Не сте чували за баба Гюза? И аз не бях. Но детето ми е втори клас и в едно от учебните помагала се зачитам в следния емблематичен текст за диктовка:
"Баба Гюза оправи бялата си забрадка. Взе хурката. Пъхна я под кожухчето си и проточи бяла нишка. Вретеното затрепка и зашумя като пеперуда. Печката забумтя."
Замислете се колко от думите в този текст не говорят нищо на днешния второкласник. Припомнете си коя година сме. Когато аз бях втори клас, можех да разбера този текст, защото баба имаше и хурка, и вретено, а на село печката на дърва в студените месеци наистина бумтеше вечер в тъмното. Моето дете обаче смята, че хурката е инструмент за подстригване на овце.
Съжалявам. Опитах се да му обясня кое какво е. Не там е проблемът. Проблемът е, че днешните учебници, освен, че са написани ужасяващо ретро, са и ужасяващо скучни. Eдно е да имаш тук-там битови и исторически препратки в текстовете. Друго е във всеки втори текст децата да четат архаизми, а госпожата да ги кара да си ги записват с цветен химикал заедно със значението им. Например "халище". Ще загуби ли второкласникът, ако по-късно, в някой друг учебен клас (а най-добре в някой музей) научи какво е халище, а сега - да потъне в по-близки нему истории и герои?
Вероятно създателите на учебници и всичките им чиновници-одобрители смятат, че времената са застинали и няма значение кои деца се обучават: тези от моя набор, онези от поколението на 80-те, или пък тези на новия век. Историите с хурките са вечни. Друг пример: в текста трябва да се подчертаят прилагателните, но е пълно с думи от типа на "лани" - иди обяснявай първо какво е "лани", после каква част на речта е. Иначе аз се умилявам като чуя тази дума, защото дядо обичаше да я използва.
Ако смятате, че се превземам, ще ви опровергая, разгръщайки т.нар. предмет "Околен свят", т.е. някогашния "Роден край". Там греят с лошото си качество препечатани фотографии на комбайни и полски работници, заснети някъде в зрелия социализъм, когато се е зараждало и предаването "Бразди". Там в урока за транспортните средства, наред с пилота, капитана, шофьора и машиниста имаме и празно квадратче, в което детето трябва да посочи като вид водач... каруцаря, нарисуван на оживена градска улица.
Да, такава е реалността в София и други големи градове - каруци и тролеи в съседство. Но дали това е за учебник? Отново там е прословутият опит с лещата и памука, който правехме като деца. Изобщо, не мога да открия дори 5, не 10 разлики между моите учебници и тези, които днес детето ми отваря с откровена липса на внимание и нетърпение да затвори. Защото правило номер едно: интересът е водещ за усвояването на нещо в тази възраст, за пишещите нашенските учебници вероятно е психологическа глупост... Или изобщо не им пука какво пишат.
Единствено Читанката е извървяла еволюцията до днешните деца, включвайки по-атрактивни автори, откъси от чужди приказки извън златната класика и грабващи окото илюстрации, излизайки от пространството на "Бяла, спретната къщурка". Нищо лошо в класическите родни текстове. Но дайте им на тези деца И глътка модерност, сюжет за размисъл, герой, който предизвиква усмивка, не само отрудени, гладни, нещастни пролетарии, борци за свобода и народни хитреци ала Хитър Петър, вековни буки, тучни поляни и прочие клишета. Детето пита "Защо гората е майка на хайдутина?" Щях да се радвам повече на друг въпрос.
"Леля Ганка издои кравата Рогуша." Това не е самоцелен цитат, а само преход към задачите по математика, които поне половината са за щайги с домати и сливи, кашони с електрически крушки, монтажисти, кофражисти, топове плат и прочие лексика от времето на петилетките. От време на време някой се е опитал да осъвремени преписаните от тетрадка с карирани листа отпреди 30-тина години задачи, вкарвайки в употреба пък абсолютно неясни и за мен растителни видове като саксии "аспарагус". Това е.
Недиалогични. Непровокативни. Немислещи учебници. Пълна скръб. Огромна тежка чанта, пълна с плява. Опитвам се да компенсирам, като му чета "Мери Попинз", "Лили Чудото" или нещо на Джани Родари. Но докога тази битка с училището и запълването на неговите пропасти и бездни??? И защо трябва да компенсирам очевидните слабости на една система, която финансирам с данъците си? Ами ако не мога или не искам? И не приемам призива да сме на едната страна на барикадата - учители и родители, ако ще се борим за подобни "ценности" като повсеместната псевдопатриотична стилистика на учебното съдържание.
