Наскоро мой познат журналист от един всекидневник ми се оплака, че българските вестници били в криза. Тиражите им се били сринали, рекламодателите се оттегляли, усещал се злокобният дъх на наближаващия фалит. Докъде ще стигнем така, тревожно ме попита моят познат.
Не знаех какво да му отговоря. Нямам представа докъде ще стигнат. Но ако наистина се тревожат за вестниците си, би трябвало да им поставят точната диагноза. Не е вярно, че българските вестници са в криза. Те отдавна са мъртви.
Повечето от тях са на червено и се молят да устискат до изборите, когато партиите може би ще ги нахранят, следвайки незабравимия завет на Надежда Михайлова ("Нахранете журналистите" - съвет на Михайлова на сбирка на синия актив в Ловеч на 13 февруари 1999 г. - бел.р.)
Разбира се, редакторите твърдят, че причините за ниските тиражи са извън тях. Оправдават се с интернет, със световната криза, с глобалното затопляне и със слабата реколта на царевицата.
Но истината е, че те отдавна не предлагат на читателите си нищо свястно. Всички вестници днес работят по една и съща формула - няколко страници хвалби за правителството, няколко страници мазен пиар, за който са взели дребни рушвети от "приятелски фирми" и малко судоку.
Информацията вече не се пише в редакциите, а в пресслужбите на държавните институции и в пиар-агенциите на бизнеса. Вестниците само я публикуват, без дори да проверят съдържанието й. Единствените авторски материали в ежедневната преса вече са хороскопите и кръстословицата.
Днешните репортери дори не излизат да търсят новини, те си седят в редакциите и ровят в интернет. Някой клеветнически сайт написал някаква глупост, а те я вземат и директно я флясват във вестника, без дори да й поправят правописните грешки.
"Copy - paste" - това е основният похват на съвременната журналистика. Освен това постоянно се леят безсрамни дитирамби по адрес на властта. Като четеш вестници, имаш чувството, че ни управлява сонм безплътни ангели. А читателят трябва да е благодарен, че има щастието да живее сред тях.
Ако по времето на комунизма имаше един официоз - "Работническо дело", днес всички вестници са официози и страстно практикуват онова, което британците наричат shameless ass-licking.
Надпреварата вече не е кой ще има по-качествени новини и повече информация. Битката е за това кой пръв ще клекне пред някой министър и ще разкопчае дюкяна му.
Всякой гледа само да бъде напред. Водещите новини не са свързани със законите или икономиката. Те са фокусирани върху тенисмачовете на премиера. За печатните медии политиката или икономическата ситуация в страната е далеч по-маловажна от това какво става на корта на министър-председателя.
Стотици страници се изписаха за злополучния мач на Бойко Борисов с Бекер. Един вестник отрази загубата на премиера с гордото заглавие: "Борисов изпоти Бекер на корта", друг вестник съобщи на читателите си: "Бойко Борисов взе четири гейма на Борис Бекер"...
Не смея да си представя какво щяха да пишат, ако Борисов беше победил. Предполагам, че щяха да завъртят извънредни издания.
В същото време за истинските новини все не остава място. Някак си срамежливо се изсули информацията за срещата между издателя Делян Пеевски и заместник министъра на финансите Владислав Горанов. Никой вестник не се сети да ги попита за какво са си говорили.
Никой журналист не се сеща да попита премиера защо е назначил за министър човек, който преди няколко години беше арестуван за побой над полицай. Това според вестниците изглежда е в реда на нещата.
А помните ли трогателната кореспонденция на прочутата мадам В. с Ахмед Доган? Помните ли как прелъстената и изоставена журналистка се обясняваше в стил "аз не съм такава"? Просълзявам се, като се сетя за тоя възторжен триумф на свободната преса.
От ден на ден медиите все повече заприличват на властта - стават все по-лицемерни, корумпирани и високомерни. И все повече отблъскват хората. Те вече нямат общ език с читателите си.
Но за сметка на това чудесно си общуват с управляващите. Отива в парламента някоя репортерка, хваща в кафенето депутата Пънчо Трънчев и почва да го разпитва и да попива мъдрите му тезиси. Кажи сега, Пънчо, какво мислиш за референдумите.... Трябва ли хората да имат право на референдуми? Не, казва Пънчо, референдумите са много опасно нещо, те са най-ужасното бедствие, което може да сполети България.
А трябва ли да има мажоритарни избори, пита репортерката. Пази Боже, вика Пънчо. Мажоритарните избори са съсипали не една държава. Те са нечувано зло. Пропорционалната система си е идеална.
