Ако перифразираме думите на Перикъл за политиците, ще се сдобием с най-краткото обобщение на генезиса, еволюцията и метаморфозите на българската полиция.
"Това, че ти не се интересуваш от милиционерите, които днес наричат себе си полицаи, не означава, че полицаите, които до вчера наричахме милиционери, не се интересуват от теб." Тази перифраза на казаното от Перикъл за политиците е може би най-краткото обобщение на генезиса, еволюцията и метаморфозите на "родната" българска полиция.
Нейното родословие, както знаем, води началото си от милиционерската школа в Симеоново - именно в този местен "Харвард за висши държавници" са възпитани едни от най-ловките фокусници на днешното еднопартийно управление. И ако се съди по интересните постове, които заемат те, няма как да не признаем, че смяната на милиционерската дреха с полицейска униформа е маскарад за наивници, нещо като завера за участие в един доста успешен римейк на някогашното време. За това напомнят действията на няколко от най-известните милиционери, които стратегически бяха издигнати на ръководни постове. И то какви постове!
Милиционерският картел
Интригантски простодушен и неприкрито тенденциозен, директорът на ГДБОП Станимир Флоров заяви в началото на седмицата, че само малките деца не знаят кой сложи бомбата под колата на Сашо Диков от "Канал 3" и пред входа на вестник "Галерия", визирайки за виновни именно жертвите на покушението.
Същият индивид се прочу и с друго откровение. Пред камерата на една от водещите телевизии той заяви: „Единственият начин да се оправят нещата е, ако се върнат нещата отпреди 1989 година. Това е единственото решение на проблема".
Тези негови "проникновения" нито са израз на оригинално мислене, нито са новост. Подобни инсинуации внушаваха думите и на други двама национално прочути възпитаници на милиционерската школа в Симеоново. По повод взрива в редакцията на вестник "Галерия" Бойко Борисов и Цветан Цветанов допуснаха възможността журналисти от вестника да са замесени в случилото се.
Това, впрочем, е устойчив тренд в отношенията между милиционерите и журналистите. Преди десет години за взривения Мерцедес на издателя Петър Блъсков беше лансирана абсурдната версия, че самият той го е направил. Не по-малко абсурдно звучаха и твърденията на "родната" полиция, "уличаващи" в някаква садо-мазо-демонстрация бития пред Съдебната палата от полицаи репортер Емил Иванов. А нямаше ли резервна подводна (в смисъл "тюленова") версия и за заплахите, отправени срещу варненския колега Спас Спасов, чиято активната позиция срещу застрояването на Алея Първа беше сред катализаторите на протестите в града това лято?
Именно този мутуализъм между действащи висши полицаи, техните политически покровители, услужливите представители на прокуратурата и добре известните креатури на българската организирана престъпност позволява на въвлечените в процеса да съществуват в динамично равновесие, настръхнали срещу опитите на малцина журналисти да осветят връзките и зависимостите на техния картел.
Няма как да не се съгласим с Перикъл...
Заговорът на милиционерите е извън обществения контрол. Ако четем правилно бюджетните тенденции, които отразяват приоритетите на това правителство, бихме могли да кажем, че в страната наистина са създадени прекрасни условия за тях.
Е, няма как да не се съгласим с Перикъл: това, че ти не се интересуваш от милиционерите, които днес наричат себе си полицаи, не означава, че полицаите, които до вчера наричахме милиционери, не се интересуват от теб. В тази перифраза се съдържа едно важно предупреждение. И едно още по-важно следствие. Предупреждението е, че Те могат да бъдат навсякъде - могат да слушат какво си говорим, да четат какво си пишем, да наблюдават какво правим. А следствието е, че макар да не бива да забравяме, че сме им в полезрението, това не бива да ни стряска. Нека слушат, нека четат, нека гледат. Току виж разберат, че униформата е само дреха - временна, както всичко в този материален свят.
DW.de
и преди и сега БСП е Мафия шегата на страна но наистина БКП и ДС от които е и Бойко всъщност по - Точно от СИК дирижираха прехода и изиграха народа ..... Докато БКП беше идеологическа партия то БСП след 90-та година си е чисто мафиотска партия !