Сигурна съм, че има много млади преподаватели, които биха написали други учебници. Убедена съм, че има родители като мен, които смятат, че трябва като в цивилизованите общества фокус групи от психолози, писатели, родители и други групи ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА ЧЕТАТ УЧЕБНИЦИТЕ преди тяхното одобряване и да дават препоръки.
За кого се пишат тези безумия? Защо не вземем лека-полека да затваряме тази фабрика за неграмотни и безчувствени деца, за които интерактивната среда ще продължи да е много по-естествена, приятна, образоваща, примамлива... Крайно време е да надникнем в учебниците на децата си. И да бъдем по-критични. Колко вода е изтекла от времената на баба Гюза...
Уважаема госпожо, Разбирам донякъде притесненията Ви, защото имам син малко по-голям от Вашето дете, но вглеждайки се в детайлите не сте права. Гляма част от посочените примери са неудачни. Историята за бабата не я помня, но това е един хубав повод да заведете детето си в някой музей, за да види предметите за които става дума в посоченото произведение. Те са част от нашето минало. Както Вие самата посочвате не много далечно. Няма нищо лошо в това да се познават корените не само на народа ни, но и на рода ни. Сигурна ли сте, че детето разбира всичко което му четете от другите книги? Затова са книгите и учебниците - за да се поучим и научим от тях на нещо ново. По тази логика да се отхвърлят и Питър Пан, Робин Худ, Одисея, Илиада и много други. Затова ходим на училище, за да се учим. По отношение на професиите, които изброявате от другия учебник - това са напълно нормални и реални професии. Много хора в България си изкарват законно, легално и почтенно прехраната с тези професии и днес. Не може всички да са лекари, банкери и офис-служители. Някой трябва да върши и черната работа. Живото не е само офиси. Същите професии са универсални и еднакви навсякъде по света. Да има какво да се преработва в тези учебници, но според мен това не са точно нещата предложени от Вас. Да не бъдем по-големи католици и от папата.
аз съм от поколението на 80те и съм напълно съгласен, че трябва да се обновят и да си измести акцента към малко по-актуални текстове п.с аа, и към предишния коментар - първо професия каруцар не съм чувал за такава и осъвременяването не е отричане на миналото
Поздравления за автора на статията. Време е за дебати по темата. Мисля, че е наложително да се даде повече свобода на учителите. Те са интелигентни хора и могат да преценят до колко да се отклонят от учебниците. Ако се тръгне в посока обсъждане на учебните помагала, те винаги ще са полезни за едни и неполезни за други. Децата са с различен потенциал, интереси, бит, социално положение, те са различни. Ако учителят не е пресиран от проверки и санкции, може в часа по физическо да припомни математиката, по пеене - четенето, по четене - роден край и т.н. Децата кипят от енергия и защо трябва да стоят мирно по чиновете като студенти, а учител 1-3 клас да им чете лекции. Детето ми е с проблеми при усвояване на материала, вероятно с дислексия - не е глупав, но има образно мислене и "лекциите" не му помагат. Убедена съм, че и на децата без проблеми ще им е по-интересно, ако учителят се усмихва в часа, включва играта в обучението и т.н. Програмите и ограниченията осакатяват и учителите и децата. От министерството да имат повече доверие на учителите, които да си бъдат такива, а не писачи на планове, програми и да попълват "бумаги". Не съм учител, но имам поглед върху работата им. В момента образователната система обслужва одминистрацията, а не децата. Децата са изключително любопитни и любознателни, а за съжаление няма кой да ги научи. Затова се учат от улицата и телевизията. В образованието не са толкова важни учебниците и програмите, а връзката УЧИТЕЛ-УЧЕНИК.
До #2 : В моя роден град , който е областен в тази държава , ако отидете пред бившето Топливо ще видите какво е професията каруцар. Хората седят и чакат да пренесат 50 торби с цимент до вашия строителен обект или да ви докарват 2 тона въглища. То и аз навремето незнаех какво е рало , но това не пречи да видите , че в цяла България особено в планинските райони продължава да се оре по този начин.
Хубави неща хортува авторката , ма е събота ....Не че чукчите почиват , но са пратени на политическия фронт , щото Русия е по-важна от България , а кадрите не стигат .
