"Обучение на таланти ли? Талантите се обучават сами"
В този дух разговарям с колеги от Института по математика, хора с дългогодишен опит в работа с млади математически таланти. В хода на разговора отбелязваме, че курсовете за подготовка за математически състезания са полезни и развиващи в много отношения, но не ни е известен случай, в който подобен вид обучение да е "родило" талантлив ученик.
Днес е популярно да се работи с таланти и може да спечелите проект в това направление. Изпращаме децата си в училища за таланти, плащайки висока цена за своите амбиции.
В същото време, дори самите педагози отбелязват, че творческите способности са обратно пропорционални на броя подготвителни курсове. И е време да се простим с очакването някой да ни научи в училище или в университета.
Намирам тази мисъл и в едно интервю на Стефан Цанев от 1989 г. Не мога да го кажа по-добре:
"Само да не помислите, че трудът решава всичко. Бездарният, колкото и да се труди, нищо няма да направи. Талантът сам предизвиква към труд, това е неговият инстинкт за съществуване".
В такъв случай, каква е ролята на учителя?
Ако заимстваме библейската притча, той е "верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме" - в случая храна за ума, без да пропуска десерта на интелектуалните предизвикателства. Твърде често в училище днес виждам учители, които са забравили ролята си на помощници (да не кажем слуги) в развитието на своите ученици.
В своята безочлива арогантност, някои си позволяват категорични оценки за способностите на децата и виждат ролята си в това да отсяват учениците (според популярния напоследък израз), вместо да ги обучават и развиват. Които и да са те, нека им напомня, че не нашите деца са създадени за Училището, а училището - за децата ни.
За вредата от състезателната мотивация
Обикновено се приема, че математическите състезания дават възможност за изявяване на таланти. Въпреки солидните авторитети, писали по темата, аз дълбоко се съмнявам, че състезателният момент е подходящата мотивация за един талантлив ученик. Състезателността е качество, присъщо на (войнстващата) посредственост. Талантът не се състезава с другите - той носи мерилото си в себе си.
Мотивация ли са наградите, най-голяма от които е обучение в престижен университет в чужбина? Да, но не и за талантливите - обикновено те са встрани от борбите на интереси и с дейността си не преследват практически цели. (За радост познавам такива хора.)
На практика, още подборът за състезанията по математика разделя децата на група на отхвърлените и група на привилегированите - едните са разочаровани и демотивирани, а при другите развращаващата роля на привилегиите не е нужно да бъде коментирана.
Практиката е твърде далече от честната игра, особено откакто заплащането на учителите се обвърза със състезателните постижения на учениците им. В повечето случаи на злоупотреби децата нямат вина, но това ли е благоприятната за изявяване на таланта среда? Вместо това, някои амбицирани учители осакатяват умствено и духовно своите ученици; техните методи са манипулативни и изграждат зависимост.
От какво обучение имат нужда децата ни
Доброто образование създава независими, отговорни и критични личности, то изгражда култура за учене, стимулира инициативата и така развива таланта. Има редица образователни практики, които не са състезателно-ориентирани, а използват алтернативни форми на мотивация...
Но не са ли това миражи на фона на все по-ниското ниво на математически постижения на нашите ученици?
Математическа грамотност
При последното изследване PISA 2009 на математическата грамотност на българските участници бе оценена като ниска. Математическата грамотност от средно и високо ниво включва математическо мислене, умения за съставяне на математически модел на описана ситуация, за аргументиране и предлагане на конкретни решения. Докато в държавите от ОИСР средно около 33% от учениците покриват тези изисквания, в България това са 12%.
И причината за ниските резултати не е в липсата на професионализъм у учителите.
Основната причина, е че обучението по математика в гимназиалната степен не е проектирано така, че да изгражда математическа грамотност от високо ниво. Математическата грамотност по начина, по който е формулирана, може да се изгради само чрез обучение в дух на математическо моделиране.
Чели сме „Революцинното богатство" на Тофлър и знаем, че знанието е релационно, т.е. всеки отделен сегмент знание постига значението си само когато е свързан с други, определящи неговия контекст. В момента много математически знания не постигат значението си, защото се преподават отделени от контекста си, само като съставна част на алгоритъм (чийто смисъл също остава неясен). Във време, когато границите между науките ерозират, от учебника по математика се очаква да комбинира елементи от различни области на познанието.
Учебниците по математика
В резултат на дългогодишна насоченост към по-високо теоретично ниво на преподаване, учебниците по математика са станали неразбираеми. Статистиката сочи, че средно се усвояват 10% от учебния материал. На практика опитните учители компенсират недостатъците на учебника, но по замисъл хубавият учебник е основа за хубаво преподаване.
