Публикуваме статията на колегите от Mediapool.bg поради опасния прецедент, който се създава. На подобни истории следва да се даде максимална гласност, в противен случай е застрашена свободата на изразяване в България.
Не повече от час, след като Mediapool публикува в петък статията "Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?", авторът й Борис Митов се оказа проверяван за изнасяне на държавна тайна.
В публикацията се говори за нарушения, извършени от заместник-градския прокурор Роман Василев, които са установени от Софийския градски съд (СГС) по делото за подкуп срещу ексвоенния министър Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото ведомство Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров.
Авторът на публикацията бе привикан в Софийската градска прокуратура (СГП) да даде обяснение по повод публикуването на факсимилета на документи по делото. Става дума за искане и разрешение за прилагане на СРС срещу Попов, разписани през март 2010 г. от настоящия главен прокурор и тогавашен председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров.
Причината за интереса на държавното обвинение бе самоличността на източника на Mediapool, предоставил копия от въпросните документи. Според водещия проверката Драгомир Янчев документите все още са класифицирани и представляват държавна тайна.
Той явно не взима предвид определението на съдията по делото в СГС Иван Коев, с което всички писмени доказателства в процеса са разсекретени. Документите бяха и преместени от секретното в явното деловодство на съда. Прокуратурата на този етап не признава съдебното решение и излиза с тезата, че само този, който е засекретил нещо, може да го разсекрети.
В крайна сметка авторът бе предупреден, че носи наказателна отговорност по чл. 290 и по чл. 294 от Наказателния кодекс (НК), ако "затаи истина" или "спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, или да остане ненаказано". По тези текстове е предвиден затвор до 5 години.
След като самоличността на източника така или иначе остана неразкрита, последва предупреждение от обвинителя, че може да се стигне до дело за разгласяване на държавна тайна, което в случая ще бъде от компетентността на Софийската районна прокуратура (СРП).
По време на 20-минутния разпит в СГП авторът на публикацията бе помолен да напише в обяснението си, че е запознат с наказателната отговорност, която носи, както и че действително той е написал статията. Подписана бе и декларацията, че той отказва да разкрие източника си.
Правото на журналистите да запазват в тайна своите източници е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България още в началото на 90-те години. В тази връзка има и решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
"Всяко искане от страна на разследващите органи към журналисти да огласяват самоличността на свой източник е пряко нарушение на конвенцията", коментира пред Mediapool адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация" (ПДИ).
Според него е немислимо да се води наказателно производство за публикуването на документ, който вече е бил декласифициран от съда. "В дадения случай е извършено декласифициране от компетентен орган - съд, и не може да бъде вменена отговорност на когото и да е било", добави юристът.
Кашъмов коментира още, че е налице проблем, отдавна констатиран от бившия председател на Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова и от ПДИ - "разширително прилагане на списъка за държавна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация".
По думите на адвокат Кашъмов разпоредбите на закона визират забраната за разкриване на самата технология на подслушване и техническите средства, които се използват, а не "прикриване на ключови доказателства по обществено-значимо дело". Второто би довело до корупционни практики и нарушаване на принципите за прозрачност и публичност в наказателния процес, смята юристът.
Кашъмов каза още, че тълкуването от страна на прокуратурата, че съдът не е орган, който може да разсекретява дадени документи, на практика необосновано разширява рамките на понятието "държавна тайна" и е в противоречие на указанията на ДКСИ, когато става въпрос за дело в съдебна фаза, съдът да преценява кои данни да са публични и кои секретни.
"23 години след края на тоталитаризма, да се прави такъв завой назад е потресаващо", обобщи Александър Кашъмов.
Любопитното в случая е, че преди повече от година Mediapool публикува факсимиле от бланка, с която се разпорежда използването на СРС по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов, която бе подписана единствено от зам.-градския прокурор Роман Василев. Тя също бе с гриф "Поверително", но тогава държавното обвинение не предприе действия по образуването на проверка за разгласяване на държавна тайна.
*Заглавието е на Webcafe.bg. Оригиналното е: "Проверяван за престъпление се оказа единствено пишещият".
Илия, каква е тая държавна тайна, която служи само за прикриването на недоучени подлоги като господин "ти си абсолютен престъпник"? Омръзна ми всички ченгета да говорят за прозрачност и конкретност и винаги като дойде ред те да кажат нещо повече от общи приказки да се крият зад следствена, служебна и държавна тайна. Бих се съгласил с тебе, ако тайната служеше на всички ни, но последните години става все по-ясно, че пазенето на тайни от държавата работи срещу гражданите й, срещу справедливостта и за разединение и взаимна омраза. Помисли си, ако арестуват съседа ти и се скрият зад следствената тайна - ще знаеш ли дали съседът ти е съгрешил или някой от МВР продава услуга някому? След като тия институции ни натрапват разбирането за всеобща виновност, нека благоволят и те самите да бъдат приемани за виновни до доказване на противното, иначе ставаме република на тайната полиция и нейните произволи. По-общо бих казал, че докато българинът не проумее и не порастне до там, че от сърце да иска да защитава правата дори на омразен на всички престъпник, дотогава не сме дорасли за демокрация и правова държава.