Мъжкото приятелство е мит

Аз съм на 22 и ми е трудно да общувам с момичета (и жени), но и с мъже. Толкова ми е трудно и затова нямам приятели.

Може би защото като бях малък, баща ми беше все по командировки, а и той е, как да кажа - с много нервашки нрав, направо е непоносим!

Или може би защото просташките изцепки на мъжете у нас вече идват твърде много? Май единственото спасение от байганьовската простотия е в чужбина...

Но да се върна на приятелите - нямам приятели от няколко години и трудно понасям самотата. Поне да имах гадже ще кажете! Е да, но как мога да си намеря мацка без приятели, от личен опит знам, че жените предпочитат мъже с приятели?! Смятат го за престижно, освен това българските жени ги привлича простотията, а аз не мога да съм простак.

Как да намеря приятели като просто не мога да общувам с други пичове, не разбирам какво имат предвид, когато говорят, непрестанно се питам: дали не се смятат за по-вървежни сред жените от мен, дали не ме използват само, за да има над кого да се подиграват и да се хвалят с постижения сред жените, повече ли пари изкарват или по-малко?

Според мен истинско приятелство няма, защото на друг мъж/момче не може да му се има доверие - прави ти се на приятел само защото иска компания за по биричка и за мач или те използва за да му пишеш домашните; подмазва ти се, за да получи увеличение, ако си му шеф в работата; просто не иска да бъде без т.нар. "коч къмпани".

Обикновено мъжките приятелства протичат по този начин - в началото уж са ти много добри приятели, звънят ти по телефона, ходите по баровете да сваляте мацки заедно, пиете по биричка заедно и т.н. И после нещо става и разбираш, че този глупак ти е говорил зад гърба, обиждал те е или тайно иска да спи с приятелката ти. Или пък ти иска приятелски заем, който после никога не връща и се прави на мишка.

Да не говорим, че често между мъже дребните заяждания и спорове нерядко прерастват в истинска вражда. И тук го има говоренето зад гърба, колкото и това да се смята за налично само при жените.

Да не говорим за злобата и завистта по повод на това чие гадже е по-красиво и секси, кой изкарва по-висока заплата и чия кола е по-яка. Това е мъжкото приятелство, което е точно толкова фалшиво като женското.

Ще помоля жените преди да всяко повтаряне на мита, че мъжете имаме по-силни приятелства да се замислят дали нашите приятелства не са толкова фалшиви като техните.

И дали това, че 90% от мъжките приятелства се крепят на алкохола и обсъждане на жени или гледане на мачове, ги прави приятелства в истинския смисъл на думата? Защото за мен това не е истинско приятелство - при него не се страхувате да си споделяте болките и проблемите. При мъжкото приятелство това липсва и това го прави даже по-фалшиво от женското, защото вие поне си споделяте и лични неща.

При нас приятелството е само правене на компания, защото иначе ще си куфеем сами. А и няма да има с кого да спориш. Но това не го прави силно, нито искрено.

При нашите приятелства не се влагат почти никакви емоции и затова са повърхностни. И свършват бързо. Броят на дамите с приятелства още от даскало е двойно по-голям от този на мъжете с толкова продължителни приятелства. Това е истината.