А учебниците в голяма степен са предопределени от учебните програми. Съдържателно пренаситените програми неизбежно водят до безсмислено обемни учебници. Ако отнесем една известна мисъл на Анатол Франс към авторите на програми и учебници, ще заключим, че те търсят удовлетворение за тщеславието си, като обучават на твърде много неща. Тъй като на практика тези знания не се усвояват; не е ли по-разумно да се предизвика любопитството, без да се претоварва мозъка ... защото огънят сам ще се разгори там, където е попаднала искрата?
Образователните реформи
Реформите в образователната система днес са замислени така, че да накарат фабричния модел на образованието да работи по-добре, вместо да го заменят с постфабричен. Обучение до 12. клас? Целодневно обучение до 7. клас? Точно обратното е необходимо...
Да, един смислен и умен поглед за начина, по който младите умове трябва да се просвещават, не да им се налива с фуния "знание". Права сте, г-жо Събева, че предлаганата сега концепция от просветното министерство не е добра, а целодневното обучение до 7 клас звучи влудяващо! Не знам дали някой си дава сметка колко затъпяващо и вредно е престоят на едно дете по цял ден в една неуютна и непривлекателна прашна класна стая, бедничка откъм пособия, каквито са повечето в българските училища... Ако искат да отворят работни места за учители - добре, но иначе е малоумно.
Постоянно се сблъсквам с хора, които не могат да се справят с елементарни математически задачи, например да изчислят процент или да умножат трицифрени числа. Според мен това е директно следствие от твърде сложната математика, преподавана в училищата. Математиката - абстрактната царица на науките трябва да остане за царствените души, за талантите. За останалите - практически умения по боравене с числа и статистики Ама къде са останалите учители като Невена, които ще разпознаят талантите и без да ги отсяват, ще им дадат математическа храна за духа?
Вече от дистанцията на времето и с натрупаните до този момент знания мога уверено да кажа, че българските учители по математика са некадърници и осакатяват децата. Превръщат ги в математически инвалиди, по подобие на себе си. Стандартите за учителите са силно занижени. Куцо и сакато "преподава". Посредствеността ражда посредственост. Вярно е и обратното - изключителността ражда изключителност. Учил съм в математическа гимназия и през шестте си години там не видях ентусиазиран и талантлив учител. Основни неща не знам. Историята на науката не съм изучавал. Спомням си инцидентно в един час споменаха нещо за Декарт и това си беше. Никой не си направи труда да ме "запали" със зависимостите и да предизвика любопитството ми. Дежата имат нужда да бъдат ентусиазирани. А е било толкова просто... Виждам сега хубави онлайн лекции и ми се плаче - каква некадърност и посредственост ми преподавана.
Наистина задачите по математика в учебниците трябва да се пренапишат, повечето съвременни деца излизат от обикновените училища без елементарни познания как се смятат проценти например. Добре, че имат калкулатори в джиесемите... Но прави впечатление каква пропаст се е издълбала в обучението по математика между специализираните ни математически гимназии в София и в страната, откъдето излизат способни млади гении, които ни радват с постиженията си на олимпиади в чужбина, и изключително ниското ниво в останалите училища
напълно съм съгласна с авторката! много се радвам,че има професионалисти, които осъзнават че системата на обучаване в България трябва генерално да се промени.Дано техният глас бъде чут!
Има верни неща, но ми се струва, че авторката залита в другата крайност. Твърде хипарско и ултралиберално ми звучи. Или си в кастата на талантливите, или не си. Колкото и да се трудиш, нищо няма да постигнеш, ако не си сред избраните. Един вид - всичко е предопределение. Харе кришна. Нито ми се струва вярно, че за успеха талантът е 1%, а трудът 99%, нито обратното. За мен са еднакво важни и без едното не може. Не зная какво точно учат сегашните деца, но съм виждал такава слободия в средното си образование... Всъщност, точно так, където имахме сериозни дисциплини и сериозни учители, так където съм вложил много труд, имам най-сериозни познания, дори нови интереси. Разбира се, че трябва да се вслушваме в интересите на ученика, но трябва да му се изгради и обща култура, а това не може да стане, ако се учи само това, което родители му или той си мислят, че трябва. Разбира се, че в някои дисциплини трабва да се намали "академичността" и количеството материал за сметка на провокирането на творческо и практическо мислене, но не и да се орязва прекомерно теоретичното и абстрактното. Според мен трябва да се открие правилния баланс, а не да се правят революции. И да се прилагат различни методи за обучение на децата според таланта, темперамента и интересите им. Това, което би действало при едно дете, не би дало резултат при друго, затова си мисля за малко по-голям индивидуализъм и гъвкавост, дори да не е на ниво ученик, поне на ниво паралелка. Но пак повтарям - без да се залита в крайността на модерния напоследък либерализъм (или казано по нашенски - слободия).
