Държавната телевизия рядко е мястото, където ще откриете вести за корупционни скандали с функционери, близки до руския президент Владимир Путин. Тъмните бизнес-сделки никога не са били пречка за правителствените постове в Русия, а когато висшите бюрократи падат от поста си, това обикновено става почти безшумно.
Но напоследък руснаците наблюдават мащабно зрелище по руския Първи канал: вечерни новини, пълни с настоящи и бивши министри, техни любовници, скъпите им къщи и присвоени милиони държавни средства
Тази зараждаща се антикорупционна кампания започна през октомври, с уволнението на Анатолий Сердюков като министър на отбраната. Той бе освободен от поста си, след като разследващите откриха, че свързана с министерството фирма е забъркана в измама на стойност $100 млн.
Това, че толкова висш функционер с преки контакти с Путин би могъл да бъде низвергнат така публично, беше безпрецедентно събитие. Но оттогава дело за злоупотреба с $200 млн. във връзка със системата за сателитна навигация "ГЛОНАСС" заплашва и шефа на президентската администрация Сергей Иванов.
А на 27 ноември каналът "Россия-1" излъчи документален филм, свързващ бившия министър на земеделието Елена Скринник с измама за $1.2 млрд.
За Путин борбата с подкупите в близкия му кръг има няколко предимства. Тя му носи популярност: между 2005 и 2012 г. корупцията се е качила от десето на трето място сред проблемите, вълнуващи обикновените руснаци. Също така тя е и проблем, обединяващ противниците му.
Путин може да не се вълнува твърде от народните въпроси, но се приема за масов лидер, реагиращ на волята на народа (по същия начин действа и Бойко Борисов - бел.р.). Тъй че за него запазването на някакъв вид легитимност е от голямо значение.
Осем месеца след избирането му за трети мандат, поддръжката за Путин изглежда, меко казано, нестабилна
Социологическите проучвания дават на новия стар руски президент едни от най-ниските му рейтинги на одобрение в историята. Затова той се чувства "задължен да води популистки курс, сякаш все още му предстоят избори," коментира Николай Петров от московския център "Карнеги". Борбата с корупцията прави беззъб и най-шумния аргумент на опозиционерите.
Завеждането на антикорупционни дела срещу близкия му кръг може също да овладее ексцесиите, които правят Путин политически уязвим, а държавата неефективна. За 12-те му години на власт, корупцията сред бюрократите е била "ненаказвана, игнорирана и неконтролируема", казва Елена Панфилова от Transparency International.
По-лошото е, че държавните служители вече са изнаглели до степен да преливат към сметките си ресурси, без дори да поддържат социалната стабилност. Войната срещу елита на функционерите може да се окаже начин той "да внесе известен страх," отбелязва Панфилова.
Публичната война срещу корупцията също така може да предизвика и по-голяма вътрешна борба между клановете в политиката и бизнеса
Това изглежда вече се случва в "Ростелеком", където двама мениджъри са разследвани за измама със заем за $225 млн. от държавната банка Внешторгбанк. Най-вероятно реалната цел на разследването е контрол върху доходоносните телеком-лицензи. И все пак антикорупционната чистка може да натрупа собствена неконтролирана инерция, която да направи властта на Путин по-слаба, вместо по-силна.
Всичко това подхранва известна несигурност, като московският политически елит е "дезориентиран," твърди Петров. Документи за разследване на двата свързани с отбраната корупционни скандали съществуват от години, но излизат отново на бял свят едва сега.
Променят ли се правилата? Какво би могло да бъде изровено от архивите утре, и срещу кого?
Усещането за лутащо се лидерство е утежнено от слухове за здравословното състояние на Путин
През по-голямата част от октомври и ноември Путин изпълняваше задълженията си като президент от резиденцията си "Ново Огарьово" западно от Москва, рядко посещавайки Кремъл и отменяйки посещенията си в България, Индия и Турция (въпреки че все пак замина за Турция).
Според електронните медии вероятно това е свързано с евентуални проблеми с кръста му, причинени от полета със свръхлек самолет с дивите жерави през септември. Кремъл отхвърли тези твърдения, заявявайки, че Путин просто има мускулна травма, получена по време на тренировка. В друга политическа система този въпрос би приключил до там, но в Русия поддържането на мистерията предизвика символичен резонанс.
През годините Путин неведнъж е обигравал традиционното руско уважение към лидерите, разчитайки същевременно на манипулацията чрез масмедиите. "Харизматичната аура" на Путин, по думите на Лев Гудков от "Левада център", е породила система като "Византия, но по телевизията."
Реалното значение на публикациите за болките в кръста не е самата травма, а нарушаването на табуто върху обсъждането на здравословното му състояние - и бъдещето му.
Не по-малко опасение предизвиква нарастващата изолация на Путин
Твърденията му пред немския канцлер Ангела Меркел, че членките на Pussy Riot са окачали бесилка с кукла на обесен евреин, беше странно и неточно (всъщност групата протестираше срещу антисемитизма); или той я е подвел, или той самият е бил подведен.
Путин е прекарал повече от десетилетие във властта и журналистката Евгения Албац, редактор на либералното издание New Times, говори за "типичния синдром на остаряващ генерален секретар".
Сравнен с по-ранните си години, когато той разчиташе на икономически съветници като корифеите Герман Греф и Алексей Кудрин, Путин има по-малко вяра в съветите на близкото си обкръжение и е по-уверен в собствената си преценка.
След трудната година той вярва, че "дължи поста си на трудно спечелени избори, за разлика от колегите си, които нямат мандат от гласоподавателите", коментира Сергей Гуриев от Новата школа по икономика. По думите на бивш съветник Путин "смята, че разбира ситуацията, но всъщност тя може да бъде крайно неразбираема за него".
Вземането на решения в Кремъл изглежда в момента е замразено
Путин е забавил постигнатия напредък по новия бюджет, пенсиите и приватизацията. Това може и донякъде да е разумен ход - да изчака до края на скорошните вълнения на глобалните пазари. Но опасността от това, което Крис Уийфър от Troika Dialog нарича "целенасочена политика на неактивност", е, че Путин чака твърде дълго, действайки само когато бъде сполетян от следващата политическа или финансова криза.
Що се отнася до кампанията срещу корупцията, тя надали ще стигне твърде далеч. Корупцията е фундамент на стабилността от Путиновата ера в същата степен, в която е заплаха за нея. Голяма част от това, което би могло да бъде определено като корупция, се е официализирала, ако не и узаконила, чрез официални търгове, съдебни решения и одобрени от банки заеми. Това я прави както по-масова, така и по-аморфна - и по-трудна за елиминиране.
Алексей Венедиктов от радиото "Ехото на Москва" сравнява ситуацията с "турбулентност" в самолет. Управляващата класа може да знае "в каква посока и с кой пилот лети", пояснява той, "самолетът обаче се клати обезпокоително".
