Класическото клише за наполовина пълната или наполовина празна чаша всъщност крие уловка. Множество изследвания са доказали, че хората са по-склонни да вкарват в съзнанието си позитивното, а не лошите новини. Това, обаче, е поправимо.
Ars Technica съобщава, че екип от европейски изследователи са открили начин, по който да възприемаме добрите и лошите новини еднакво. Нужно е единствено да се въздейства на малка част от мозъка, разположена в ляватаму част.
Повечето от информацията, която влиза в нашето съзнание, не е като написана на бял лист. Вместо това, обикновено ние просто обновяваме стари ментални модели. През годините е доказано, че добрите новини по-лесно променят нашите представи в сравнение с лошите.
Според цитираното от технологичното издание изследване, този ефект се дължи на един конкретен дял от мозъка, т.нар gyrus frontalis inferior, чиито функции са да обновява представите ни за света, както и да контролира поведението ни. Разположената в лявото полукълбо част от този дял следи специално за случаите, в които нещата се развиват по-добре от очакваното.
Учените използвали т.нар TMS (transcranial magnetic stimulation) симулация, при която чрез магнитно поле се влияе на конкретна мозъчна секция и даже тя може да бъде „изключена". Участниците в изследването били запитани каква, според тях, е вероятността да им се случат различни негативни събития (например да заболеят от Алцхаймер), след което им били представени реалните данни.
Тези, при които TMS бил насочен към лявата част на gyrus frontalis inferior, наистина започнали да възприемат по-лесно лошите новини, без това да влияе на възможностите им за интерпретиране на добрите вести.
Изследователският екип провел множество контролни тестове, които доказали, че нарушаването на функциите на мозъчния дял не пречи на реалната преценка, но въпреки това са категорични, че подобна манипулация не подобрява вземането на решения.
Според тях, прекомерният песимизъм лишава човек от плюсовете, които идват с поемането на риск, а освен това води и до непрекъснат стрес. От друга страна е важно да се припомни, че крайният оптимизъм води до рисково поведение, което може да доведе до катастрофални резултати - например при борсовата търговия.