Образованието в сегашната му форма е вредно за децата. Не само по математика, просто там най-бързо и лесно се забелязва. В пети, шести и седми клас ми писаха по милост 3, за кандидатстудентския изпит (по математика) съм се готвила съвсем сама и имах отличен! Пак на този кандидатстудентски изпит имаше елементарна геометрична задача, която останалите решаваха по безумно сложен начин, зазубрен на частни уроци. Това да принуждаваш деца да зазубрят задачи по геометрия е престъпление. За съжаление не виждам изход от това положение. Трябва да се промени цялата образователна система, да се смени учителският състав и да се пренапишат учебниците. Това е утопия, няма как да стане. дори ако с най-добри чувства започне реформа, тя ще се изроди в поредния експеримент с деца. Аз записах сина си в училище за "глупави", за да намаля максимално щетите от образованието. Недостатъчните знания допълва с четене на книги и разнообразни кръжоци.
Мисля, че правилната форма на обучение е интерактивната. Дори няма нужда от учители, а от възпитатели, които да просто да присъстват на видео конферентната сесия. Лектори дори в началното училище - това е решението. Учителите трябва да са приложни математици, които да отделят по един ден от седмицата да преподават. По този начин ще се генерират изследвания и едновременно с тях висока удовлетвореност у математиците, защото всеки способен учен би желал да сподели знанията си. Децата са благодатна аудитория, а още от малки да бъдат приобщени към световното общество на математиката - какво по хубаво от това. Другият път е доста по-скъп - домашното обучение.
Не съм съгласна с авторката на статията. Да не би да проповядва елементарни знания както е в САЩ, където смят сбор на двуцифрени числа с калкулатор? Нямам виждане за образованието през последните 15-тина години, но това до 1989 си беше добро. Състезателното начало трябва да го има, иначе децата смятат, че се справят добре. Точно по този начин се преподава в САЩ - на родителски срещи казват, че децата се справят страхотно, че са добри и т.н., а в същото време се вижда, че резултатите им не са страхотни. Насърчава се груповата работа, при която няколко човека (или дори само един) мъкне на гърба си цялата група. И точно талантливите деца имат нужда от повече внимание, насочване и грижи, защото в повечето случаи при тях е характерно несправянето със житейските проблеми.
Поздравления, много хубав и аргументиран материал Талантът наистина се обучава сам и наистина носи мерилото в себе си, а мотивацията му идва отвътре. Училището и изобщо цялата държавна система трябва просто да му създаде условия за изява. Талантът е самобитен и е факт, че най-талантливите и гениални хора често са били смятани за посредствени в училище - вероятно защото са били твърде саможиви и са слушали вътрешния си глас, а не този на учителя
@Лични финанси ти освен клишета нещо друго можеш ли да произведеш?
Хайде стига с тея глупости! Таланти че таланти! СВЕТЪТ НЕ Е ТАЛАНТИ! Светът се управлява от четворкаджиите, а не от отличниците или слабаците! Какво ги превъзнасяте тея таланти? Другите какво?Да мрат ли? Нужно ли е човек да е суперталант за да живе добре? да яде хубава храна, да се облича добре, да живее в добър дом, да ходи на почивка зиме и лете, да не си брои стотинките като иде на кафе?
Да не говорим, че ролята на толкова много наука и в частност математика е само "фитнес за ума". А има нужда и от нормални хора-шофьори, фризьори, комбайнери, сервитьори.Не може всички да са гении или супер художници. Знанието трябва освен да бъде фитнес и да носи практическа полза-хората учат 12 години, а после не могат да си попълнят една данъчна декларация.Да не говорим за практически неща, които трябват на всеки -как се гледа малко дете, болен и прочие.
Мдам. Аз пък мисля, че храната трябва да се материализира от специални машини, а не да се мъчим да я произвеждаме, готвим и прочие. Представа си нямам как ще се осъществи това, но хора, разберете, така е по-правилно, целесъобразно и хигиенично, с по-малки разходи и въобще повече ми харесва... Или във връзка със статията - защо да ги учим и изобщо да се занимаваме с тях - оставяме си ги вкъщи с един сборник със задачи и една христоматия с откъси от романи - да се саморазвиват, а? Пък после - каквито станат, който какъвто му е таланта...
И това с храната ще стане, но не се допуска свише, според мен. Защото хората не заслужават още такова удобство.Повечето хора се стремят напред, развиват се само принудително-с трудности, изпитания , проблеми, нещастия. Когато хората почнат да се развиват доброволно без остен-остена ще изчезне. А отдавна беше открито,че за реализацията на един 1 човек в обществото му трябва не високо IQ , а високо EQ т.е. емоционална интелигентност.Примера е в Япония-там никой не го ебе ти какво можеш сам.Там ги интересува с какво твоето присъствие може да допринесе за колектива.Ако не се вписваш в отбора-чао!