Ами ако почивахме всяка сряда?

В сряда, докато повечето й приятели работят, Тифани е на тенис корта и упражнява бекхенда си.

Мениджърът по проекти от Мелбърн има запазен само за себе си часа от 9 сутринта и това може има само положително влияние върху представянето й на клея.

Всъщност Тифани не е избягала от работа.

Вече почти година агенцията й не работи в сряда като предоставя на служителите си четиридневна работна седмица, но им плаща като за петдневна работа. В понеделник и вторник се работи със стандартно работно време, в четвъртък и петък - също. За сряда не се насрочват срещи с клиенти.

Разбира се, ако има нещо спешно, има кой да си вдигне телефона и да поеме случая. Когато чува за първи път плана за тази нестандартна работна седмица, Тифани е въодушевена. После я обземат съмнения - като мениджър проекти отговаря както за служителите си, така и за клиентите. Налага й се да понесе последствията от неспазени срокове, нередовна комуникация и стреса от всичко това.

Но екипът й успява да организира нещата така, че да стане дори още по-ефективен. Тифани се стреми определен брой задачи да бъдат свършени в работните дни от седмицата, срещите й с екипа са по-стегнати и излишните приказки са сведени до минимум.

На всеки две седмици компанията прави обзор на свършената работа и на добрите си практики.

Всички служители харесват почивната си сряда и се стараят да я запазят и занапред. Затова подготвят внимателно ангажиментите си през седмицата и се стремят да ги изпълнят.

Политиката на почивната сряда е въведена във фирмата през юли 2018-а. Оттогава приходите са се вдигнали с 46%, казва изпълнителният директор и основател Кат Блекхам. Тя не иска да отдава всички успехи на четиридневната работна седмица и смята, че те се дължат на добре свършената работа.

Блекхам има опит с гъвкавия график на работа. След това успява да убеди борда на директорите да даде сряда като почивен ден на служителите и се заклева, че ако стратегията не проработи, ще се върнат на петдневна работна седмица. Освен това основава компанията с малко дете и още едно напът и уважава необходимостта от гъвкаво работно време.

Индустрията, в която се развива, е известна с изискването младите хора да работят извънредно много, затова иска да измисли нещо ново.

Почивка в средата на седмицата позволява на служителите й да отидат на фитнес, да свършат с изостаналите домакинската работа, да имат повече време за децата си или просто да останат пред телевизора и да гледат сериали цял ден.

Понякога колегите й наваксват с работата. Блекхам твърди, че болничните отпуски са намалели.

Но защо точно сряда?

Чувството за продуктивност, което повечето хора изпитват в понеделник, е ключово за Блекхам.

Това я отказва и от идеята за дълъг уикенд от петък до неделя - страх я е, че най-младата част от екипа ще си вземе свръх дълъг уикенд. Не иска и да остави на служителите сами да решават кога точно да почиват през седмицата, защото това би създало объркване както сред колегите, така и сред клиентите.

Мнозинството от служители са доволни от свободния си ден в сряда. За тях почивката значи, че в четвъртък се връщат на работа по-отпочинали и по-работоспособни, а продуктивността дори се увеличава. Разбира се, някои служители не успяват да издържат теста на четиридневната работна седмица и напускат.

Всъщност графикът на работа в пет дена от седмицата не е установен още в античността.

Хенри Форд първи дава на работниците си почивка през уикенда през 1926-а като смята, че това ще ги направи по-продуктивни. Тогава се появяват предвиждания, че работната седмица ще бъде редуцирана още повече в бъдеще.

Малко по-малко от 100 години по-късно наистина идва време за реорганизация.

Интересът към четиридневната работна седмица се засилва. Други се опитват да намалят работното време от осем на шест часа на ден. Въпреки това подобни тактики невинаги носят успех. Доста компании осъзнават, че трябва да наемат повече персонал, за да запълнят празнините в работния график.

Някои стартъпи в САЩ, които пробват да работят само четири дена седмично, бързо се връщат към петдневната работна седмица, защото изостават от конкуренцията и служителите са по-стресирани от обикновено. А и гъвкавостта е важна, но винаги има и спешни случаи и важни клиенти, които трябва да бъдат обслужени.

И не става въпрос само за продуктивност на работното място.

Начина, по който структурираме работата си, може да доведе до социални промени. Един от всеки пет служители в Европа страда от стрес. Ако тези хора могат да прекарват повече време с децата си? Ако не са притиснати в кошмарни задръствания всеки ден? Най-вероятно подобна промяна ще има благоприятен резултат.

Четиридневната работна седмица може да помогне  и за друг проблем - раждаемостта.

Навсякъде в западния свят възрастта за първо дете при жените се покачва и вече е над 30 години. Тогава обаче започва и сериозният напредък в кариерата, а жените обикновено са принудени да избират между работата и професията си.

По-гъвкаво работно време би им дало шанса да са и майки, и желани служители. Блекхам също иска да постигне точно това. Според нея никой не би трябвало да избира между комфортния семеен живот и кариерата.