Какви точно "по-близки истории" трябва да му преподадат на детето? Какво е мол? Как се "маат гащи"? Как да "лайкнат" снимка? Че то тия неща ги знае по дефиниция. Затова е точно учебникът - да им преподаде онова, което те няма да научат, лайквайки това-онова из интернет, докато маат гащи из мола. Нека ме прощава Яна Боянова, ама може да е напълно сигурно, че "по-близките истории" нейното дете ще ги научи съвсем скоро, ако не ги е и научило вече, че дори един ден ще й ги преподава, понеже на неговите години тя, наместо да учи "по-близки истории", е дремала край огнището с огъня, току до бабината хурка, изпънала се върху халището.
А може би част от текстовете в учебниците са включени точно защото ако децата не ги прочетат в училище, никога няма да ги прочетат и няма да имат никаква представа какво са написали писателите ни. По тая логика и "Под игото" няма нужда да се чете, и история да не се учи... Много е важна ролята на учителя при обяснението на понятия и значението на остарели думи. Но по-важно е да се смени подходът. Литературата има за цел да накара децата да мислят, но за съжаление не се преподава по този начин. Там е грешката. Изобщо целта на образованието е да научи децата да мислят, да задават въпроси и да решават проблеми. Да участват в обсъждания и спорове, да се научат да изграждат и изказват мнение по различни въпроси. Затова трябва да им е интересно и да бъдат провокирани в добрия смисъл. Да не знаеш значението на една дума и да бъдеш провокиран сам да го откриеш, също може да бъде използвано за усвояване на умения.
Хубаво си коментираме за учебници и програми, но това, което повече ме мъчи, е тревожното съвпадение на първия учебен ден с началото на поредната говня "Вип брадър". Едва ли е случайно...
Мдааа.....Опитите за интеграция на бартчедите вече са в ход и много ми се ще написаното от авторката да е благородна провокация , а не откровение .
МАЛЪК ПЕНЧО Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще. Пенча го мързи, гледа да лежи, ходи, та се май, търси да играй. Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде. 1888 Който има непознати думи в текста - да пита. Ще дойда с хурката да му ги обясня - по гърбината естествено.
Добра статия. И аз смятам, че е нужно да се "модернизира" образованието като се почне от учебниците. Да се учат само актуални неща от живота, които биха послужили на децата в бъдеще. А по темата: "хурка" имам представа какво е, но май съм виждал само веднъж такъв предмет като бях на гости у баба ми. Не виждам смисъл деца от първи или втори клас да изучават такива глупости и то предмети, с които НИКОГА през живота си няма да боравят, нито пък да видят. Но пък е хубаво да го знам в мръсен контекст, ако искам да напсувам някого по форумите. "лани" не разбрах какво е. "хайдут" е хубаво да се научи в часовете по история. Другото, което бих искал да се премахне е литературата в матурите. Няма нужда да се правят някакви безмислени анализи на някакви творби на Христо Смирненски. С нищо няма да ми помогне да пиша есе за мотивите на лирическия герой в еди кое си произведение. Просто няма смисъл, ако не смятам да си изкарвам с това прехраната в бъдеще.
Без "хурката" уважаеми родители, детето ви никога няма да разбере стихотворението: Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката! Защо не съм и аз поет, като Сапунова трети! Че запял бих, че възпял бих на владиката конете! Но защо не съм Владикин, да напиша чудна драма - за жабите, за мишките и боят им с цар Радана? Защо не съм и Войников, плодовит, прочут списател, да съставя и молитви на нашия цар създател? Защо не съм и Пърличев, да преведа Илиада; но с такъв превод, за който и лобуд да ми се пада? Но защо не съм Славейков, да заплача, да запея: "Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея?" Но защо не съм и Вазов, "вярата" си да възпея: че ще стане вълк овцата, а певците като нея?! То като гледам някои коментари и вие няма да го разберете, ако и да знаете що е "хурка". Твърде много сте наведени и "хурката" буди у вас асоцоации не по предназначение...
Никакви хурки, никакви хайдути! Пукажи на тия хора как са бараш!
Авторката е поредната самозабравила се "патка" (да се разбира "гъзка" ), покорена от чуждопоклонничеството и култа към "модернизма". Ти на кво искаш да учат децата бе миличка - да броят иФони ли? Плоско, по-плоско, най-плоска , Яна Модерната (авторката).