно с филмовия продуцент Давид Грьоневолд, за който се твърди, че е платил 720 евро за хотелско настаняване и разноски на Вулф през 2008 г. по време на посещение на Октоберфеста в Мюнхен. По това време Вулф е министър-председател на провинция Долна Саксония. Два и половина месеца по-късно той лобира пред шефа на Siemens за подкрепа за филм на Грьоневолд. Заради този случай е обвинен и самият Грьоневолд.
В цялата работа имаше нещо сбъркано. Сбъркаха юристите, медиите и политиците. И разбира се, самият Кристиан Вуф. От историята могат да се извлекат 3 поуки:
1. Президентът трябва да е за пример
Кристиан Вулф може и да няма присъда, но той направи грешки, недопустими за един президент. По повод на кредита за своя апартамент, за който се разбра, че е теглен при особено преференциален лихвен план, по време на изслушването пред парламента, той не каза цялата истина. В опит да покрие аферата, се разбра че Вулф е заплашил главния редактор на вестник Bild с „война". С други думи личността на Кристиан Вулф се оказа просто неподходяща за високия пост, който заемаше.
2. Феърплеят важи и в политиката
В скандала Вулф медиите също имаха важна роля - те си свършиха работата по осветяване на факти, които без тяхна помощ сигурно никога нямаше да видят бял свят. Което не означава, че нямаше преувеличаване и истерия. Например в случая с пенсията, която се отпуска на всеки немски президент, която стана повод за остри полемики. Границата между обвиненията към Вулф и заслугите му като политик беше размита, а не бива.
3. Правосъдието не трябва да преиграва
В опит да опровергае масовото разбиране, че „малките ги хващат, а големите се измъкват" съдиите и прокуратурата трябваше да си направят добре сметката и да не водят безсмислени процеси като гореспоменатия в Хановър - просто да натиснат спирачката в правилния момент и да си спестят театъра.