Ех, Еми говори като мене ;) 20 години липса на какъвто и да е граждански контрол върху МВР - сещайте се какво е станало вътре, а да не говорим "колегиалността" колко заразоносители напуснали самото МВР крепи. Това вече няма оправяне! Василе, така е, но мисля, че не е разумно вече да се говори за БСП - стеснява кръга до само една дежурна част и дава в ръцете на кадрите й възможност да лъже по-лековерните хора. Това вече се повтаря толкова пъти, че мисля прав съм да придирям дори на думичките, които се ползват. Освен всичко останало ситуацията не е такава, каквато си я представят повечето хора. Преходът започва много по-рано, няма точна дата като вяска формираща се в движение цел, но началото е някъде в 70-те или дори може би съвсем края на 60-те. Стабилизираната прослойка на власт вече се възприема като лидер, вкусила е и нещо, което бедните й бащи и дядовци не са могли - световния пазар, но Русия е казала "стоп". Тук започва генезиса на частника с червена книжка и ченгето кукловод. В началото всичко е по-скоро неформално, но започва да се превръща в нещо като мач, който играем за България, после в чувството, че ние сме звездите, после идват черните нотки на пренебрежението към останалите нещастници, които нищо не разбират, а по-сетне и вече съзнателната им употреба в производство, което да напомпва мускулите на фирмите на партията и разузнаването в чужбина. Маниите от 80-те могат да се гледат и като карикатура на по-късния китайски успех - превъплъщение в евтин производствен център за модерни стоки и нови технологии. Ключовата дума, обаче е карикатура. Липсата на традиция сред партийците и ченгетата (не тия редовите милиционери), склонността да включват в играта кого ли не по каква ли не линия превръща заговора в пародия, но погледнат от вън той си е такава от самото начало. Почти никой от тия хора няма реален усет за пазара, за капитализма, те са гости пратени тук и там, някои превзети от личните си страсти или лакомия, други верни на някакви виртуални идеали, други просто радващи се на шанса да бъдат част от тайната голяма игра. Колкото и да ви е странно, бедният българин получаващ смешна социалистическа заплата трябваше да произвежда не толкова за СИВ и СССР, а за авантюрата. Никой не си даде сметка, че това е като да очакваш от глист еволюирал в червата да има качествата на хищник бродещ в гората - разбира се, че нищо не стана. Някои опити все пак се прочуха, когато се оказа, че били почти успешни, но и това е по-скоро мнение на участниците в авантюрата - имащи се за величия в хитро начинание, но отгледани в клетка наивници. Сещате се сигурно за оная история с нашите хард дискове? Е, изглеждаше реална, но никога нямаше шанс, но да не изпадам в подробности, че съм ги и позабравил. Както и да е, ДС никога не е било тая сила, която сега ни я пробутват. Всъщност приказките за ДС са по-скоро безопасната посока за гнева ни и затуй тъй лесно можем да чуем дори от устата на Бойко, който се е набутал саморъчно (макар и със закъснение) в тая работа да разправя за ченгетата от ДС. Тц, това е прах в очите, една несериозна организация със затихващи функции, строго специализирана през последните 20 години на социализма да се занимава с дребни риби за сплашване на другите дребни - всичко останало си беше на автомат и нямаше нужда от контрол. Доказват го и толкова устойчивите настроения оцелели и до днес, когато с името на Тодор Живков все още можеш да накараш сума хора да се подмокрят от умиление. Всичко е история на един наивен народ с наивна върхушка от прост селски произход, която лесно (особено след второто поколение) се поддава на фалшиво самочувствие и авантюристичен дух. Лошото на всичко това е, че няма заговор за разрушаване, има планове на лаици срещу планове на лаици, лъжци срещу лъжци и измамници постепено губещи задръжките на онова сиво но мирно време, задръжки, които ги спираха от крайности. О, да има планове, има и безнравствени разчиствания на свои и чужди, но предимно на свои - все пак селското късогледство го предопределя. Какво от това - това не прави сивите кардинали повече от заблудени дякони. Те така и не разбраха, че контролът над наивен народ не може да замени естествената еволюция на свободния човек и всяко величие в тая сфера може да остане само локално, само на фона на продължаваща наивност. И сега нас ни теглят назад - към простотата и безхаберието, но вече не могат и не искат да ни осигурят безметежност, а вече е късно за нов подход. Глупаците, които не послушаха Луканов така и не разбраха, че с неговото убийство убиха себе си. Не че той е мислил някому доброто, не че по неговия начин нямаше да останат поне милион жертви на шока и рязката промяна, но пък и неговият начин можеше и да проработи в полза на тая разпасана задруга, само че без един толкова мил за мнозина елемент - гарантираният контрол на бъдещето. Днес живеем в "бъдещето" създадено от тия хора, още носим дамгата на бедността, която някога ги направи комунисти, за да ги направи после другари и накрая - капиталисти. Във всичко те се оказаха посредствени лаици, но не дадоха на никой друг да бъде фактор. Днес организация е останала само между червеите хранещи се от трупа на издъхващия пациент и милицията е последната силна искрица живот, но и тя не умее да поддържа живот, а само да се изхранва с неговите останки.