А дали да не съкратим броя на народните представители, плахо измрънква репортерката. Не са ли ни много 240 депутати?
Какво говориш, вика Пънчо, докато дискретно я обарва по задника. Ние и сега едва смогваме с толкова работа, а ако ни съкратят, България ще остане без закони, ще настане анархия и хората ще се самоизядат и ще умрат в страшни мъки.
И репортерката се прибира в редакцията и пише че референдумите са най-голямото зло, че мажоритарната система е невиждано бедствие и че 240 депутати не са много, а даже са малко. Най-добре ще е да са 1000!
Репортерката не се замисля дали е така или не. Щом го е казал депутат - значи е така, кво.
А само допреди няколко години българската преса имаше съвсем друга физиономия - беше критична, хаплива, иронична, нападателна. Беше жива. Вестниците през 90-те не се страхуваха от властта, играеха от отбора на читателите и не пропускаха нито една възможност да се подиграят на простотиите, извиращи от правителството и парламента.
Спомнете си какви неща се пишеха за Нейчо Неев (онзи с репликата "егати държавата, щом аз съм й вицепремиер"); спомнете си сюжетите с Гошо Тъпото и как беше отразена епичната му битка с климатика в хотела, завършила с убедителна победа на климатика; спомнете си статиите за кръговете "Орион" и "Олимп"...
Вестниците бяха пълни с новини и затова тиражите им бяха десетократно по-големи, а рекламите бяха скъпи. Сега издателите си скубят косите и се чудят защо читателите отказват да купуват вестниците им. За какво да ги купуват? Никой не иска да чете текстове, писани на колене, с изваден език...
Журналистите, които не са забравили детството си, със сигурност помнят ръждивия пирон в нужника на бащината им къща, на който са набодени парчета намачкан вестник. Мястото на днешната българска преса е там - смачкана и закачена на пирона в очакване да избърше поредния задник и да поеме последния си път към помийната яма.
"А само допреди няколко години българската преса имаше съвсем друга физиономия - беше критична, хаплива, иронична, нападателна." Пълни глупости!!!! Вестниците в БГ от край време са служели на този, който плаща рекламите а не на този, който ги чете!!! Преди време имаше по-сериозна битка за преразпределяне, за това и се появяваха подобен род поръчкови статии. Сега вече кражбите са на по-различно ниво, и не е необходимо да се ползва толкова много тоалетна хартия! Сега въпроса е, кой ще се задържи с откраднатото и кой ще опере пешкира за замазване на очите на простия матрЯл! Контрол и Достоевски са решението на проблема ни!
За сетен път ще напомня заветните думи на Киркегаард: "Най ниската точка на човешкото падение се нарича журналист." Апостол Апостолов www.SuperAstro.net
Иво, заслужаваш аплодисменти! Виждам, че си се изправил и сочиш с пръст - "Аз обвинявам!" - и не мога да не те подкрепя. Пресата е беззъба и това е неоспорим факт. Би бил оспорим, ако: - някой журналист беше попитал лицето Георги С. П. (чувствам се омерзен от употребата на главни букви, но езикът и неговата норма стоят по-високо от някакъв си там...) относно неговите пушки, движимо и недвижимо имущество, хобита, разходи и разходки, минало и бъдеще. Всъщност един човек в една телевизия си позволи да зададе въпрос и всички знаем какво го сполетя след това; - някой журналист беше попитал лицето Сэргэй Д. С. за неговата сексуална ориентация. Сега, съгласен съм, че това може би е дребнотемие, но въпреки всичко хората се интересуват. А и в Западния свят, към който претендираме, че принадлежим, подобен въпрос би бил напълно в реда на нещата. - някой журналист беше вдигнал шум около наема, което същото това лице плаща в момента за жилището си (4 пъти по-нисък от пазарния, това "4 пъти" за мен е дежа вю) на собственика - приятел (още едно дежа вю, само че ЦЦ изгоря, а СДС минава между капките); - някой журналист беше проследил и анализирал по-обстойно политическата кариера на лицето Пламен О. или тази на Курнелия Н. (тя и А. Путев за мен са най-забавният дует в политиката напоследък). Въпросната другарка беше заподозряна в курупция (sic!), а и хората говорят - служителка на МВР - БТК - така нататък...; - някой журналист беше опитал да провери вярна ли е тая история с агентурното минало на Симеон II С.; - някой журналист беше разровил обръчите от фирми, самоубийството на Ахмед Емин...; - някой журналист си беше направил труда да проучи интересната "традиция" начело на МВР да застават хора с повече алкохол във вените, отколкото кръв; - някой журналист беше направил опит да установи има ли банков картел в България или няма... Уви! Нищо подобно не се случи! Защо ли? Аз зная отговора, а вярвам, че и на теб ти е много добре известен. Още веднъж - аплодисменти, Иво! Сто процента си прав! Българската журналистика в днешно време, ако тази дейност, упражнавяна от Сульо и Пульо, може да бъде наречена журналистика, не само в печатните издания, но и в телевизията, радиото, в световната мрежа... не е нищо повече от прикрито или неприкрито боравене с полуистини, откровени лъжи, "кафяви носове" и шумолене на пари.
