Над седем часа продължи придвижването на катафалката с ковчега на Уго Чавес. Стотици хиляди негови привърженици изпълниха улиците на Каракас. Траурната процесия тръгна от Военната болница и стигна до сградата на Военната академия, където венецуелците ще могат да се простят с лидера на боливарската революция. Погребението е насрочено за 8 март.
Градските власти обявиха, че през трите дни на поклонението метрото ще работи безплатно. Националният траур ще трае седем дни, през които ще бъдат затворени всички училища и висши учебни заведения. Привърженици на президента социалист настояват той да бъда положен в мавзолея на Симон Боливар редом с останките на героя от борбата за независимост в Латинска Америка.
Венецуела търси нов лидер след 13-годишната ера на Уго Чавес. Кой ще наследи харизматичния "Команданте" - неговият фаворит Николас Мадуро или Енрике Радонски Каприлес, богаташ с дебели връзки в САЩ и водач на опозицията срещу починалия президент.
Във Венецуела ще има избори след 30 дни, като много вероятно ще се стигне до тежка битка между Мадуро и Радонски. Опозиционните партии във Венецуела вече решиха единодушно да подкрепят кандидатурата на центриста Каприлес.
Три месеца преди смъртта си Чавес обяви пред своите последователи, че иска именно Николас Мадуро да го замени, ако не спечели битката с рака.
Избраният наследник направи запомнящо се изявление точно преди смъртта на кумира си, обвинявайки политическите врагове на Венецуела за мистериозната болест на Чавес. Мадуро съобщи още, че двама американци са изгонени от латиноамериканската държава, защото били шпиони и подготвяли заговор за дестабилизиране на страната.
"Човекът на Чавес" направи впечатляваща кариера към върха на политическия елит. Той е бил автобусен шофьор, а след това се внедрява в синдиката на служителите от метрото в Каракас. Запознава се с Чавес, когато той лежи в затвора, тъй като през 1994 г. бъдещият президент и едноличен водач на революцията прави неуспешен опит за преврат. Съпругата на Мадуро, Силия Флорес, води защитата на Чавес през съда.
През 2006 г. Мадуро е назначен за външен министър на Венецуела. От 2012 г. официално става дясна ръка на Чавес, получавайки поста на вицепрезидент. В момента той временно застана начело на управлението на страната, докато бъдат проведени президентските избори.
Да преследваш "чавизма" без Чавес е доста обезкуражаваща задача, която сега тежи на плещите на Мадуро. Много анализатори обаче вярват, че той може да се справи и да се възползва от шанса, който му се откри. Той е човек от народа - има корени и минало, които определено могат да са коз, спечелвайки му уважение сред бедните и непривилегированите.
Какво остава за останалите от близкото обкръжение на Чавес, след като Мадуро бе посочен лично от него? Колкото до армията - военните вече обещаха подкрепа за временния президент.
"Въпреки липсата на харизма в сравнение с Чавес, Мадуро в доста отношения е много, много популярна фигура във Венецуела и личност, която естествено може да спечели изболите, дори и без намесата на САЩ", заяви анализаторът Ерик Драйцер.
Тази "намеса" вече е налице. Става дума за основния опонент на Мадуро - Енрике Каприлес Радонски. 40-годишният бивш губернатор бе основен конкурент на Чавес на последните президентски избори.
"Той доста случайно бе в Маями и Ню Йорк през последните 2-3 дни. Очевидно е, че те се готвят за кралска битка", коментира историкът Джералд Хорн.
Все пак, ако оставим американското вмешателство, победата за наследството на Чавес не просто ще закрепи популярността на Мадуро. Журналистът Дон Де Бар е склонен да придава същата промяната и на усещането за демокрация, вкоренено у хората по време на ерата „Уго Чавес".
През 2002 г., когато стана превратът, бе демонстрирано, че истинската власт принадлежи на народа на Венецуела, когато хората излязоха на митинг през завзетия Президентски дворец, върнаха си родината обратно и после дадоха властта на Уго Чавес.
Предпочитаните дестинации за пътуване понякога могат да кажат много неща за политическите разбирания на един човек. За Мадуро това е Куба, докато Радонски предпочита САЩ.
Когато Вашингтон почука на вратата
"Това е доста типично през последното десетилетие, наистина - членове на опозицията във Венецуела често да отскачат до САЩ, за да се срещнат с техните ... финансови спонсори, защото получават милиони долари от правителството на САЩ или различни агенции и организации", коментира адвокатът Ева Голингер.
На предишните избори Радонски показа желание да смени радикално външната политика на Венецуела, защитавайки възможността за стопляне на отношенията с Вашингтон - основният враг на Чавес.
За разлика от "Команданте" и от дясната му ръка, Радонски произхожда от влиятелно семейство на бизнесмени. Той проповядва идеологията на свободния пазар и е твърдо против строгите регулации в икономиката, въведени от Чавес.
През октомври миналата година двете гледни точки се сблъскаха на президентските изболи. От едната страна бе чавизмът, тръбящ за социална демокрация. От другата бе проамериканската идеология с неолиберални политики, приватизация и затягане на връзките със САЩ.
Дон Де Бар твърди, че истинската опозиция във Венецуела се корени не в САЩ, а в средната класа, която се облагодетелства по време на предишния режим.
Преди пет месеца Чавес спечели 54% от гласовете на сънародниците си срещу 44% за Радонски. След 30 дни изборите ще покажат дали идеологията на Чавес може да надживее своя създател. За момента всички индикации са за това - нова победа за чавизма, изтъква д-рв Франсиско Доминикес, университетски преподавател и секретар на Кампанията за солидарност във Венецуела.
"Чавес вървеше нагоре. Ако видите колко гласове е спечелил - 3.7 милиона през 1998 г., 3.8 милиона през 2000 г., 5.8 милиона през 2004 г., 7.3 милиона през 2006 г. и 8.2 милиона през 2012 г. Тенденцията е ясна. Това не значи, че опозицията няма сили, а че чавизмът имат много повече от нея", продължи Доминикес.
Все пак, той прогнозира тежка битка за близкото обкръжение на починалия лидер и неговата партия. Причината е, че в разделената опозицията има „елементи", които могат да използват подривни методи, за да грабнат властта. Това пък изтиква на преден план въпроса за сигурността в държавата в междинния период между 13-годишното управление на Чавес и новото начало, което предстои във Венецуела.
Пепе Ескобар, разследващ журналист, очаква смут в латиноамериканската държава, защото "дезорганизираната опозиция и някои малки фракции от военните ще попитат Вашингтон: "Ами следващ преврат?".
Професорът от Бирмингам Джеймс Питър няма подобни опасания. Според него възможността на САЩ да дестабилизира Венецуела е твърде малка и е надценена. "Мисля, че силите за сигурност във Венецуела остават лоялни към процеса, описан в Конституцията. Те представляват една стабилна сила, която дълбоко е повлияна от политическия и социален дневен ред на Чавес", обобщава той.
