Дълго време никой не можеше да ни разубеди, че най-безумното постижение на родната демократична система е Денят за размисъл.
Струваше ни се нелепо в избирателния закон да има заложен конкретен момент, в който се очаква да вземеш решение.
Представяхме си, че в този ден човек специално заема поза, удобна за размисъл („Мислителят" на Роден е добър вариант) и след като постои в нея час-два, мисловните му напъни раждат образа на достойната за подкрепа кандидатура. Така ги виждахме нещата.
Ах, колко наивни сме били! Днес сме твърдо убедени, че Денят за размисъл е най-революционното и научно обосновано българско изобретение в областта на изборите и трябва да се въведе по целия свят, защото никой преди това не се е сещал по този начин да се бори с най-големия враг на трезвата електорална мисъл - допаминът.
Прекрасно знаете, че допаминът е вещество, което участва в редица процеси на нервната система и най-общо казано предизвиква приятни усещания.
През 2009 екип от Университета в Станфорд реши да изследва доколко събития, нямащи нищо общо с политиката, влияят на преценката за успешно държавно управление и нагласата за вот. Оказа се, че влияят, при това сериозно. Анкетирани бяха 3040 зрители на Младежкия баскетболен шампионат и излезе, че относителният успех на отбора автоматично води до положителна нагласа към управлението на Обама и обратното - лошите резултати предизвикват негативни реакции към политиката на Белия дом.
Това даде основание на учените да заключат, че факторът „настроение" контролира политическата ориентация на подсъзнателно ниво.
Изследването обаче не спира дотук. Друг ключов елемент се оказа времето. Ако денят е слънчев, избирателите са далеч по-склонни да подкрепят кандидатите на управляващата партия, докато в обратния случай - техните опонети. И още един значим фактор трябва да споменем - сексът.
При колебаещ се вот над 11% от избора може да стане на основата на това правил ли секс избирателят предишната нощ или не.
Ефектът на всички тези странични и неполитически събития се крие в нивото на допамин. При усещане за спортен успех, хубав слънчев ден или споделена интимност, тялото произвежеда повече от веществото и това кара хората да възприемат света като по-добро място, т.е. да са по-малко склонни на промяна. Липсата на допамин води да обратното. Както виждате, това не е фактор, който може да се пренебрегне с лека ръка.
Сега разбирате ли, защо ЦИК препоръча в деня за размисъл да няма футболни мачове. Не е заради илюзорната ескалация на напрежението или проблеми с подготовката на изборните секции. В неконтролируемите нива на допамин е проблемът. Кой знае как ще завърши отборът ти и няма ли това да те накара да си промениш гласа, още повече в обстановка, в която футболът официално е част от политическата спекула.
По същата причина, предполагаме, все още на места е голям проблем продажбата на алкохол. Не е от съображения за сигурност, просто спиртните напитки синтезират веществото на приятното усещане в мозъка.
Прибавете към това и отлагането на някои концерти и виждате, че ние, българите, първи се сетихме как да овладеем подсъзнателните колебания, причинени от външни фактори.
Наричаме го „Денят за размисъл", но може би е по-правилно да му казваме „Денят за допаминов контрол". Гениално е и при това съвсем научно обосновано. Ако искате да сте разумен избирател утре, най-добронамерено ви съветваме днес да сте предпазливи към приятните или неприятни усещания.
Уви, ЦИК няма как да контролира времето, но бихме съвсем настоятелно препоръчали от тяхно име да внимавате със секса в дните около вота. Не че ви се месим, но е в интерес на демократичния процес е, както стана ясно.
