Кризата в Украйна и неспособността на Европейският съюз да е адекватен посредник в разрешаването й за пореден път повдигна въпроса за вродената импотентност на общата европейска външна политика.
Бавна и тромава европейска администрация; Неадекватни и ненавременни реакции на случващото непосредствено на границите на ЕС; Непознаване на културната и етническата картина в страна, която официално е обявена за приоритет на разширяването на Блока на Изток; и не на последно място очевидната неспособност за координиране на "общи" европейски интереси в отношенията с Русия.
Всичко изброено дотук е само малка част от недостатъците, които ЕС демонстрира в опитите си да посредничи в разрешаването на украинската политическа криза, прераснала вече до практическа война, с активното участие на Москва.
Второто десетилетие на ХХІ век демонстрира нагледно, че политиката на "моркова и тоягата", на която ЕС залага последните 20+ години по отношение на потенциалните кандидати за членство, не само е загубила адекватност, но практически е в ущърб на общоевропейските интереси. Най-малкото, защото в случая с Украйна, Русия я е овладяла до съвършенство.
Резултатът от последното противопоставяне, започнало през ноември с отмятането на Киев от подписване на споразумение за асоцииране с ЕС в полза на развитие на отношенията с Русия и достигнало точката на кипене последните дни, поставя Европа в незавидно ниска поза.
Ясно е, че усилията на европейската дипломация да повлияе на развоя на събитията в Украйна не постигат резултат поради беззъбието на същата. Трудно се поставят условия на страна (Русия), чиито суровинни ресурси са от пряко значение за икономическия растеж на ЕС, докато се опитваш да покровителстваш интереси, които са в ущърб на Москва.
Русия разбира от силова дипломация много по-добре, отколкото от мека. Но за да успее подобна силова дипломация трябва да се правят не отстъпки, а жертви.
Нещо, на което Великобритания или Франция не биха склонили само заради "една Украйна", пък било то и половината от нея. Твърде много милиарди на руски олигарси се съхраняват в банките на лондонското Сити, докато съпругите им са на шопинг по бутиците на "Шанз'Елизе", за да са готови Лондон или Париж да ги загубят. В практически същата ситуация се намира и третият силен европейски играч, Германия, която не крие все по-широките си икономически контакти с Русия и зависимост от руски суровини.
И тук е време на острието на копието на европейската дипломация да застане не "баронеса" Катрин Аштън, а Варшава.
Полша е една от малкото европейски държави, която овладя икономическата криза от последните години още в зародиш и успява да генерира постоянен ръст, запазвайки, и разширявайки позициите си както в ЕС, така и извън него.
Да, историческата презумпция, че поляците "мразят" руснаците и "имат да им връщат" съществува, но не влияе на полския прагматизъм, с който страната се позиционира на европейската и международната сцена.
Още преди началото на инициативата на ЕС "Източно партньорство" през 2009 г. Варшава е основният двигател и посредник в развиването на отношенията на Блока с Украйна. В развоя на събитията от последните месеци/седмици/дни полският външен министър Радослав Шикорски беше третият европейски дипломат, който наравно с френския и британския, посредничеше в диалога между бившата и новата власт в Киев.
И то именно заради високия кредит на доверие, с който се ползва Полша в очите на украинско-говорящите граждани на Украйна (пак по културни и исторически причини).
Някои проруски критици на полската външна политика изтъкват, че половинчатият диалог на ЕС с Украйна е в основата на разцеплението на украинците, вината за което трябва да се търси именно във Варшава, която безрезервно подкрепяше антимосковската опозиция от 2004 г. досега.
Но дори и те се съгласяват, че Полша не е държава, чиято съвест би позволила разделянето на територията на която и да е страна в интерес на Русия.
И ако ЕС наистина се бори за целостта и интересите на Украйна, то машата на европейската дипломация трябва да бъде делегирана в ръцете на Варшава. А Полша присъства активно на европейската политическа сцена и без да се правят декларации от този тип.
Европейската дипломатическа служба официално представлява общите интереси на Блока, но е доминирана предимно от еврократи от "старите" държави-членки и предлага, и следва насоки, често координирани с интересите на западните столици.
Перспективата начело й да застане дипломат "от Изтока", който да води силов диалог с Москва от името на ЕС, изглежда единственото адекватно решение, ако Брюксел иска да запази позиции на глобален играч.
Мнозинството от международните наблюдатели са единодушни, че совалките на полския външен министър Шикорски в последните месеци ще му позволят да изгради образа на идеален кандидат за поста на Върховен представител на ЕС, при сформирането на новата Европейска комисия след изборите за Европарламент през май.
Времето това да стане факт изглежда е дошло.