Моите поздравления Сиромахов , добра статия (на която обаче , времето й отдавна мина ) Истински аплодисменти ще получиш , ако се престрашиш и се изкажеш истинно и за останалите медии...
"Журналистите, които не са забравили детството си, със сигурност помнят ръждивия пирон в нужника на бащината им къща, на който са набодени парчета намачкан вестник. Мястото на днешната българска преса е там - смачкана и закачена на пирона в очакване да избърше поредния задник и да поеме последния си път към помийната яма." Уоооууу. Люто та пари. Иначе капитал и онлайн изданието на дневник са доста добри според мен.
А не така! Моля да ме прощава автора, но това продажно журналистическо племе не е претърпяло никаква метаморфоза.Ако мога въобще да говоря за позиция на тези „стожери на морала” в българското общество, тя се изразява в „ Всички са в лайна (моля да ме извините), само те в бяло. От както "избухна демокрацията" та до ден днешен се изпълняват поръчки. Първата задача на "свободната българска преса" беше да издигне на политическата сцена който и беше посочен от господарите им - който плаща - поръчва музиката. Всичко това стана като омаскариха всичо и всички. Аз на това му викам: Да отвориш кутията на Пандора. Е отвориха я. И сега - ужас! Чудовището, което отгледаха, започна самостоятелен живот. Не ще да ги чете и още по-малко да им плаща за това. За 20 години българина се превърна в нещо, чиято единствена цел в живота е да се докопа до салатата и ракията в края на деня. Е тогава има какво да гледа по телевизията - пошлятина да искаш. Ми сега? Как ще го манипулираме? Той затъпява все повече. Не ще да чуе нито един аргумент и още по страшно. Той знае - всички са маскари - от нищо няма смисъл. Няма смисъл да си дава зор за каквото и да е. Щото така или иначе - всички са маскари. Честито. Досещате ли се какво следва ако му секне ракията. В родината на демокрацията Сократ е бил осъден да изпие чаша с бучиниш за развращаване на атинската младеж, за подкопаване на устоите на обществото и държавата. Още тогава хората са разбрали, че не може да плещиш и дрънкаш каквото ти падне. Сократ поне е следвал вътрешното си убеждение. Родната журналистика се прекланя единствено пред златния телец. Има неща, които не може и не трябва да се внушават, защото когато един народ загуби вярата си, той губи надежда, губи любовта и човекът се превръща в скот.
Работата е там че това не се наблюдава само у пресата ... това е в цялата журналистика в България ...
Е, когато 24 гафа и Труп бяха разкопчали дюкяна на Слави и ближеха мощно, нямаше проблем. Не така, г-н Сиромахов. не че не е истина, но...намери кой да се изока. Нападателни били през 90-те. И тогава си бяха комунистически....
Много е наивно да кажеш, че вестниците са спрели да се продават, защото са изгубили обективността и качеството на писането си, и в следствие на това българското общество, което явно е съставено от големи ценители са се отдръпнали от тях. А вестник Уикенд продължава да се радва на един доста добър тираж до колкото знам. Може би защото това е много обективно и качествено издание ? Навсякъде по света ежедневниците са в криза, времената и света се променят и този формат не се вписва в днешното ежедневие на хората. Нещата за целуването на задници може и да са верни, ама точно пък сценарист от "Шоуто на Слави" да ми говори за обективност и свобода на словото...айде нема нужда.
Относно коментарите за тиража на уикенд. Да - сигурно имат 350 000 тираж, но колко от него се продава реално? И колко се връща, за да се рециклира и направи следващият брой? На рекламодателите не им пука за продажбите на едно издание, а за бройката на издадени копия от него, които ще достигнат пазара... Да го достигнат обаче не винаги означава да бъдат закупени от клиентите... Относно спада на продажбите - няма как да няма спад при положение, че всеки може да има хиляди вестници, списания, статии и снимки само на един клик разстояние... А също и безплатни (което си остава най-големият бонус).