Тези дни, докато стотици български граждани обсаждаха Орлов мост и протестираха срещу промените в закона за горите, един русенец попадна в светлината на прожекторите, след като гордо позира пред опела си с портрет на Бойко Борисов на капака. По този начин човекът засвидетелства симпатиите си към премиера и гордо се похвали, как отхвърлял валящите оферти за продажба на возилото. В същото време родното интернет-пространство се разкъсваше от подновения дебат за същността и функцията на медиите.
На пръв поглед между украсения автомобил и блокираното кръстовище няма нищо общо. В единия случай става въпрос за отчаяна проява на активна позиция, докато другият е опит за елементарно оригиналничене, лесно прескочило добрия вкус. От гледна точка на Теорията за социална идентичност обаче двете случки имат връзка. Това е илюстрация на българския преход от BIRG към CORF.
Позволете ни да поясним. Цитираните абревиатури са с автор професорът по психология в Аризонския университет Робърт Чалдини. През 1976 той въвежда термина „Basking in reflected glory", които се превежда като „греене в отразена светлина". Това е основата на фенството.
Когато отбор, фирма или дори политическа формация минава за успешна, хората са склонни да се асоциират с нея, приемат успехите й за свои собствени и това ги прави доволни. Примерът със спорта е най-лесен, обобщителното „ние" се използва от огромна част от запалянковската маса, макар че заслугата е всъщност на отделни индивиди. Общността обаче грее с отразената им светлина.
В родния контекст спортният пример е колеблив, но за сметка на това съществува лидерската деиндивидуализация. Ако смятате, че премиерът (и ръководеното от него правителство) се справя добре, то асоциирането с него е възможност за укрепване на личното самочувствие.
Ето защо и онзи русенец е с Бойко Борисов на предния капак, с него човекът се чувства по-значим, грее в отразената му светлина. И съвсем не е единствен в това.
В тази теория има обаче и повратен момент. Той настъпва, когато субектът, представящ общността се провали. Феноменът се нарича „Сutting off reflected failure", т.е. недопускане на отразен провал. Тогава в основата е разграничаването; общото „ние" не съществува в предишния си вариант, заменено е с абстрактното „те". Това е началото на бунта, на недоволството. Само така би могло да се запази самочувствието на общността; тя трабва да се отдели от онова, което я срами.
Прилагаме тази социална теория кам актуалните събития у нас, защото тук наблюдавахме доста сериозен политически BIRG, пъчене в светлината на премиера-слънце с цел повдигане на себеусещането.
Еманацията на този процес откриваме в изтипосването на г-н Борисов върху русенски опел.
В същото време обществения CORF към политическия модел беше силно подтиснат. Сега той се отпуши, роди се нов субект и защитата на природата е само негов катализатор. Това е признатият, споделен и ясно заявен отказ да припознаеш като свой нечий чужд провал или иначе казано отказът да грееш с нечие безславие.
С това започва всяка голяма социална промяна.
